русский язык 7 класс ладыженская баранов тростенцова решебник 2013 ссылка на страницу решебник русский язык 5 класс ладыженская баранов тростенцова часть 2 гдз математика оляницька 4 класс нова програма гдз немецкий язык 5 класс горизонты рабочая тетрадь ответы аверин гдз TEST
Aueaa?neeyo oeio

www.boinaslava.net


Действията на Флотилията и Морска част по време на Сръбско-Българската война 1885 г.


Подготоката за войната

Бойното кръщение на Дунавската флотилия и морска част става при защитата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. До 1885 г. Дунавската флотилия попълва състава си с подарени от Русия и закупени от Франция кораби. В България е построен “Бот№1” и зачислен в състава на флотилията. Допълнително през 1884 г. от Русия за флота на България е направено дарение от две миноноски, 40 котвени мини, 100 учебни мини, 10 прътови мини и голямо количество взривни материали и минни принадлежности се поставя началото на Минната част на флотилията и подготовката на специализирани кадри за поддръжка и използване на въоръжението. Така към септември 1885 г. Дунавската флотилия и Морска част наброява параходите “Взрыв”, “Опыт”, “Голубчик”, “Александър I”, миноноските “Черепаха” и “Бычок”, парните катери “Бавария”, “Мотала”, “Фардинг”, “Ракета”, “Олафчик”, “Варна” и “Птичка”, шлеповете “Янтра”, “Марица”, “Янтра”, “Тунджа” и “Бот№1”.
Организационно Дунавската флотилия и Морска част включвала Русенско адмиралтейство, на което били подчинени Катерните команди, Корабната работилница, Портовата рота, Минната част, Метеорологичната станция и Флотския духов оркестър. Корабния отряд, в който били сведени параходите бил подчинен на командването на флотилията. Към началото на Съединението корабите не са били въоръжени и не е съществувал план за тяхното използване. След обявяване на съединението на Княжеството с Източна Румелия войските от Северна България се насочват към южната граница. Видинската крепост по клаузите на Берлинския договор е без гарнизон. Задачата по охраната на северната граница, транспорта на войските и снаряжението е възложено на Дунавската флотилия и Морска част.
На 09.09.1885 г. от Петербург руския военен министър генерал Обручев заповядва всички руски офицери на българска служба да напуснат българската армия и флот. На командващия Флотилията и Морска част капитан-лейтенант Рожественски е заповядано да се завърне в руските пристанища заедно с командваните от тях кораби. Въпреки това на 11.09.1885 г. от Русе и Свищов са прехвърлени в Лом 180 доброволци с един параход. След два дни нови 180 доброволци са прехвърлени от Русе до Лом. На 18/19.09.1885 г. два парахода и една баржа от състава на Флотилията прехвърлят от Русе във Видин две доброволчески роти, четири 24-фунтови оръдия, една 6-фунтова мортира и 17 полеви оръдия, заедно с 8 500 снаряда за тях. Към 21.09.1885 г. всички кораби и катери са пристигнали в руските дунавски пристанища. Поради негативния отзвук, който би имало отнемането на корабите от Княжество България руския щатс-секретар Гирс заповядва на бившия български военен министър генерал-лейтенант Кантакузин да организира заедно с капитан-лейтенант Рожественски връщането на материалната част на Флотилията в Русе. Там корабите и военните материали трябвало да бъдат предадени на българските власти. В началото на октомври връщането е осъществено и на корабите са назначени български капитани и руски политически емигранти. От руския Балтийски флот е отзован мичман Владимир Кисимов и назначен за капитан на парахода “Опыт “. Други български офицери са назначени на овакантените след отзоваването на руските офицери длъжности. За командир на флотилията е назначен началника на русенския артилерийски арсенал инженер-капитан Симеон Ванков. Командир на Портовата рота и Минната част става командира на русенската Пионерна дружина капитан Панайот Ангелов.
Корабите са върнати в началото на октомври и Флотилията и Морска част започват подготовката си за защита на дунавската граница на Обединена България. Дипломатическите преговори показват нарастващата заплаха за България от страна на Сръбското кралство. Сърбия не разполага с военен флот, на Дунава, което облекчава задачата на българските моряци. Тяхната задача била снабдяването с припаси и оръжие войските по дунавския бряг и транспорта на подкрепления. На параходите са поставени по две 4-фунтови оръдия, на катерите по две скорострелни оръдия, а миноноските освен скорострелното оръдие получават и по две прътови мини. На 9/10.10.1885 г. с парахода “Александър І” и два шлепа до Видин е прехвърлена пристигналата по железницата доброволческа дружина от Шумен в състав 1-ва Добричка, 2-ра Свищовска, 3-та Варненска и 4-та Балчишка чети. Параходът пристига с войските в 17 часа на следващия ден. Останалите две чети от дружината – 5-та Русенска и 6-та Шуменска са прехвърлени след няколко дни. На 10.10.1885 г. с парахода “Голубчик” и австрийския “Тегетхоф” от Русе във Видин е прехвърлена една запасна дружина от 5-ти пехотен Дунавски полк в състав 17-та, 18-та, 19-та и 23-та роти. По същото време от Русенския Арсенал са прехвърлени с кораби на Флотилията 500 пушки и 25 000 патрона в Рахово. Към 14.10.1885 г. командния състав е попълнен, корабите са въоръжени и Флотилията е напълно готова да изпълни поставените пред нея задачи. На 22/23.10.1885 г. “Голубчик” превозва от Русе до Лом две запасни роти от Варна и шест 4-фунтови оръдия. Със същия кораб са превозени до Видин и девет полски оръдия.
В края на ноември от Дунавската флотилия и Морска част формират специален отряд предаден на подчинение на коменданта на Видинската крепост. Парният катер “Фардинг” е базиран в Лом, а “Мотала” и “Бавария” са разположени във Видин. Катерите са използвани като патрулни, а “Мотала” осигурява и съобщенията на обсадената Видинска крепост с Главната квартира в София чрез писма и телеграми през румънския град Калафат. Към отряда в Лом са предадени и двете миноноски.

Бойните действия

На 09.11.1885 г. параходът “Голубчик” доставя във Видин две баржи пълни с припаси. Когато преминава край село Витбол, той бе забелязан от сърбите, които имат в района брегова батарея. Сръбските артилеристи дават по него два халосни изстрела. На първия изстрел на “Голубчик” издигнаха бял, а на втория - австрийски фланг. Хитростта сработва и корабът е оставен да премине безпрепятствено. В този ден е завършено обкръжаването на крепостта и ролята на Флотилията нараства неимоверно много. На 10.11.1885 г. в Русе пристигат 3 милиона от поръчаните от Русия 8 милиона патрона за "Бердана" и на следващия ден са са изпратени. в Оряхово 2 милиона патрона и във Видин останалите 6 милиона с параходи на Флотилията. На 12.11.1885 г. парахода “Опыт” прехвърля 300 доброволци от Русе до Лом за усилване на Летящия отряд. Същия ден “Голубчик” превозва снаряди от Видин до Лом снаряди за батареята на Летящия отряд и по този начин да даде възможност отряда да води активни бойни действия и на 13.11.1885 г. се завръща във Видин. Първата победа на българския флот е отбелязана от отряда парни катери подчинени на коменданта на Видинската крепост. В средата на ноември по време на един от патрулите пред крепостта от “Мотала” с командир корабника Иван Великов забелязват ветроход със загасени светлини, който се промъква край румънския бряг. След кратка престрелка корабът е пленен и се оказва, че е сръбски ветроход пренасящ 400 чувала брашно за разположените на десния фланг сръбски войски. При един от следващите патрули от “Мотала” забелязват промъкващ се край пристанището самоходен понтон. След кратко преследване понтона е пленен. На него се намирала сръбска разузнавателна група.
След началото на бойните действия и обкръжаването на Видин командването на флотилията изпраща миноноската “Черепаха” в Арчар, а “Бычок” е подчинена на коменданта на Видинската крепост. Корабите са използвани като патрулни и за превози на боеприпаси и снаряжение.
До края на войната параходите от Флотилията транспортират подкрепления за Северния отряд и го снабдяват с припаси и боеприпаси. За целия период на войната парахода “Опит” извършва като влекач 28 рейса от Русе до пристанища в северозападна България, като превозва храни, боеприпаси и оръжие за войските. “Взрив” прави 10 рейса от Русе до Никопол, Оряхово, Лом и Арчар за доставяне на войските в северозападна България подкрепления, продоволствие и боеприпаси. Параходът "Александър I" също взема дейно участие в Сръбско-българската и извършва 35 плавания между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени, пренасяйки войски, боеприпаси, продоволствие. Особено се отличава парахода “Голубчик”, който прави 45 рейса от Русе до Видин и други пристанища в Северозападна България. Неговият капитан е особено находчив като прилага различни видове маскировка за всеки един от рейсовете. Корабът преминава ярко осветен покрай сръбската батарея при Витобол, пребоядисван е, за да прилича на австрийски и гръцки параходи, променяна е дължината на мачтата и т. н. Освен параходите за превоз на товари са използвани миноноските и парните катери “Олафчик” и “Ракета”.
След снемането на обсадата на Видин капитан Узунов сваля собствения си орден "За Храброст" и го закачва на гърдите на мичман Луцки като благодарност към спасителите на Видин.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ