История на създаването

Бивши френски малки преследвачи на подводници предадени от Англия 1917 г. и представляващи част от серия от 436 кораба построени в Канада от фирмата ELCO. Четиридесе от корабите 1917 г. са предадени на Франция и предложени за продан в Истанбул след края на Първата световна война. Закупени през 1921 г. за усилване остатъците на Морските войски на България. Продадени са от Франция и класифицирани като “ведети”, което е фонетичен превод на френското название на класа кораби - “Vedette”.

Ведета тип “Кондуктор Докузанов” през 1921 г.

Тактико - технически данни на ведета тип “Кондуктор Докузанов”

Водоизместване:

стандартно - 37 т.

пълно - 46 т.

Размери:

дължина – 23,8 м / максимална/

широчина – 3,75 м

газене – 1,4 м

Енергетична установка:

2 бензинови двигателя “Стандарт”; 440 к. с.

Скорост : 17 възела

Далечина на плаване : 1000 морски мили / 12,6 възела

Количество на горивото : т дизел

Екипаж : 8 човека

Въоръжение:

спомагателно – 2 картечници “Максим-Шпандау”

ПЛО – 10 малки дълбочинни бомби

Служба

В началото ведетите са базиран във Варна, а през 1925 г. “Миньор” и “Капитан-лейтенант Минков” са прехвърлени на Дунав. През 1928 г. е прехвърлен на Дунав и “Взрив”. През 1932 г. край о. Люляка на река Дунав потъва “Миньор”, но до края на годината е изваден. По това време ведетите вече са в лошо състояние. През 1934 г. “Кондуктор Докузанов” и “Миньор” са бракувани, а годните за ползване части са използвани за ремонт на “Взрив” и “Капитан-лейтенант Минков”.

През Втората световна война ведетите “Взрив” и “Капитан-лейтенант Минков” са използвани като патрулни кораби. В периода 1944-1945 са използвани като миночистачи в българския участък на Дунав. Бракувани са в началото на 1945 г. като негодни.