История на проекта

Корабите билизаложени след приемането на 1-вата програма по замяна на флота през 1931 г. Първоначално те били проектирани като специализирани кораби за носене и обслужване на хидросамолети. В края на 20-те и началото на 30-те години на 20-ти век сред авиоспециалистите господствало мнението, че с внедряването на нови материали, повишаване на мощността на самолетните двигатели и прилагането на нови аеродинамични схеми хидросамолетите ще останат конкуренти на колесните машини. Япония била подписала Вашингтонския договор от 1922 г., който ограничавал броя на самолетоносачите в Обединения флот. Именно хидроавиотранспортите трябвало да играят ролята на кораби, осигуряващи въздушното прикритие и поддръжка на сухопътните войски, а при нужда проекта предвиждал бързо да бъдат превърнати в леки самолетоносачи. Проектът предвиждал използването на смесена дизел-паротурбинна силова установка, която да обезпечи голяма далечина на плаване на кораба. Котлите и МО №1 били разположени близо до носа, а МО №2 (дизелите) близо до кърмата. Димът от котлите се отвеждал чрез общ комин, а изгорелите газове от дизелите били изхвърляни през задната двойка подпори на платформата закриваща палубата между катапултите. Зад котелното се намирал обширен хангар за самолетите и авиационното снаряжение. Надстройките на кораба заедно с комина били съсредоточени в предната половина, а цялата втора половина на горната палуба била предназначена за корабната авиогрупа. Покрай бордовете били поставени четири подвижни катапулта. Пространството между двете двойки катапулти било закрито с платформа, която се опирала на четири масивни пилона. Към последните били прикрепени товарни стрели, а през задната дойка пилони се отвеждали изгорелите газове от дизелите. Хангарът се свързвал с горната палуба чрез два самолетоподемника с различни размери. Предният самолетоподемник бил по-голям и се разполагал под платформата, между кърмовата двойка катапулти и зад второто машинно отделение. Въоръжението на кораба включвало две двустволни универсални 127/40 мм установки тип А1, които били поставени на бака. Леката зенитна батарея включвала шест двустволни 25/60 мм зенитни автомата, като три от тях се намирали на платформата, останалите три били поставени около и на надстройката. Авиогрупата на кораба включвала 22 хидросамолета E7K2 и два резервни. Корабите били заложени и построени на стапелите на Арсенала в Куре.

След загубата начетири самолетоносача при Мидуей било решено двата кораба да бъдат преустроени в леки самолетоносачи. Задачата се улеснявала от факта, че тази възможност била предвидена още при проектирането. Проектът за преустройство като цяло повтарял “Дзуйхо” и “Рюхо”, но не предвиждал замяна на силовата установка. На корабите бил оборудван хангар на едно ниво, който поддържал полетната палуба. Последната се свързвала с хангарната посредством два самолетоподемника. За подобряване на устойчивостта на кораба били поставени були, които играели ролята на противоторпедна защита. Това увеличило ширината на кораба с 2 м. особеност в корабната архитектура била лисата на островна надстройка и наличието на два комина на десния борд и отдалечени един от друг. Първият обслужвал котлите, а втория дизелите. Въоръжението включвало четири универсални 127/40 мм установкии десет тристволни 25 мм. Авиогрупата наброявала 30 самолета.

“Читосе” след влизането му в строя 1938 г.

Модернизация

През декември 1939 до ноември 1940 г. корабите били модернизирани да приемат на борда до 12 от новите свръхмалки подводници тип “А”. Кърмата била преустроена така, че да позволява спускането на подводницата направо от хангара. По време на същата модернизация на “Чийода” (Възможно и на “Читосе”) свалили носовата двойка катапулти. При приемането на борда на максималното число подводници тип “А”, броят на хидросамолетите се намалявал до 12 единици. През май 1941 г. оборудването за осигуряване на свръхмалките подводници било свалено. По същото време на корабите преминали изпитанията на новите Е15К1. В началото на войната състава на авиогрупата включвал 16 F1M2 и 4 Е13А1. Януари 1942 г. авиогрупата наброявала 1 A6M2-N и 12 F1M2. След поражението при Мидуей двата кораба преминали модернизация по превръщането им в леки самолетоносачи, което продължило от 1943 г. до януари 1944 г. През юли същата година малокалибрената зенитна артилерия била увеличена до 48 ствола (16х3х25/60 мм) и 2*13/76. Неизвестно дали корабите са получили предвидената по проекта авиогрупа. През юли 1944 г. на корабите се намирали 21 A6M5b, 3 B6Nи 6 B5N. В последния си бой корабите имали следния състав на авиогрупите - 12 A6M5, 1-2 B5N и 4-5 B6N.

“Читосе” след преоборудването му като самолетоносач в началото на 1944 г.

Тактико-Технически Данни на хидроавиотранспорт тип “Читосе”

Служба

“Читосе”

“Читосе” влязъл в строяна 25.07.1938 г. и бил зачислен в състава на 11-та дивизия авиотранспорти. От декември 1939 г. до ноември 1940 г. на кораба преминали войсковите изпитания на свръхмалките подводници тип “А”. През май 1941 г. оборудването за подводниците било свалено и на корабите преминали войсковите изпитания на новите самолети Е15К1. На 26.11.41 г. корабът се намирал на о-вите Палау, а на 07.12.1941 г. корабът заедно с “Мидзухо” вече прикривал японското настъпление срещу Филипините и останал там до февруари 1942 г. На 09.02.1942 г. "Читосе" бил повреден от холандските самолети и през март се ремонтирал в Куре. По време на битката при Мидуей “Читосе” бил използван като база на подводници и не носел авиогрупа. По-късно взел участие в първоначалните операции на Обединения флот при о. Гуадалканал. На 24.08.1942 г. бил повреден от базовата авиация на САЩ и до ноември 1942 г. се ремонтирал в Рабаул. Същият месец бил изведен в резерв и от януари 1943 г. започнали работите в Сасебо по превръщането му в самолетоносач, които продължили до януари 1944 г. През март същата година корабът влязъл в състава на 3-та дивизия самолетоносачи заедно с “Чийода” и “Дзуйхо”. На 22.05.44 корабът получил леки повреди от две невзривили се торпеда на американската подводница “Боунфиш”. В началото на юни същата година корабът е зачислен в състава на Обединения флот и взема участие в битката при Марианските острови в състава на 3-та дивизия самолетоносачи под флага на контра-адмирал Обаяши. По време на двудневното сражение самолетоносачът загубил по-голямата част от самолети си. Останалите били предадени на “Дзуикаку”. През юли започнало сформирането на нова авиогрупа, която през октомври 1944 г. взела участие в отбраната на о. Формоза и понесла тежки загуби в боевете. По време на боевете за Филипините корабът участва в Северното съединение под флага на вице-адмирал Одзава и на 25.10.1944 г. е повреден с три бомбени попадения от американската палубна авиация. След снемането на екипажа корабът е потопен от лекия крайцер “Исудзу”.

“Чийода”

“Чийода” влязъл в строя на 15.12.1938 г. и бил зачислен в състава на 11-та дивизия авиотранспорти. След това до 1941 г. действа заедно с “Читосе”. В началният период на войната корабът прикривал десантите във Филипините и на о. Ява. Взел участие в сраженията за о. Мидуей и Алеутските о-ви. През август 1942 г. корабът е изведен в резерв, за да премине модернизация в Йокосука по превръщането му в самолетоносач до 12.11.1943 г. След това е използван като авиотранспорт. В март 1944 г. е зачислен в състава на 3-та дивизия самолетоносачи и взема участие в битката при Марианските острови. По време на двудневното сражение самолетоносачът загубил по-голямата част от самолети си. Останалите били предадени на “Дзуикаку”. През юли започнало сформирането на нова авиогрупа, която през октомври 1944 г. взела участие в отбраната на о. Формоза и понесла тежки загуби в боевете. По време на боевете за Филипините корабът участва в Северното съединение под флага на вице-адмирал Одзава. На 25.10.1944 г. е повреден с една бомба от американската палубна авиация и е изоставен от екипажа си. Потопен е вечерта същия ден с артилерийски огън от тежките крайцери “Уичита” и “Ню Орлеанс”.