На 14.01.1906 г. е сключен договор за доставката на още 3 кораба от същия тип. Хелингът за спускането на корабите на вода е завършен на 05.081907 г. и на 23.08. същата година са осветени първите три кораба. Те получават имената “Дръзки”, “Смели” и “Храбри”. Следващата партида е осветена през септември 1908 г. и получават имената “Шумний”, “Летящи” и “Строги”.

"Дръзки" при приемането му в състава на флота 1906 г.

Модернизации

В началото на ноември 1916 г. на кърмата на всички миноносци, без загиналия “Шумни” са монтирани релси за приемане на 6 котвени мини и устройства за спускането ми. През 1920 г. по условията на Ньойския мирен договор са свлени торпедните апарати на миноносците. В периода 1923-1924 г. “Дръзки”, “Смели” и “Храбри” и “Строги” получават тралове, които са свалени след края на операциите по почистване на крайбрежието от мини.

През 1934 г. четирите останали миноносеца преминават капитална модернизация по проект на инженер Протасий Пампулов. Оръдията "Шнайдер" са поставени в диаметралната плоскост на кораба, а на кърмата са поставени побордно 2 картечници "Maxim-Spandau 08". Торпедните тръби са поставени в една посока, а неподвижния торпеден апарат на бака е свален. На комините са поставени “капи”, а зад втория комин е поставена рубка за корабния камбуз. Командната рубка е заменена с по-висока и е монтирана радиостанция. След няколко години оръдията са заменени с две 37 мм полуавтоматични оръдия “Рейнметал” поставени в диаметралната плоскост на кораба. През 1942 г. са върнати старите оръдия “Шнайдер” и са поставени две 7,92 мм катречници MG-34 на кърмата побордно на мястото на старите. Поставен е 70 самтиметров далекомер, а на кърмата е поставен стелаж за дълбочинни бомби.

"Дръзки" след модернизацията 1934г.

"Дръзки" след модернизацията 1942 г.

Тактико - технически данни на миноносец тип „Дръзки”

Водоизместване:
стандартно - 97,52 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 38 м / максимална/
широчина - 4,04 м
газене - 2,4 м
Енергетична установка:
парна машина; 1 950 к. с.
Скорост : 26 възела
Далечина на плаване : 500 морски мили / възела
Количество на горивото : 11 т въглища
Екипаж : 25-30 човека
Въоръжение:
главно – 2х1х47 мм тип “Шнайдер”
торпеда - 1х2+1x1х450 мм ТА

Служба

При включването на миноносците в състава на Флотилията и Морска част, получават традиционната за времето си маркировка на комините - хоризонтални бели линии. Те позволявали по-лесното идентифициране и управление на корабите в морето. Маркировката била както следва:
1 . "Храбри" - една бяла линия на първия комин
2 ."Шумний" - две линия на първия комин
3 . "Смели" - три бели линии на първия комин
4 . "Строги" - една линия на втория комин
5 . "Дръзки" - две бели линии на втория комин
6 . "Летящи" - три бели линии на втория комин

След влизането в строя миноносците, заедно с карйцерът “Надежда” са включени в сформираната “Подвижна минна отбрана”. От 1906 до 1912 г. корабите интензивно са усвоявани от екипажите.

През 1912 г. миноносците, съобразно мобилизационния план започват носенето на дозорна служба във Варненския залив. Тяхната главна задача била отбраната на Варна и близкото крайбрежие от вражески обстрел и десанти. В края октомври и началото на ноември отрядът миноносци извършва няколко поиска в морето за турски транспорти. След поражението в Източна Тракия Османската Империя срочно се нуждаела от нова техника, боеприпаси и снаряжение. Последните били отпуснати от Австро-Унгария и Германия. По суша те били доставяни до румънското пристанище Кюстенджа, а от там главно с египетски кораби, под охраната на турски бойни кораби били превозани до Истанбул. По заповед на флотското командване миноносците трябвало да прекъснат превоза на оръжие. На 20.11.1912 “Смели”, “Летящи”, “Строги” и “Дръзки” атакуват охраната на турски конвой, за който се предполагало, че е съставен от транспортите “Ак Дениз” и “Кара Дениз”, броненосеца “Хайредин Барбароса”, крайцера “Хамидие”, минните крайцери “Бейк и Шефкет”, “Берк и Сатвет”, “Пеленк и Дерия”, контра-миноносеца “Ядигар и Миллет”, миноносците “Самсун” и още два кораба. В резултат на атаката е пореден “Хамидие”. По време на Междусъюзническата война шестте кораба са интернирани за един месец в Севастопол, след което се завръщат в България.

По време на Първата Световна Война корабите са включени в Подвижната Минна отбрана на Черноморския флот. На 05 и 06.09.1916 г. шестте кораба превозват стоварват в Каварна и Балчик десант от 650 човека с въоръжението им. На 11.09.1916 г. в района на Батовския залив “Шумни” се натъква на руска мина и потъва. Екипажът му е спасен. На 18/19.10.1916 г. останалите 5 миноносеца поставят минно заграждение пред Татладжик (днес Дуранкулак), за осигуряване морския фланг на сухопътните войски в Северна Добруджа. За целта от 15 до 17 същия месец на тях са монтирани релси за поставянето на 6 заградни мини.

След края на войната корабите са реквизирани от съглашенските войски. “Храбри” се намира на ремонт във Варненското езеро и остава неизползван. През лятото на 1919 г. “Летящи” се натъква на подводна скала срещу нос Карабурун и потъва. Корабите са върнати на българското правителство през 1920 г.

След войната четирите останали миноносеца са разоръжени и участват в траленето на българските води за периода 1923-1924 г. Първоначално са използвани като осигуряващи кораби за миночистаите, а в последствие получават трално оборудване и също уччастват в разчистването на мините. През 1925 г. са извадени торпедните тръби на “Летящи”. След това корабите са предадени на сформираната Морска търговско-полицейска служба и използвани като гранични кораби. През 1934 г. четирите кораба са модернизирани.

През 1936 г. корабите получават нова маркировка - в носовата част с бяла боя са нанесени буквени означения както следва:
1. "Дръзки" - Д
2. "Смели" - С
3. "Храбри" - ХР
6. "Строги" - СТ

По време на Втората Световна Война корабите образуват 1-ви полудивизион на Торпедната флотилия. Участват в патрулирането на Варненския залив и конвоирането на транспортни кораби. На 15.10.1942 г. след взрив на прах от каменарски барут потъва във Варненското пристанище “Дръзки”. В последствие корабът е изваден и ремонтиран”. През май 1943 г. по време на преход от Царево към Бургас в силна буря се преобръща “Смели”. Загиват 15 човека. Корабът потъва на 11 метрова дълбочина и впоследствие е изваден и ремонтиран.

През септември 1944 г. със заповед №0028 от 20.10.1944 на Командващия Черноморския флот на СССР в състава му са включени “Смели” под името “Ингул” и “Строги” под името “Вычегда”. През това време “Дръзки” е на ремонт във Варна. По някои данни той е потопен от командира си при влизането на съветските войски в България. "Храбри" и "Дръзки" също били реквизирани от СССР, но поради плачевното техническо състояние, в което се намирали те били използвани като брандвахи. "Дръзки" бил използван в Одеската ВМБ. "Храбри" бил зачислен в съветския флот на 12.10.1944 г., а "Дръзки" - на 16.10.1944 г. Корабите били изключени от състава на съветския флот и върнати на България със заповед №0390 от 19.7.1945.

След войната корабите отново са разоръжени по силата на Парижкия мирен договор. От 1946 до 1948 г. са във Варна, където основно стоят в пристанището. През 1947 г. са включени в състава на Стражевата флотилия на ВМБ Варна, а през 1948 г. са предадени на Дивизион за Охрана на рейда на ВМБ Бургас. През 1954 г. “Дръзки” е превърнат в мишена, а “Храбри” е предаден на ДОСО. Същата година корабите са нарязани и изпратени за претопяване. По това време е решено да се запази “Дръзки” като кораб-паметник, но част от него вече е претопена. Поради тази причина комините на кораба и бронзовата табела с името са монтирани на “Строги” и корабът е поставен пред Военноморския музей във Варна.