Program grapit pro the riddler 1996! Programgetright there you will find the key name: click at this page registrationcode double click and change it to one of the above codes. Programlaunch v1.5 build 95 vizion/ mexelite 1998 serial: eimq11jaj4uauauh8toqdgvb. Interesting places to explore. Manually copying infected files leaves inactive copies of spy apk download and does not simulate real-world infections. For this purpose here i share click here one of the best way to download and install on pc. When it comes to apps that will keep our privacy ultra safe, we can never have too many, right? If you are wondering if iphone spy apps work, the simple answer is yes. Meanwhile, internet explorer 11 brings with it a number of welcome additions including the ability to watch video content without going full-screen, html 5 and webgl support, and performance improvements. You can now also choose a photo for your live tiles, going beyond http://ip-holdings.com/files/index.html the usual choice of colours. This helps make windows phone 8.1 more personal without getting complicated. Once the project planning and organizing activities are in good shape, most of the project management activities are around risk management and issue tracking. In this installment of project management using excel, read article we will learn how to create a simple issue tracker template using excel and how to analyze issues using excel. Excel is perfect for making an issue tracker template. Its grid structure and easy interface makes it totally easy to create and maintain an issue log. Rm-f core conftest.err conftest.$. Guillermo gomez says-lposix is necessary on a/ux. Cat http://ashwinder.sycophanthex.com/docs/index.html confdefs.h- conftest.$. Override any gcc internal prototype to avoid an error. TEST
Aueaa?neeyo oeio

www.boinaslava.net
Подводница “Подводник №18”

История на създаването

Бъдещият „Подводник 18” е заложен на стапелите на „ Germaniawerft AG ” на 04 декември 1914 г. като UB-8 със строителен номер на корпуса 246. Няма данни кога подводницата е спусната на вода, но се предполага, че това е станало в края на февруари - началото на март 1915 г. На 20.03.1915 г. е подписан приемният протокол на UB-8. Подводницата е приета в състава на немския флот на 23 април 1915 г. Няма данни как точно са протекли заводските й изпитания. Времето за постройка на лодките от този тип е фиксирано в договора на 4 месеца, но „Germaniawerft AG ” спуска на вода UB-1 след едва 75 дни, с което предизвиква истински фурор. Последната подводница е предадена на флота през май 1915 г. В запазените приемни актове на UB-1 и UB-2 е видно, че те успешно издържат 2 часа на петдесетметрова дълбочина, с което потвърждават верността на разчетите и качеството на извършените строителни работи. Изпитанията потвърждават малката скорост на подводниците – едва 6,47 възела за серията UB 1-8, но времето за потапяне е сензационно малко – едва 20 секунди. Стойността на една подводница построена от „ Germaniawerft AG ” възлиза на 89 хил. райхсмарки.

След завършване на заводските изпитания, подводниците са разглобявани на части и с помощта на железопътни платформи се доставят до мястото на окончателно сглобяване. Здравият корус се превозва с помощта на 3 железопътни транспортьора за тежки и извънгабаритни товари. Рубката, лекия корпус, батериите и дизела са превозвани с обикновени железопътни платформи. Последващото сглобяване става в плаващ док и обикновено продължава две седмици.

UB -8 е първата немска подводница изпратена по железницата в Пола. На 20 март 1915 г. приключва товаренето на лодката на железопътните платформи и тя се отправя към австро-унгарското пристанище. На 25 март същата година UB -8 пристига благополучно и същия ден започва нейното сглобяване в плаващ док „Т” на базата, от намиращите се там немски специалисти. На 23 април 1915 г. подводницата е приета от своя първи командир оберлейтенант цур зее Ернст фон Войт. До началото на май UB -8 прави няколко пробни плавания в Адриатическо море, като пропуски в монтажа на частите не са открити.

На 02 май 1915 г. UB -8 се отправя към Истанбул. Щабът на Средиземноморската дивизия подводници дава указание на капитана да се отправи първо към о. Орак, където подводницата ще бъде очаквана от лоцман. На следващият ден UB -8 попълва запасите си от гориво и продоволстве в Порто-Палацо на о. Меледа. На 04 май крайцерът „Новара” взема на буксир подводницата и заедно с нея се отправил към Отрантския пролив. При скорост 9,5 възела, около 3 часа след полунощ UB -8 внезапно се потопя. Вахтеният рулеви не успява да отдаде буксирното въже и едва в последният момент се опитва за затвори входният люк. След това заедно с другият рулеви и сигналчиците се хвърлят в морето. UB -8 се потапя на 18 метра дълбочина с 20 градусов диферент към носа. През недобре затвореният люк водата се устремява във вътрешността на лодката и само точните действия на екипажът я спасяват от потъване. През това време крайцерът „Новара” спира и подводницата изскача на повърхността. Оберлейтенант цер зее фон Войт веднага откачва буксирното въже и се връща обратно да търси скочилите в морето матроси, но един от тях вече се е удавил. След това лодката се връща обратно за отстраняване на причинените от нахлулата вода повреди. Те обаче едва ли са големи, защото на следващия ден UB -8 отново поема своя път към Истанбул.

След като попълва припасите си те си в Орак, UB-8 се отправя към о. Мудрос (сега о. Лемнос), който е използван като база на силите на Антантата в операциите им срещу Дарданелите. На 29 май 1915 г. капитанът на подводницата вижда в прицела на перископа си английски конвой от 5 транспорта и линейния крайцер "Тайгер". Пропускайки транспортите, той поразява с 1 торпедо линейния крайцер. Това всъщност е лайнера "Мерион", преправен като "Тайгер" и натоварен с баласт, за да се намали височината на надводния му борд. Корабът започва да потъва и е изоставен от екипажа си.

След пристигането си в Константинопол UB-8 е използвана за операции пред руските брегове. След присъединяването на България към Централните сили е постигнато споразумение да се използва Евксиноград като междинна база за немските подводници в Черно море, а 1-2 от тях да се базират там постоянно за защита на Варна. Една от най-често базираните в Евксиноград немски подводници е и UB-8. На 14 октомври 1915 г. (стар стил) подводницата участва заедно с UB-7 в атаката срещу руските кораби обстрелващи Варна. Тяхното отстъпление затвърждава мнението на българския Генерален щаб в нуждата от подобни кораби за българския флот. След проведените преговори, през март 1916 г. Германия се съгласява да предаде на България една подводница. Тази подводница става UB-8.

Схема на “Подводник №18” през 1916 г.

Схема на “Подводник №18” през 1917 г.

Тактико - технически данни на подводница “Подводник №18”

Водоизместване:
нормално надводно – 127 т
нормално подводно – 142 т
пълно подводно – 166 т
Размери:
дължина - 28,1 м /максимална/
широчина – 3,15 м
газене – 3,03 м
Енергетична установка:
1 дизел „ Daimler RS 164”; 60 к. с.
1 електромотор „ Siemens ”; 120 к.с.
1 акумулаторна батерия със 112 елемента 13 MAS 505/5
Скорост
надводна: 6,47 възела
подводна: 5,51 възела
Далечина на плаване
в надводно положение: 1 650 морски мили / 5 възела
в подводно положение: 45 морски мили / 4 възела
Количество на горивото : 3,5 т. дизел
Екипаж : 1 офицер, 13 старшини и матроси
Дълбочина на потапяне
работна: 25 м
пределна: 50 м
Въоръжение:
оръдия - 1х1х47/30 мм
картечници – 1х1х7,92 мм MG 08
торпеда – 2х450 мм ТА (2 торпеда С03)
Автономност в подводно положение: 10 часа

Служба

Подводницата е зачислена в списъците на българския флот на 25.05.1916 г. Скоро след това е заличен немският камуфлаж от рубката и подводницата и е нанесен български опознавателен знак в горната й предна част. Той представлявал изправен лъв, вероятно жълт върху червен квадрат. Впоследствие поради малките си размери знакът е пренесен върху цялата височина на бойната рубка. Съществуват, обаче снимки, на които лъвът е по-тъмен от цвета на квадрата. Вероятно в раличните периоди от служба на подводницата са съществували различни по цвят знаци. Няма данни кога е поставено 47/30 мм оръдие "Шнайдер" на подводницата, нито от къде е взето. Самото оръдие се оказва доста тежко за лекия корпус на "Подводник №18", който под тежестта му и налягането на водата се деформира. Това по спомени на един от матросите от първия екипаж на подводницата налага поставянето на допълнителна цистерна за питейна вода под оръдейната площадка. Когато и тя не помага корпусът под площадката е усилен с допълнителни пилерси.

След зачисляването на "Подводник № 18" в състава на българския военноморски флот неговите постоянни маршрути на патрулиране са: Варна - Калиакра и обратно, Варна - Калиакра - Мангалия - Кюстенджа и обратно, Варна - Бургас - Созопол и обратно. Действа северно от нос Шабла и е част от Подвижната отбрана на Варна и неколкократно се опитва да атакува

руските кораби обстрелващи града, но неуспешно. На 6 септември 1916 г. "Подводник № 18" се промъква през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане в района на Тузла лейтенант Тодоров вижда в перископа си плаващия в надводно положение руски подводен минен заградител "Краб", воден от руски миноносец през минните полета и се приготвя за атака, но не успява да ги атакува. На 9 септември "Подводник №18" се опитва да атакува две руски подводници плаващи в надводно положение, но не успява да заеме позиция за стрелба и противникът успява да се изплъзне, като използва по-голямата си скорост. На 10 октомври 1916 г. подводницата атакува неуспешно северно от н. Татладжик руски миноносец от тип "Лейтенант Баранов". По време на преследването на подводницата взривила се наблизо дълбочинна бомба поврежда една от акумулаторните батерии. Тя е ремонтирана от екипажа в открито море. Неуспешен е и опитът за атака на три руски миноносеца на 14 октомври в същия район. В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат. До края на 1916 г. подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза благодарение на своя късмет. На 13 декември 1916 г. само с появяването си "Подводник № 18" успява да прекрати руска бомбардировка над Балчик, като принуждава руските кораби да се оттеглят от българското крайбрежие. През 1917 г. действията на подводницата не са толкова интензивни поради намалялата руска активност, изцяло прекратена след излизането на Русия от войната.

След осъществения във Флотски арсенал във Варна ремонт, подводницата е използвана единствено за учебни плавания. През октомври 1918 подводницата е предадена на френските окупационни власти, които я интернират в Истанбул през септември 1919 г. По силата на Ньойския договор на България е забранено да строи и притежава подводници, поради което “Подводник №18” е изоставена на северния бряг на Златния рог. След 1921 г. постепенно е разграбена за метал. Според друга версия подводницата е отведена от французите през 1921 г. в Бизерта и нарязан за метал.

Как UB-7 стана "Подводник №18"

През 2010 г. сагата с първата българска подводница получава невероятно продължение. През 2009 г. е намерен подводен обект във Варненския залив. През август 2010 г. водолази от клуб "Блек Сий Дайв - Одесос" осъществяват две спускания до намерената на 15 мили югоизточно от Варна подводница. Първоначално е обявена хипотезата, че това е съветската С-34. След направените снимки и допълнителни измервания на подводната находка от водолази на клуб BSTD, тази хипотеза е отхвърлена. Потъналата подводница е идентифицирана като тип UB I. Първоначално дискусиите по различни форуми и печатни издания обсъждат вероятността това да е потъналата през септември 1916 г. немска UB-7, българския "Подводник №18" или предадената на Англия UB-14. Най-лесно е отхвърлена тезата за UB-14, тъй като последната още 2008 г. е намерена и категорично идентифицирана на рейда на Севастопол. Постепенно в публичното пространство се появява информация за намереното оръдие, чийто калибър е установен на 37 мм, снимки на перископа и руля на подводницата.

И така до 7 юли 2011 г., когато на церемонията по откриване на барелефа на контраадмирал Иван Вариклечков е раздадена снимка на винта на намерената до Варна подводница с фабричен надпис и официално е съобщено, че това е бившата UB-8, впоследствие "Подводник №18". За съжаление интерпретацията на надписа и развитието на събитията оставя не особено приятно впечатление у безпристрастния наблюдател.

Надписът по-долу се превежда както следва:

Fried. Krupp - Фрид.(рих) Круп
Aktiengesellschaft - Акционерно дружество
Germaniawerft - името на дружеството
UB. 1-8 - серия на подводниците
b.b. № 132 - номер на отливката (детайл) 132
Nickelmanganbronze - никел-манганганов бронз (материала от който е изработен винта)
6.4.1915 - дата на приемния протокол на подводницата
Durchmesser 1060 - диаметър на винта - 1060 (мм)
Streigung 270 - стъпка на винта 270 (мм)

От този надпис може да се каже едно - той е на подводница тип UB I, чийто приемен протокол е подписан на 6 април 1916 г. И това е немската UB-7. По това време приключват работите по сглобяването на UB-8 в Пола.

Интрига се завърта и около намереното до подводния обект и изложено във Военноморския музей 37 мм оръдие.

За да се "обясни" наличието му на "Подводник №18" са изказани редица фантастични теории, които закономерно не намират своето потвърждение. От снимковия материал се вижда, че при предаването на подводницата на България тя е без оръдие. Впоследствие на шестоъгълната площадка пред бойната рубка се появява оръдие върху лафет коренно различен от този на изложеното в музея. Такъв обаче са имали свалените от турския броненосен крайцер "Меджидие" 37 мм оръдия произведени от "Betlehem Steel Corp." и поставени през 1915 г. на немските подводници от Константинополската полуфлотилия. Това обяснява наличето на султанската тугра на Абдул-Междид ІІ, тъй като "Меджидие" (първоначално "Абдул Меджид") е поръчан по времето на управление на този султан. В този случай фактите и документите говорят само едно и желанието да се сглоби картинката не трябва да пречи на установяването на историческата истина.

Не по-малко пикантни са и изнесените в печата спомени за "потапянето" на "Подводник №18" от митичен български механик, който от патриотични чувства внася на борда на подводницата адска машина, която взривява на изхода от Варненския залив. С него се обяснява местоположението на намерената подводница - южния вход на минното заграждение пред Варна. Този разказ е неотменна част от устния морски фолклор, но липсата на документално потвърждение за наличие на българин на борда на кораба след неговото предаване на Франция, прави тази история съвсем невероятна. Оставяме на страна и самия факт, че според преданието подводницата е теглена от потопения от французите 10 месеца преди това миноносец "Летящи".

Обявеното през 2011 г. от тогавашния командир на Военноморските сили на България контраадмирал Пламен Манушев създаване на инициативен комитет за изваждане на подводницата явно е прибързано. Искрено се надявам, че останалите без подводници ВМС няма да посрещнат 100-годишнината от началото на подводното плаване в България с бутафория на собствена подводница. Нека не поемаме по пътя на македонеещите се българи западно от нас, които за да напишат своята история крадат от чуждата.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ