app android per spiare iphone here como localizar movil orange continue reading descargar whatsapp spy rar TEST
Aueaa?neeyo oeio

www.boinaslava.net
Въоръжени параходи

Параходи “Горный Студень” и “Пордим”

История на създаването

Бивши турски параходи, пленени от руските войски на Дунава и включени в Дунавския окупационен отряд. Наречени са на български селища, където стават решителни сражения на руските войски през Освободителната война.

Тактико - технически данни на параходи “Горный Студень” и “Пордим”

Водоизместване:
стандартно - 100 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина – 27,43 м / максимална/
широчина - 6 м
газене – 0,61- 1,05 м
Енергетична установка:
1 парна машина; 50 к. с.
Скорост : 11 възела
Количество на горивото : ? т въглища
Екипаж : 26 човека
Въоръжение: няма

Служба

Предадени са на българското правителство на 01.08.1879 г. Корабите служат по-малко от година в състава на Флотилията и през април 1880 г. са продадени на частно лице. След две години са бракувани.

 

Параход “Опыт”

История на създаването

Построен през 1870 г. в Нюкасъл за нуждите на руското дружество РОПиТ. По време на Руско-Турската война корабът е продаден на руското правителство, което го въоръжава и зачислява в състава на Черноморския си флот. Предаден на българското правителство а 01.08.1879 г.

Модернизации

През 1880 г. е доставена луксозна мебелировка за превръщането на кораба в яхта за княз Александър Батемберг. През август 1883 г. е ремонтирана и усилена подводната част на кораба. През 1897 г. е преустроен като минен транспорт за осигуряване на миноноските.

Тактико - технически данни на параход “Опыт”

Водоизместване:
стандартно -200 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 40 м / максимална/
широчина – 12,5 м
газене - 1 м
Енергетична установка:
1 парна машина; 60 к. с.
Скорост : 10 възела
Далечина на плаване : 900 морски мили / 10 възела
Количество на горивото : 45 т въглища
Екипаж : 28 човека
Въоръжение:
главно – 2 малокалибрени оръдия
спомагателно – 1 скорострелно оръдие

Служба

Корабът служи като влекач на една баржа или транспортен кораб в състава на Флотилията, или като княжеска яхта. През септември 1883 г. преминава ремонт в Одеса. По време на Сръбско-Българската война извършва като влекач 28 рейса от Русе до пристанища в северозападна България, като превозва храни, боеприпаси и оръжие за войските. През 1887 г. е преименуван на “Симеон Велики”. През 1889 г. преминава ремонт в работилницата на Австрийското дунавско параходно дружество.
В края на 1897 г. корабът е прехвърлен във Варна и включен в Подвижната минна отбрана. По време на Междусъюзническата война корабът е подчинен на Главното командване и превозва от Русе до Видин войски, боеприпаси и снаряжение. На 02.07.191 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е направен опит да бъде изваден, но корпусът на кораба се пречупва на две.

 

Параход “Взрив”

История на създаването

Корабът работи влекач на Дунава и последователно сменя няколко собственика, като носи имената “Юлия” и “Екатерина”. Купен е от руското правителство през април 1877 г. за нуждите на Дунавската флотилия и е зачислен в списъците й под името “Взрив”. По време на войната е използван като влекач, минен заградител, военен транспорт и кораб-база за минните катери.

Модернизации

През 1881 г. военното командване изпраща кораба на ремонт в будапещенската корабостроителница “Шьонихен”. Там е ремонтиран фундамента за парната машина, двата котела са заменени с един, а колелата с нови. Подменена е палубата на кораба, ремонтирани са долапите и фалшборда.

Тактико - технически данни на параход “Взрив”

Водоизместване:
стандартно - 250 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 33 м / максимална/
широчина - 6 м
газене – 1,2 м
Енергетична установка:
1 парна машина, 2 парни котела; 60 к. с.
Скорост : 8,1 възела
Далечина на плаване : ? морски мили / ? възела
Количество на горивото : 5 т въглища
Екипаж : 26 човека

Служба

Предаден на българското правителство на 01.08.1879 г. През 1881 г. преминава модернизация в корабостроителницата “Шьонихен”. По време на Сръбско-Българската война корабът прави 10 рейса от Русе до Никопол, Оряхово, Лом и Арчар за доставяне на войските в северозападна България подкрепления, продоволствие и боеприпаси. На 17.05.1887 г. корабът е преименуван на “Асен”. На 30.06.1891 г. корабът е заличен от списъците на Флотилията като негоден и корпусът и механизмите са използвани за построяването на ветроход със стъкмяване по тип “бригантина”.

 

Параход “Голубчик”

История на създаването

Построен през 1858 г. в Нюкасъл за нуждите на руското дружество РОПиТ. По време на Руско-Турската война корабът е продаден на руското правителство, което го въоръжава и зачислява в състава на Черноморския си флот, а в последствие е включен в състава на Дунавската флотилия. Предаден на българското правителство а 01.08.1879 г.

Модернизации

През 1898 г. е подменен котелът на кораба.

Параход “Голубчик”при приемането му в състава на Флотилия и Морска част

Тактико - технически данни на параход “Голубчик”

Водоизместване:
стандартно - 265 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 40 м / максимална/
широчина - 10 м
газене – 1,1-1,5 м
Енергетична установка:
1 парна машина “Компаунд”, 1 парен котел; 75 к. с.
Скорост : 8,1 възела
Далечина на плаване : 810 морски мили / 8,1 възела
Количество на горивото : 5 т въглища
Екипаж : 28 човека
Въоръжение:
главно - 4 малокалибрени оръдия

Служба

На 03.06.1880 г. е предаден от Руското правителство за замяна на шхуна “Келасура” и зачислен в състава на Флотилията и става неин флагман. Използван е като транспортен кораб. През 1883 г. е изпратен с парахода “Опит” за ремонт в Одеса. По време на Сръбско-Българската война корабът прави 45 рейса от Русе до Видин и други пристанища в северозападна България. От декември 1886 г. до февруари 1887 г. е включен в новосъздадения Търговски транспортен флот и превозва пътници от Силистра до Видин. През 1887 г. е преименуван на “Крум”. През 1889 г. преминава ремонт и е подменен котелът му в Австро-Унгарското дунавско параходно дружество. На 02.07.191 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на Пристанищното управление в Русе, но към края на годината е бракуван, поради износване на механизмите.

 

Параход “Александър

История на създаването

Построен е по поръчка на българското правителство в La societee de la Forges Chantieres в Марсилия. Корабът е завършен през 1883 г. и по желание на княз Александър Батемберг носи неговото име. Корабът е построен като товаро-пътнически колесен параход, който в мирно време трябва да служи като яхта на княза, а при война да може да се преустрои в транспорт или минен заградител. Пристига в България на 15.05.1883 г. Корпусът на кораба е железен, а палубате е от бук. Рангоутът се състои от фок- и грот-мачти. Машинната установка е една парна машина тип “Компаунд” и два парни котела с работно налягане от 5 атм. Корабът развива скорост от 7,6 възела по течението и 4,9 възела срещу течението. В случай на нужда е предвидено да се монтират две малокалибрени оръдия на палубата.

Параход “Александър I” при влизането му в строя

Тактико - технически данни на параход “Александър I”

Водоизместване:
стандартно - 350 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 61 м / максимална/
широчина - 13 м
газене -
Енергетична установка:
1 парна машина “Компаунд”, 2 парни котела; 55 к. с.
Скорост : 7,6 възела Далечина на плаване : 306 морски мили / 7,6 възела
Количество на горивото : 20 т въглища
Екипаж : 30 човека
Въоръжение:
главно – 2 малокалибрени оръдия

Служба

Корабът е изолзван като транспорт по време на Сръбско-Българската война и извършва 35 рейса от Русе до различни пристанища по Дунав. През 1886 г. с корабът е превозен до Рени и предаден на руските власти детронирания княз Александър Батемберг. След преврата корабът продължава да се използва като транспортен. На 02.07.191 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на Пристанищното управление в Русе, но към края на годината е бракуван, поради износване на механизмите.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ