Прелюдия към залагането на тежките крайцери "Фурутака" са дипломатическите усилия на САЩ да променят наложения световен ред, установен 1919 г. на Парижката мирна конференция. През 1921 г. САЩ полагат усилия да променят неблагоприятната за себе си конфигурация в международните отношения. Съществуващият англо-японски морски съюз, Съглашенията от Версай и доминирането на Британската империя в създадената Лига на Нациите поставят в неблагоприятно положение Съединените Щати и по този начин се явява препятствие пред тях да експлоатират придобивките си от Първата Световна Война. Ето защо след претърпяното дипломатическо поражение през 1919 г. правителството на САЩ търси реванш първо на Вашингтонската морска конференция, а по-късно затвърждава позициите си на Лондонската морска конференция. Основен инструмент за натиск срещу Англия са нейните задължения към Америка, а срещу Япония силата на Американската икономика и потенциалната опасност от надпревара във въоръжаването. След набелязаното денонсиране на англо-японския договор и ограничаване на корабостроителната и програма "осем-осем", Япония трябва да намери начин да гарантира защитата на комуникациите си в Тихия океан и интересите си в Китай.

Така се стига до проектирането и поръчването на крайцерите от тип "Фуротака", като за основа са взети наложените на Ващингтонската конференция ограничения. Те трябва да станат отговор на заложените в Англия през 1915 г. крайцери "Хаукинс", чиито параметри са взети като основа на вашингтонския крайцер тип "А" и американските "Омаха".  Крайцерите "Фурутака" са израз на японската военноморска доктрина - борба и унищожаване на равностойните крайцери. Като потенциален противник се счита преди всичко САЩ, а след това и Англия. За основа на проекта е избран лекия крайцер "Юбари". Проекта е удобрен през Март, а  двата крайцера са поръчани на 22 Юни 1922 г. Наречени са на името на планина и река - "Фурутака" - Старинният сокол ( планина) и "Како" - Пълководец ( река ). Заложени са на стапелите на Мицубиши; Нагасака ( "Фурутака" ) и Кавазаки; Кобе ( "Како" ). Работата по корпусите напредва бързо и в края на '22 г. те са спуснати на вода. Последвалата криза в икономиката на Япония забавя темповете на работа и корабите са завършени през 1925 г. / на 25.2.1925 е спуснат на вода "Фурутака", а на 10.4.1925 - "Како"/. Приети са на въоръжение съответно на 31.03. и 20.7.1926 г.

Заложеното водоизместване от 7100 т. не е реализирано и корабите се получават 9150 т. Разликата е главно заради занижения контрол върху масата на обурудването. В конструкцията на крайцерите са залегнали и новости, изпробвани първо в "Юбари". Основно внимание при проектирането и постройката е отделено на намаляване масата на корпуса. Като усилване на корпусната конструкция са използвани броневите плочи. Те са включени като част от обшивката на кораба. Възприета е модерната тогава, но не особенно ефективна "американска" схема на брониране. Тя прикрива единственно машинните отделения и погребите. Краищата на кораба остават небронирани. Така броневия пояс на "Фурутака" е със 76 мм дебелина и 86.63 м дължина, с 9° наклон. Той се пробива от 203 мм на всички дистанции и защитава кораба единственно от 152-155 мм снаряди. Под него не са разположени листове от бордовата обшивка. Листовете на обшивката върху броневия пояс са 25 мм НТ стомана , срещу 19 мм извън него. Широчината на броневия пояс е проектирана да бъде 3,375 м, от които 2,688 м над водолинията, при водоизместване от 7100 т. При нарастналата маса на кораба над водата остават само 1.81 м. Корпусът на крайцера е с удължение 11.22, което позволява да се достигне лесно проектната скорост от 34.5 възела, независимо от почти 11 % увеличаване на водоизместването. Енергитичната установка е четиритурбинна, четиривална с мощност 102 000 к. с. , като на "Фуротака" са поставени турбини "Парсън", а на "Како" - "Къртис". Четиринадесетте  котела със смесено захранване с нефт и въглища са разположени в 7 отделени един от друг отсека. Всяко котелно отделение е разделено с бронева преграда. По същия начин са изолирани една от друга и турбините - по две в два отделени отсека.

В проекта се е предполагало крайцерите да носят самолети, но поради липсата на разработен и приет на въоръжение катапулт това не е реализирано при спускането им на вода. Поставена е платформа за водосамолет на покрива на кула № 4, а хангарът е разположен зад комините.

Въоръжението е 6х1 200мм/50 cal модел 3  Nendo Shiki 1 Go оръдия разположени в диаметралната плоскост на кораба. Те стрелят със 110 кг снаряди на разстояние 22 230 м при 25° максимално възвишение. Спомагателната артилерия е представена от 4х1 80 мм/50 cal  оръдия Nendo Shiki HA разположени 2х2 на всеки борд. Те имат обсег до 7540 м височина. Стрелят с 5,99 кг снаряди. Като лека ПВО артилерия са поставени две 7,7 мм картечници Викерс. Особенно внимание е отделено на торпедното въоръжение. Първоначално се е планирало торпедните апарати да бъдат разположени в диаметралната плоскост на кораба. Английският опит с крайцерите от типа "Каунти" показва, обаче че разположените на горната палуба торпеда, особенно особенно встрани от диаметралната плоскост на кораба, създават проблеми. Затова торпедата са поставени в 6 сдвоени торпедни апарата - четири на средната палуба  и по един от двете страни на капитанския мостик. Въоръжени са с 610 мм торпеда. Освен 12-те в торпедните тръби има и 24 торпеда в резерв.

Крайцерите тип "Фурутака" при спускането им на вода

Модернизации

Зимата на 1926/1927 г. комините са удължени, а коминните шапки са променени, за да се намали задимяването на мостика и далекомерните постове. През 1930 г. е премахната платформата за водосамолета. Между 1931 и 1932 г. в Куре е модернизирана спомагателната артилерия на "Фуротака" и между 1932/35 г. на "Како". Универсалните 80 милиметрови оръдия са заменени от универсални 120 мм/ 45 cal  модел 10 Nendo Shiki оръдия. Тогава е поставен катапулт за самолет E4N2 между кула № 4 и хангара.Между 04.07.1936 до 27.12.1937 г. в Сасебо крайцерът "Како", а "Фуротака" между 01.04.1937 г. до 30.04.1939 г. в Куре преминават основна модернизация. В резултат пълното водоизместване на корабите нараства до 9 692 т., ширината до 18,2 м, а газенето до 5,6 м. Главната артилерия е заменена с 203 мм / 50 cal модел  3 Nendo Shiki 2 Go оръдия в три двуоръдейни кули. Това са 200 милиметровите оръдия свалени от "Хагуро" и "Ашигара" и разпробити до 203 мм. Универсалната артилерия не е променена, но установките са разположени на ново място. Добавени са 4х2 25 мм зенитни автомата и 2х2 12,7 мм зенитни автомата на мястото на 7,7 милиметровите. поставен е по-тежък катапулт заедно с оборудването за експлоатацията на 2 морски разузнавача E7K2. Торпедните апарати са заменени с две четири тръбни 610 мм установки разположени побордно до катапулта. Запасът от торпеда е увеличен до 48 броя. Котлите в машинното отделение са заменени на 10 нефтени котела, а отсеците са разширени. Скоростта намалява до 33 възела. Променена е архитектурата на командния мостик и далекомерните постове. За повишаване на устойчивостта са наварени допълнителни були, което води до увеличаване на ширината и скоростта спада до 33 възела.

Крайцерите "Фурутака" след модернизацията 1936 / 1937 г.

Крайцерите тип "Фурутака" след модернизациите към 1940 г

Тактико - технически данни на крайцерите от клас "Фурутака"

Водоизместване:
стандартно - 7100 т. / проектно / , 9150 т. / реално /
пълно - 9540 т.
Размери:
дължина - 186,15 м / максимална/
широчина - 16,5 м
газене - 4,5 м / средно /
Енергитична установка:
12 котли Кампон на нефт/въглища
4 парни турбини "Парсън" ( на "Како" - "Къртис" ); 4 вала; 102 000 к. с.
Скорост: 34,5 възела
Далечина на плаване: 6000 марски мили / 14 възела
Количество на горивото: 1400 т нефт + 450 т въглища
Екипаж: 650 човека
Брониране:
броневи пояс - 76 мм
палуба - 37 мм
погреби - 51 мм
кули - 25 мм
Въоръжение:
главно - 6х1 200 мм / 50
спомагателно - 4х1 80 мм/ 50
ПВО автомати - 2х1 7,7 мм
-> сл.мод. 4х2 25 мм
торпеда - 6х2 610 мм
Самолети: 1 хидросамолет

Служба на "Фурутака" и "Како"

При встъпването им в строя те са зачислени в състава на 5-та ескадра. След първата модернизация "Фурутака" и "Како" са  преведени в 6-та ескадра през 1933 г. По време на мащабната модернизация в края на '30-те, двата кораба са изведени в резерв. Макар и считани за остарели кораби преди началото на военните действия те са върнати на активна служба, като част от 6-та ескадра в състава на 1-ви флот. В началото на войната крайцерите са използвани като прикритие на войскови транспорти с десанти на второстепенни направления и за артилерийска поддръжка на десанта.На 07.12.1941 г. в състава на 6-та ескадра прикриват десанта на о-в Гуам, а на 23.12.41 г. са привлечени за прикритието на съединение "Уейк" при неговия втори опит да завладее острова. След това те са базирани на о-вите Трук. От тук те излизат, за да прикрият десанта при завземането на Кавиенг и Рабаул през Януари / Февруари 1942 г. След това преминават планов ремонт на о-вите Трук. След приключването му те прикриват завземането на  Лае, Саламауа, о-вите Бук, Бугенвил, Шортланд и Манус. След това те участват в Битката в Коралово море през Май '42 г., като Поддържащо съединение. Те прикриват транспортите с десант пътуващи към Порт Морсби. След това се отправят към Куре за ремонт. Връщат се в строя на 23.06 ( "Како" ) и 04.07 ( "Фурутака" ) и се базират на о-вите Трук. На 10.08.42 г. при завръщане в Кавиенг след битката при о-в Саво, "Како" получава три торпеда в десния борд изстреляни от американската подводница S-44 близо до о-в Симбет и потъва за 5 минути. загиват 70 души от екипажа. По време на Сражението за Източните Соломонови о-ви "Фурутака" е част от прикритието на конвоя на вице-адмирал Танака. Крайцерът воюва до 12.10, когато е потопена в битката при нос Есперанс. В началото на боя крайцерът получава тежки повреди от снарядите на американските кораби и потъва след като есминецът "Дънкан" изстрелва в него торпедо.