История на създаването

Произведени в завод “Берда” в Петербург през 1877 г. Взели участи е Руско-Турската война 1877-1878 г. Предадени на България по молба на втория командващ Дунавската флотилия и Морска част лейтенант Зиновий Рожественски. Целта е била да се усили флотилията с миноносни кораби.

“Бычок” при приемането в състава на Дунавската флотилия 1879 г.

Модернизации

През 1936 г. “Васил Левски” е превърнат в бензинова моторна лодка с размери 14,7х2,42х1,5 м. На корабът бил монтиран бензинов двигател с мощност 60 к. с., който позволявал да се развие скорост от 14-16 км/ч.

Тактико - технически данни на миноноска тип “Бычок”

Водоизместване:
стандартно - 16 т.
пълно - 20 т.
Размери:
дължина – 18,84 м / максимална/
широчина – 2,32 м
газене – 1,1 м
Енергетична установка:
1 двуцилиндрова парна машина, 1 огнетръбен котел; 220 к. с.
Скорост : 9 възела по течението; 7 възела срещу течението
Далечина на плаване : 56 морски мили / 7 възела
Количество на горивото : 480 т въглища
Екипаж : 10 човека
Въоръжение:
артилерийско – 1 скорострелно оръдие
минно – 2 прътови мини

Служба

Двете миноноски са изключени от Руския Черноморски флот на 02.06.1884 г. и след това са зачислени в състава на Дунавската флотилия и Морска част. По време на Сръбско-Българската война двете миноноски образуват боен отряд базиран в Лом. По-късно “Черепаха” е предадена на отряда в Арчар, а “Бычок” е подчинена на коменданта на Видинската крепост. По време на войната командването използва миноноските за борба със сръбското разузнаване по Дунав и като транспорти.

На 17.05.1887 г. корабите са преименувани – “Черепаха” получава името “Васил Левски”, а “Бычок” - “Христо Ботев”.

На 21.06.1907 г. по време на излизане на учение “Христо Ботев” е блъснат от румънския кораб “Турну Северин”. Сблъсъкът става около 08:00 часа докато миноноската приближава русенския пристан. Румънският кораб удря миноноската в областта на командната рубка, като тежко я поврежда.

По време на Междусъюзническата война двете миноноски с използвани като патрулни кораби. През 1913 г. заедно с другите кораби са потопени в устието на р. Русенски Лом, за да не попаднат в ръцете на противника. По-късно същата година са извадени и ремонтирани.

По време на Първата Световна Война двете миноноски отнова са използвани като патрулни кораби. Заедно с осем от мониторите на Дунавската флотилия на Австро-Унгария българските кораби патрулират през октомври 1915 г. и охраняват брега на Дунав и левия фланг на Добруджанската армия. След разгрома на Румъния, до края на войната са използвани отново като патрулни краби.

След края на войната са реквизирани от съюзниците, но скоро след това са върнати за нуждите на новосформираната Дунавска полицейска служба. През 1923 г. е предложено да се направи основен ремонт на корабите и през 1924 г. е сформирана комисия за избор на двигател, но ремонта не е осъществен.

Скоро след това корабите са извадени на брега поради непригодност за плаване и корпусите са бракувани. Корпусът на “Христо Ботев” престоява до 1936 г. в района на флотилията, тъй като имало идея от него да се направи паметник в Русе посветен на Освободителната война. Тази идея не е реализирана и през 1936 г. корабът е бракуван. “Васил Левски” е превърнат в моторна лодка със скъсен корпус. Бракувана е 1938 г.