русский язык 7 класс ладыженская баранов тростенцова решебник 2013 ссылка на страницу решебник русский язык 5 класс ладыженская баранов тростенцова часть 2 гдз математика оляницька 4 класс нова програма гдз немецкий язык 5 класс горизонты рабочая тетрадь ответы аверин гдз TEST
Aueaa?neeyo oeio

www.boinaslava.net


Походът на есминеца "Георги Димитров" до Албания


След 1945 г. България започва да изгражда своя флот според новите геополитически реалности. Пред флота стои задачата да осигури безопасността на морските превози и да предотврати евентуален десант на българския бряг. В началото с помощта на съветските съветници българското планиране предвижда ограничено използване на флота за тези цели поради редица фактори. Забраната на страната да притежава подводници, торпедни катери и морска авиация са само едни от факторите. Не на последно място значение има и факта, че българския флот е малоброен, а състава му не отговаря на поставените задачи.
Първите мероприятия по усилване на флота са свързани с изваждането и ремонтирането на потопените немски кораби по нашето крайбрежие. През 1947 г. са получени от СССР нови кораби, които служат не само за усилване на флота, но са и предпоставка за изграждането на недостигащите кадри. През това време отново в СССР се подготвят първите екипажи за ударните кораби на флота – торпедните катери и подводниците.
През 1955 г. България влиза в Организацията на Варшавския договор и ролята на флота нараства още повече, тъй като към останалите му задачи се прибавя и участието в състава на Обединения Черноморски флот. Първата демонстрация за нарасналите възможности на българския ВМФ е плаването на български военни кораби извън Черно море. През 1957 г. есминеца “Георги Димитров” посещава Албания с правителствена делегация на борда, водена от министър-председателя Антон Югов. Похода протича под флага на командващия ВМФ Бранимир Орманов и воден от капитан ІІ ранг Петър Калчев. През декември 1956 и в началото на януари 1957 г. подготовката за похода е в пълен разгар – корабът е преминал частичен ремонт в Севастопол, попълнен е ЗИП-а, подновена е боята, а екипажът преминава усилена щурманска и обща подготовка.
В 01:00 на 21.01.1957 г. “Георги Димитров” напуска пристанището на Варна и взема курс към Проливите. Сутринта есминеца нализа в Босфора. Спазен е международния протокол за навлизане в чужди териториални води – дадени са 21 изстрела на нациите и е изпратена е поздравителна телеграма до турския министър-председател. Непротоколно протича рутинната работа на турското морско разузнаване – есминецът е заснеман многократно от борда на турски катер и от брега. Въпреки това в 16:00 “Георги Димитров” напуска Мраморно море през Дарданелите и навлиза в Егейско море. Времето е ясно, макар и да духа силен вятър с вълнение на морето от 5 бала. Корабът плава с 20 възела на един котел. Около полунощ на 22/23.01.1957 г. пред пролива Доро първоначално е намален хода до “Малък напред”, а скоро след това е подадена команда “Стоп машини”, поради засоляване на котелната вода. На “Георги Димитров” е обявена бойна тревога и в аврален режим започва промиване на котела и тръбопроводите. За целта е използвана дори част от питейната вода. За около два часа критичната ситуация е преодоляна и корабът се отправя отново към Албания. След като последователно прекосява Миртойско, Критско и Йонийско море сутринта на 23.01.1957 г. “Георги Димитров” влиза в Дурес.
От 23 до 29 януари корабът е на котва в пристанището на Дурес, а през това време на екипажа са организирани спортни срещи с войниците от месния гарнизон, екскурзии из града и страната и срещи с командването на гарнизона.
На 29.01.1957 г. “Георги Димитров” се отправя към България и на 31 януари хвърля котва във Варненското пристанище. Правителствената делегация предпочита за връщане да ползва самолет. Причината за аварията в Егейско море се оказва двукратно по-голямата соленост на Средиземно море и нерегулираните за целта опреснителни установки на есминеца.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ