История на създаването

През 1935 г. морското командване разработва “План за работа във флота”. По същество това е програма за превъоръжаване на българския военен флот. Поради това, че политическата обстановка около България не била особено благоприятна, в разработената програма основното ударение бил поставено върху изграждането на малък, но боеспособен флот от леки кораби и хидросамолети, които да охраняват морската граница на страната и да са способни да нансят удари по противниковите комуникации. В плана за превъоръжаване на флота се предвиждало да се доставят 3 подводници, есминци, канонерски лодки, стражеви кораби, торпедни катери, миночистачи и спомагателни кораби. Амбициозната програма изисквала значителни средства, за което българските правителства отпускат значителни средства, а през 1937 г. България сключва заем от 10 млн. райхсмарки за въоръжение. От 1935 до 1938 г. командването на българския флот и представители на правителството провеждат преговори с фирми от Франция, Англия, Италия и Германия за закупуване на нови кораби, като ударението е поставено на подводниците и торпедните катери. Поради политически причини през 1938 г. Франция и Англия отказват да продадат кораби на България. Назначената от командването на флота комисия решава торпедните катери да бъдат поръчани в "Fr. Lürssen Jacht-und Bootswerft m.b.H." в Бремен-Вегезак. Фирмата тогава вече е била разработила проект за торпеден катер, който освен двата торпедни апарата е бил способен да се използва като патрулен кораб, като катерен миночистач и като катер за ПЛО. Бил сключен договор за доставката на 5 катера. Цената на един катер била договорена на 35 362 536 лв. В цената влизало и обучението на екипажите от фирмата-производител. Били заложени 5 катера с индекс F1-5. 

Модернизации

След войната са разоръжени и получават един трал тип “Попе”.

Цветна схема на торпеден катер "Люрсен" при приемането му в Българския флот 1939 г.

Катер “Люрсен” в Българския военноморски флот през 1940 г.

Тактико - технически данни на торпеден катер тип “Люрсен”

Водоизместване:

стандартно - 62 т.

пълно – 63,35 т.

Размери:

дължина - 28 м / максимална/

широчина – 4,5 м

газене – 1,6 м

Енергетична установка:

3 дизела “Даймлер-Бенц”; 2850 к. с.

Скорост : 33 възела

Далечина на плаване : 780 морски мили / 21,5 възела

Количество на горивото : 7,3 т дизел

Екипаж : 19-23 човека

Въоръжение:

главно – 1х20 мм “Рейнметал”

спомагателно – 2х1х15 мм картечници MG-34

торпеда -  2х1х533 ТА

друго – 8 дълбочинни бомби, 4 мини, 1 тежък трал

Служба

Катери №1 и 2 са натоварени на парахода “Белград” и са доставени във Варна съответно през април и юли 1939 г. Веднага след пристигането си катерите са зачислени в състава на флота. Катер №3 е предаден на България на 17.08.1939 г. и на 02.09 същата година е натоварен на парахода “Белград”. Започналата война обаче налага катерът да бъде реквизиран и включен в състава на Кригсмарине с номер S-1(II). През октомври 1940 г. катерът е изключен от състава на немския флот и през март 1941 г. е върнат на България и включен в състава на флота през юни същата година. По време на войната катерите носат патрулна служба и са привличани за охрана на немски конвои.

На 09.09.1944 катерите са пленени от съветския Черноморски флот във Варна и като трофеи са отведени в Севастопол. На 14.09.1944 г. корабите са включени в състава на съветския флот като торпедни катери с тактически номера ТК-958, ТК-959 и ТК-960. На 19.04.1945 г. са изключени от състава на съветския Черноморски флот и са върнати на България. По силата на мирния договор подписан от България след края на Втората световна война катерите са разоръжени като са свалени торпедните апарати. От 1956 г. служат като командирски катери в новосъздадените ВМБ. Катерите № 1 и № 2 са изключени от състава на флота през 1965 г., а № 3 през 1975 г.