История на проекта

Корабите от тази серия са проектирани в края на 30-те години като замяна на старите 5500т крайцери. По първоначалния проект те трябвало да са въоръжени със 155 мм оръдия в триоръдейни кули и да имат 6 610 мм торпедни тръби. Бронирането се предвиждало да бъде сведено до минимум, за да се осигури висока скорост. След промяната в изискванията на ГМЩ проекта е преработен и новите кораби са препроектирани като разузнавачи и лидери на есминци. Поради това крайната кула Х на главния калибър е заменена с тежка торпедна батарея ( торпедните апарати са заменени с четиритръбни вместо тритръбните в началния вариант ) и самолетни инсталации.

Корпусът е проектиран с гладка палуба и булб в носа. Бронирането е ограничено с 56 мм броневи пояс в района на турбинните и котелни отсеци, и намалява до 50 мм в района на погребите на артилерията от главния калибър. Палубата е с дебелина едва 18 мм.

Енергетичната установка е четиривална с 6 котли, която осигурявала 35 възела. Както и при "Юбари", за разлика от другите проекти, новите крайцери имали само един комин.

За въоръжението на новите кораби са използувани свалените от ЛКР тип "Конго" 152 мм оръдия. Те са поставени в двуоръдейни кули, които са с ъгъл на възвишение 55°, което им позволявало да водят преграден огън по въздушни цели. Оръдията стреляли на 20 670 км по морски цели. Спомагателната артилерия е представена от 4 76 мм оръдия в две двустволни кули. Леката ПВО артилерия се състои от 32 25 мм зенитни автомата. Голямото им количество показва, че ГМЩ добре е разбирал, че главния враг на новите кораби ще е противниковата авиация. Торпедната батарея е поставена в средата на кораба, по подобие на есминците. Торпедните апарати са снабдени със система за бързо презареждане за 8 резервни торпеда. Катапулта на кораба е поставен пред фок мачтата, а около комина е поставена платформа за още два самолета.

Тази серия крайцери са поръчани по изпълнението на Четвъртата заместителна програма от 1939-та година. Три са заложени на стапелите на арсенала в Сасебо - "Агано" на 18.06.40 г., "Яхаги" на 11.11.41 г. и "Сакава" на 21.11.42 г. "Ноширо" е заложен в Йокосука на 04.09.41 г. При крайцерите от този тип е продължена традицията на Обединения флот и са им дадени имената на реки от различни провинции. Спуснати са на вода съответно на 22.10.41, 25.10.42, 09.04.44 и 19.07.42 г.

Тактико-технически данни на крайцерите тип "Агано"

Водоизместване:
стандартно - 6758 т.
пълно - 8670 т.
Размери:
дължина - 174,1 м / максимална/
широчина - 15,20 м
газене - 5,63 м / средно /
Енергетична установка:
6 котли "Кампон"
4-вална турбина; 100 000 к.с.
Скорост: 35 възела
Далечина на плаване: 6300 мили със скорост 18 възела
Количество на горивото: 1405 т нефт
Екипаж: 730 човека
Брониране:
броневи пояс - 56 мм
палуба - 18 мм
артилерийски кули - 25 мм
Въоръжение:
главно - 3х2 152 мм
спомагателно - 2х2 76 мм;
ПВО автомати - 32 25 мм
торпеда -2х4 533 мм
Самолети: 2; един катапулт

Модернизации

Леката зенитна артилерия е увеличена до 46 25мм автомата в началото на 1944 г. През юли 1944 г. на оцелелите "Ноширо", "Яхаги" и "Сакава" 25 мм автомати са увеличени до 52, а след това до 62 ( 10х3, 31х1 ). Радари са поставени на всички кораби при завършването им, с изключение може би на "Агано".

Крайцерът "Яхаги" през 1945 г.

Служба

"Агано"

Корабът е зачислен на 31.10.42 г. като лидер на 4-та флотилия есминци. След влизането си в строя, заедно с есминците, крайцерът взема участие в последните няколко месеца от битката за о. Гуадалканал. През октомври ’43 г. флотилията е прехвърлена в Рабаул за операции в района на Соломоновите о-ви. След американския десант на о.Бугенвил крайцерът и есминците контраатакуват в нощта на 1/2 ноември 1943 г., но са прехванати от TF39. Есминците понасят загуби, но "Агано" се измъква с незначителни повреди.На 05.11.43 г. крайцерът е повреден в залива на Рабаул от палубната авиация на "Саратога" и "Принсептон". На 11.11.43 г. корабът получава още едно торпедо при внезапната атака на TF38. След кратък ремонт на о-вите Трук, крайцерът се отправя към Метрополията, но на 16.02.44 г. е торпилиран и потопен от американската подводница "Скейт" на 160 мили северно от Трук.

"Ноширо"

Влиза в състава на Обединения флот на 30.07.43 г. като лидер на 2-ра флотилия есминци. През ноември същата година е прехвърлен заедно с флотилията от Трук в Рабаул за операции в района на Соломоновите о-ви. Крайцерът е повреден при рейда срещу Рабаул на 05.11.43 г. След кратък ремонт на Трук, крайцерът превозва войски за усилване на гарнизоните в Рабаул и Кавиенг през декември. Леко е повреден от авиацията на 01.01.44 г. През лятото на 1944 г. корабът служи на Марианските о-ви. През юни крайцерът придружава "Ямато" и "Мусаши" при прикритието на транспорти за усилване гарнизона на о. Биак. В битката при Марианските о-ви ( битката във Филипинско море според американската историография ) "Ноширо" е част от съединението на адмирал Курита. В битката при о. Лейте крайцерът участвува заедно с есминците от дивизиона си. Те са част от централното съединение. Крайцерът участвува в битката до о. Самар. При оттеглянето си той е потопен на 26.10.44 г. от самолетите на "Уосп" и "Хорнет" западно от о. Панай.

"Яхаги"

Зачислен е в списъците на флота на 29.12.43 г. като лидер на 10-та флотилия есминци. През май/юни 1944 г. крайцерът е на Марианските о-ви. По време на битката при Марианските о-ви крайцерът и есминците са част от група А под командването на вице-адмирал Джисабуро Одзава. В битката в залива Лейте корабите от 10-та флотилия есминци са част от съединението на адм. Курита. След американския десант на о. Окинава на 01.04.1945 г. "Яхаги" участвува в охраната на "Ямато". На 07.04.1945 г. Диверсионното съединение е атакувано от американската авиация. "Яхаги" е улучен от множество бомби и торпеда и потъва същия следобед.

"Сакава"

Включен е в състава на флота на 30.11.44 г. По това време запасите от гориво в Япония са вече твърде оскъдни. Крайцерът не взема участие в бойните действия и оцелява без повреди до края на войната, независимо от рейдовете на американските самолетоносачи срещу японските военноморски бази. След войната е разоръжен и е използуван за завръщането на пленени японски войници в родината им. Потъва по време на опитите с атомно оръжие на а. Бикини през 1946 г.