История на създаването

В края на 19-ти век корабите били изправени пред ново мощно оръжие – торпедото. От т. нар. „самоходна мина”, която била основно оръжие на миноноските, се страхували всички, но особено командирите на броненосците и броненосни крайцери. Според защитаваните от френската „Нова школа” постулати малките миноноски с техните малки размери, висока скорост и смъртоносни торпеда трябвало да станът бичът за останалите класове кораби. За защита от миноноските немския ГенералЩаб решил да построи няколко авизо, които да бъдат и достатъчно мореходни, за да съпровождат броненосците. За проектирането на новия кораб използвали проектите на “Буззард” и “Хела”. Така се появил проекта на авизото „Грейф”. Корабът имал висока за времето си скорост от 19,1 възела, макар обикновено да не развивал повече от 18 и се осигурявала от две трицилиндрови парни машини с двойно разширение. Главното въоръжение на кораба били двете 105 мм и десетте 37 мм револверни оръдия. Те трябвало да възпрат малките и маневрени миноноски. Мореходността на кораба била недостатъчна и при по-силно вълнение кренът му достигал опасни стойности. „Грейф” бил заложен през 1885 г. на стапелите на „Германия” в Кил. Корпусът му е спуснат на вода на 29.07.1886 г.

Модернизации

По време на капиталния ремонт през 1891 г. артилерията на кораба е обновена. Свалени са 105/35 мм оръдия и 6 от 37 м оръдия и на тяхно място са поставени 8х1х88/35 оръдия. Така артилерията на кораба придобива вида 8х1х88/35 мм и 4х1х37 мм оръдия. В края на 1901 г. са заменени котлите на кораба.

Тактико - технически данни на авизо "Грейф"

Водоизместване:
стандартно – 2 050 т.
пълно – 2 266 т.
Размери:
дължина – 102,6 м / максимална/
широчина – 9,75 м
газене – 4,34 м
Енергетична установка:
2 парни машини, 10 котела; 5 431 к. с.
Скорост : 19,1 възела
Далечина на плаване : 3 000 морски мили / 10 възела
Количество на горивото : 436 т въглища
Екипаж : 170 човека
Въоръжение:
главно – 2х1х105/35
малокалибрено – 10х1х37 мм револверни оръдия

Служба

„Грейф” е приет в състава на флота на 09.07.1887 г. Август и септември 1887 г. корабът извършва няколко учебни плавания в Северно море, едно от които до Шетландските о-ви, но поради показаната недостатъчна устойчивост на 17.10.1887 г. е изведен в резерв и върнат в корабостроителницата за отстраняване на недостатъците. На 19.03.1889 г. е зачислен отново в състава на флота и за кратко е използван като кораб за охрана на риболова. В края на март и април е използван от кайзер Вилхелм ІІ за посрещане на различни кораби от Кайзеровия флот. От 24.06 до 10.08.1889 г. е включен в състава на кайзеровия конвой и съпровожда императорската яхта „Хохенцолерн” по време на плаването й до Скандинавия. На 30.08.1889 г. се включва в маневрите на флота и е използван като дозорен кораб. На 30.09.1889 г. е изведен в резерв и изпратен в корабостроителницата за модернизация. На 01.11.1890 г. е приет отново в строя и зачислен в състава на Минните сили. От 10.06 до 21.08.18891 г. се намира на стапелите на държавната корабостроителница в Кил за модернизация на артилерийското въоръжение. От 30.08 до 05.09.1892 г. отново взема участие в маневрите на флота. От 17.04 до 02.10.1893 г. преминава планов ремонт. На 31.10.1894 г. е изведен в резерв. На 05.05.1897 г. отново е зачислен в състава на флота и използван като дозорен кораб. От 29.12.1897 до 20.02.1898 г. е флагман на 1-ва Броненосна ескадра. От 29.02 до 13.05.1898 г. се ремонтира. На 01.04.1899 г. е преквалифициран като учебен кораб и използван за опити с безжичен телеграф. На 22.09.1901 г. е изведен в резерв и по време на ремонта са заменени котлите на кораба. На 21.06.1911 г. е преквалифициран като кораб за специални задачи. На 25.10.1912 г. е заличен от списъците на флота. По време на Първата Световна Война не е разконсервиран. Използван е като минен склад. През 1921 г. е нарязан за метал в Хамбург.