История на създаването

Параходите "Горний Студень" и "Пордим" ("Порадим" в друга транскрипция) са били част от серия от 5 парахода поръчани от Руското Военно Ведомство във Франция по време на Руско-турската война 1877 - 1878 г. Поръчката е направена скоро след началото на бойните действия. Параходите са били предназначени за превоз на войски от единия бряг на Дунав до другия. Целта е била да се облекчи преминаването на войските през реката. Дадени са им имената, където се е разполагал Щабът на император Александър ІІ в освободена България - "Горний Судень", "Порадим", "Абланава", "Богот" и "Брестовац". След построяването им се предполагало да се транспортират с железницата разглобени на секции и да се сглобят на брега на Дунав в Австро-Унгария. От там трябвало със собствен ход да се спуснат по течението до Румъния. Отсеците на параходите се съединявали с болтове, а между тях била поставена гумена прокладка. За две години експлоатация теч от местата на съединяване на отсеците не бил наблюдаван.

Тактико - технически данни на параходи “Горный Студень” и “Пордим”

Водоизместване:
стандартно - 100 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина – 27,43 м / максимална/
широчина - 6 м
газене – 0,61- 1,05 м
Енергетична установка:
1 парна машина; 50 к. с.
Скорост : 11 възела
Количество на горивото : ? т въглища
Екипаж : 26 човека
Въоръжение: няма

Служба

За самата война параходите закъснели. Френската фирма се забавила със строежа им, австрийците не препятствали събирането на отсеците, но отказали да пропуснат корабите към Румъния и дори заявили, че ще стрелят по тях. за да избегне дипломатическия скандал руското правителство наредило параходите да бъдат отново разглобени и по железницата да бъдат изпратени през Румъния до Рени. В крайната точка на своето пътуване параходите пристигнали през май 1878 г. Тъй като нуждата от транспорти била отпаднала, параходите били окомплектувани с екипажи, въоръжени с няколко (??) картечници и включени в Дунавския окупационен отряд. На 21.02.1879 г. два от корабите участват в блокирането на Силистра, по време на конфликта между Румъния и РИ за форта Араб-табия. Заради характерната си форма на корпуса параходите получават названието - "меримаците". Нерядко са възприемани от чужденците за броненосци или монитори. Самите параходи след края на бойните действия са използвани за превоз на товари между Русе и Рени. На едно плаване превозвали 33 т. товари. Освен това държавните служители имали право безплатно да пътуват на "меримаците". Предадени са на българското правителство на 31.07.1879 г. и влизат в състава на нашия флот под същите имена. Корабите служат по-малко от година в състава на Флотилията и през април 1880 г. са продадени на частно лице. След две години са бракувани.