История на създаването

Бивши съветски кораби Т-511 и Т-512 от състава на Черноморския флот. Предадени на българския Военноморски флот на 11.08.1951 г. Радиоелектронното оборудване включвало РЛС “Линь”, “Факел-МО”, “Рым-К” и ХАС “Тамир-11”.

Базов тралщик проект 254

Модернизации

През 1954 г. е поставен и електромагнитен трал тип “ТЕМ-52”. През 1963 г. са свалени 12,7 мм картечници. Щата на тралщиците е намален до 52 човека.

Тактико - технически данни на базов тралщик проект 254

NATO код: “Т-43”
Водоизместване:
стандартно - 535 т.
пълно - 569 т.
Размери:
дължина - 58 м / максимална/
широчина – 8,75 м
газене – 2,45 м
Енергетична установка:
2 дизела 9Д; 2200 к. с.
Скорост : 15,8 възела
Далечина на плаване : 1500 морски мили / 14 възела
Количество на горивото : 68 т дизел
Екипаж : 72 човека
Брониране:
рубка – 8 мм
Въоръжение:
артилерийско – 2х2х37 мм тип В-11-У
картечници – 2х2х12,7 мм тип 2М-1
ПЛО – 2 бомбомета тип БМБ-1
противоминно - контактен трал МТ-1; акустичен трал БГАТ (или 2 буксира) и БАТ-2, 10 мини КБ-3

Служба

Корабите пристигат в България на 11 август 1951 г. Зачислени са в състава на 3-ти ОДТЩ във ВМБ-Варна, а през 1959 г. са прехвърлени в Созопол в състава на 5 ОДТЩ от състава на ВМБ-Бургас. Двата базови тралщика и отрядът рейдови тралщици образуват 2 трални групи и така могат да изпълняват задачи както разделно в различни райони и участъци, така и съвместно в един район. През септември 1961 г. следва нова реорганизация - групата БТЩ е пребазирана във Варна като тралщиците са с нови тактически номера – №21 и №22. От април 1963 до юли 1980 г. два БТЩ са отново в състава на 5-и отделен дивизион тралщици в състава на база Бургас. В състава на дивизионът двата кораба успешно участват във всички мероприятия на ВМБ-Бургас, ВМФ и тогавашния Обединен черноморски флот (ОЧФ) в български, румънски и съветски води. Освен това базовите тралщици участват и в изпълнението на задачи по бойното осигуряване на флота - носенето на дозор в неутрални води при влизане на чужди военни кораби в Черно море. Продължително време в сложни метеорологични условия дозорните кораби действат и се включват като преден елемент на оперативното разузнаване.
През март 1966 г. базовите тралщици сдават единичните курсови задачи и се подготвят за съвместно плаване извън акваторията на Черно море. След успешно завършване на подготовката за похода групата кораби под флага на командващия ВМФ вицеадмирал Иван Добрев преминава през Босфора и Дарданелите, Егейско море, покрай остров Евбея, северно от остров Крит и западно от остров Родос. След едно денонощие корабите влизат в Дарданелите и след още 24 часа успешно акостират в Бургас. През същата година за пръв път български военен кораб - базов тралщик №22, излиза самостоятелно на бойна служба в източната част на Средиземно море за 20 дни без непосредствено осигуряване. През 1967 г. корабите получават нови тактически номера - №48 и №49 и под флага на началник-щаба на базата капитан II ранг Йовчо Георгиев извършват визита в Александрия - по същество това е своего рода българско военно присъствие по време на избухналата по това време арабско-израелска война. От 1969 г. до 1972 г. базовите миночистачи участват ежегодно в 15-дневни плавания в Средиземно море, провеждайки съвместни учения с Черноморския флот на бившия СССР. През 1970 г. тралщиците участват в щурманския средиземноморски поход под флага на командващия тогава ВМС контраадмирал Васил Янакиев до нос Матапан, островите Крит и Родос, полуостров Атон. През 1973 г. съвместно с два стражеви кораби, БТЩ 48 и 49 в състава на обединена ескадра на ОЧФ изпълняват задачи северно от остров Крит. През 1981 и 1982 г. тралщиците са изведени от строя единият е превърнат в плаваща мишена, а вторият е преоборудван за учебен кораб на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". В ролята си на учебен кораб корабът плава до 1993 г. корато е бракуван и предаден за нарязване.