Втора Световна Война - Кораби - Германия

www.boinaslava.net
Тежки крайцери тип "Адмирал Хипер"
/ Адмирал Хипер, Блюхер, Принц Ойген, Зайдлиц, Лютцов /

История на проекта

През 1934 г. са изработени основните изисквания към проекта за тежък крайцер. Тези кораби са разработени в Морския Щаб като естествено продължение на политиката, която следват немските адмирали още от времето на Ваймарската република. Сковани от версайските ограничения, адмиралите не престават да мечтаят за нов "Флот на Откритото море". В него трябва да намерят място кораби от всички типове. С идването на власт на Хитлер работите по корабите със 152 мм артилерия са забавени и е даден приоритет на крайцерите с 203 мм оръдия. Новите немски крайцери трябвало да са равностойни в боя на все още строящия се "Алжир" и да са по бързи от "Дюнкерк" и "Страсбург". Последните два кораба са най-страшните противници, които немските рейдери могат да срещнат в океана. А новите кораби били предназначени и за рейдерски операции. Ограниченото водоизместване от 10 000 т. се оказва малко, за да се вместят в него желанията на адм. Редер. След множество съвещания и разгледани варианти е решено да се намали бронята на кораба, която в последния си вариант е доста по тънка от френския си еквивалент. Броневият пояс бил с дебелина 80 мм, като в краищата намалявал до 70мм в кърмата , и 40 мм в носа . Ширина на пояса била 2.75 м в 80 милиметровата част, на 40 милиметровата част - 3.75м . Хоризонталната защита била изградена от 2 бронирани палуби с дебелина 25 мм. Към бордовете палубата имала скосове с дебелина 30 мм. Традиционно силно е бронирането на кулите от главния калибър - чело 160мм, 50 мм страни и 105 мм на предната наклонена плоча и покрив - 70мм. За енергетическата установка е избрана паротурбинна установка с високо налягане на парата. Модните през 30-те години паротурбини се оказват неудачен избор за новите крайцери. Те им осигуряват далечина на плаване съизмерима с тази на крайцерите и линкорите на кайзеровия флот. Освен това самата установка се оказва доста претенциозна към обслужването и към най-малките повреди.

Още през 1934 г. са разработени детайлните чертежи и са поръчани първите два кораба- "Ерзац Хамбург" и "Ерзац Берлин". През 1935 г. Хитлер обявил за денонсирането на Версайския договор и същата година е подписано морското съглашение с Англия, което дава право на Райха да строи кораби от всички типове. Още преди официалното подписване на договора е поръчан и третия кораб. През 1936 г. е дадена поръчка за още два кораба по проекта, но въоръжени с 12 150 мм оръдия. По този начин Хитлер имал намерение да успокои Франция, като формално ограничи броя на немските тежки крайцери. Разбира се поръчката за новите оръдия била дадена така, че те да могат да бъдат заменени с 203 мм когато се наложи. Трите последни кораба, строени по модифицирания проект, много скоро се "превръщат" в тежки крайцери. През 1937 г. е решено да ги достроят с 203 мм оръдия. Главния кораб е заложен на 6.07.1935 в Кил, а е спуснат на вода на 6.02.1937. "Блюхер" е заложен на стапелите на "Блум и Фос" в Хамбург на 15.08.1936, а е спуснат на вода на 8.06.1937. "Принц Ойген" е заложен на 23.04.1936 и е спуснат на вода на 22.08.1938. Последните два кораба-"Зайдлиц" и "Лютцов" са заложени съответно на 29.12.1936 и 2.08.1937. Спуснати са на вода на 19.01.1939 и 1.07.1939. Корабите са наречени на линейните крайцери от Флота на откритото море - "Лютцов", "Блюхер" и "Зайдлиц", "Принц Ойген" възстановява името на крайцер от Австро-Унгарския флот, а "Адмирал Хипер" е наречен на командира на 1-ва Разузнавателна ескадра, която започва битката при Скагерак през Първата Световна Война.

"Адмирал Хипер" през 1942 г.

Тактико-технически данни на крайцерите от тип "Адмирал Хипер"

Водоизместване:
стандартно - 14 250 т. , на "Блюхер" - 14 470, на "Принц Ойген" - 16 230
пълно - 18 210 т. , на "Блюхер" -18 500, на "Принц Ойген" - 18960
Размери:
дължина - 194,2 м / максимална/
широчина - 21,3 м
газене - 5,83 м / средно /, на "Принц Ойген" - 6,37 м
Енергетична установка:
12 котли на нефт
3 турбини, всяка една от тях с мощност 44000 к.с. , 3 вала;
Скорост: 32,5 възела
Далечина на плаване: 12 000 мили със скорост 15 възела
Екипаж: 1400-1600 човека по щат
Брониране:
броневи пояс - 80 - 70 мм
палуба - 25 мм
кули - 80 мм ( 105 мм на челната наклонена плоча )
рубка - 150 мм
Въоръжение:
главно - 4х2 203 мм SkL/60 Mod. C 34
спомагателно - 6х2 105 мм LC/31
ПВО автомати - 6х2 37 мм SKC/30; 8х1 20 мм
торпеда -4х3 533 мм апарати
Самолети: 3 Арадо "Ar 196", на "Принц Ойген" - 5

Параметрите на "Зайдлиц" и "Лютцов" се отличавали от тези на основния проект - корпусът е бил удължен и малко по-широк.

 

Модернизация

"Адмирал Хипер"

Още при първото излизане в морето е забелязана недостатъчната височина на форщевена. Както и при другите кораби с висока надстройка близо до комина тя се задимявала силно. Веднага е започната работа по отстраняване на забелязаните недостатъци. Корабът получил т.нар. "атлантически" форщевен. Комина получил козирка, която трябвало да отвежда дима в задната част на крайцера. Модифициран е и мостика, който командването намерило за неудобен. През януари 1940 на кораба е поставен радар. През април 1940 са поставени по едно 20 мм оръдие на покрива на възвишените кули. По време на ремонта през 1941 г. е поставена една счетворена 20 мм установка ( фирлинг ) на мястото на прожектора на надстройката. Такива установки са поставени на мястото на единичните 20 мм оръдия на кулите през февруари - март 1942 г. На полубака е поставена четвърта установка. През 1944 г. са свалени двете предни 37 мм установки и три 20 мм. На тяхно място са поставени 6 едностволни 40 мм "бофорса". Всичките 8 едностволни 20 мм оръдия са заменени с двустволни и са добавени 4 нови едностволни. В резултат зенитното въоръжение нараснало до 6 40 мм, 8 37 мм и 28 20 мм. Последния проект за усилване на въоръжението не е реализиран поради капитулацията на Германия.

"Принц Ойген"

При ремонта в Брест през 1941 г. крайцерът получава 5 "фирлинга", но ниското разположение на установките ги правело неефективни и при пристигането на кораба в Германия те са свалени. Поставени са два "фирлинга" на платформа до комина, а броят на едностволните 20 мм е увеличен до 8. През 1944 г. корабът получил същото леко зенитно въоръжение, както "Хипер". По-късно решили отново да усилят допълнително зенитното въоръжение, но края на войната прекъсва работите по проекта.

 

Служба

"Адмирал Хипер"

След спускането му на вода, крайцерът дълго не може да вземе участие в операциите на Кригсмарине. Причина за това са множеството ремонти и доработки. В началото на 1940 г. крайцерът е готов да започне участието си във войната. Първият му поход е при немското нашествие в Норвегия. "Адмирал Хипер" оглавява Група 2, която трябва да превземе Тронхайм. По време на движението към крайната си цел един от есминците от групата се натъква на английския ескадрен миноносец "Глоуръм". Крайцерът е повикан на помощ и скоро потапя противника си. По време на боя английския кораб успява да таранира "Хипер" и да повреди обшивката му. При атаката на Тронхайм корабите от групата не срещат особена съпротива. На следващия ден крайцерът се връща за ремонт в Германия, като благополучно се изплъзва от силна английска ескадра. На 04.06.40 г. "Хипер" влиза в състава на групата, която трябва да облекчи положението на блокираните в Норвегия немски кораби. Освен него за операцията с кодово име "Джуно" са привлечени "Шарнхорст" и "Гнейзенау" и 4 есминеца. По време на операцията крайцерът потапя танкер и войскови транспорт. След операцията "Хипер" остава единствения тежък кораб в Норвегия, след торпилирането на двата линкора. На 27.06 "Хипер" е изпратен като рейдер в Северния Атлантик, макар че механизмите се нуждаели от профилактичен ремонт. По време на похода е задържан единствено норвежкия транспорт "Естер Торден". Следващия поход в средата на септември е провален заради авария в енергитическата установка. Следват няколко месеца ремонти и изпитания на Балтика, след което корабът е готов за поредния набег на английските комуникации. На 30.11.40 г. той излиза за следващия рейд. Два конвоя се изплъзват от рейдера заради лошото време и едва третия конвой е атакуван. Той обаче е прикрит от силен конвой и след краткотраен артилерийски дуел, в който е повреден английския КРТ "Бервик" и леко са повредени два транспорта. След изразходването на горивото корабът се отправил към Брест. След основен ремонт крайцерът отново излиза в океана на 01.02.41 г. Корабът открил единичен кораб, който потопил, след което се натъкнал на 19 неохраняеми транспорта, идващи от Фритаун. "Хипер" ги атакува, като изстрелва почти целия си запас от фугасни снаряди и всички торпеда в апаратите. Потопени са 7 транспорта, а три са тежко повредени. Останалите кораби успяват да се скрият в завесите на налетелия шквал. След похода корабът се прибрал в Брест, но тъй като ремонта, от който се нуждаел било невъзможно да се извърши там, той се прибира в Кил покрай южна Гренландия и Норвегия. След ремонта и изпитанията "Хипер" е прехвърлен в Норвегия. Той пристига на мястото на новата си дислокация в средата на март 1942 г. В началото на юни той е в групата, която трябва да атакува конвоя PQ-17. След откриването на ударната група от английска подводница и летяща лодка, корабите са отзовани. Вечерта на 24.09.42 г. "Хипер" участвува в операцията "Царица" по минирането на съветските териториални води в пролива Маточкин Шар. На 30.12.42 г. крайцерът е в групата, която трябва да атакува конвоя JW - 51B. Боят е неудачен за немците. След него Хитлер изпада в ярост и заповядва да нарежат за метал всички немски тежки кораби. След това кораба е преведен на Балтика, където престоява до началото на януари 1945 г. В средата на януари съветската армия приближава Готенхафен и корабите трябва да се евакуират. На 02.02 корабът пристига в Кил и е поставен в сухия док за ремонт. На 03.05 английската авиация прави последния си голям нальот над Германия. В кораба попадат няколко бомби, и тъй като никой не се бори за спасението му, обгореният корпус потъва в дока. След войната е нарязан за метал.

"Блюхер"

Спуснат е на вода на 20.09.39 г. По време на приемните изпитания са открити множество дефекти и до 07.01.1940 г. той е на ремонт в завода. В началото на 1940 г. корабът води доколкото е възможно бойна подготовка и още преди да я завърши е привлечен за операцията "Учение на Везер". В нея той взема участие като флагман на групата, която трябва да атакува Осло. На 07.04.1940 г. крайцерът напуска Свинемюнде. Вечерта той е атакуван в Скагерак от английската подводница "Тритон", но се отклонява от торпедата. По-късно е открит от друга подводница - Сънфиш", но тя не успява да го атакува. По време на опита да си пробие път с бой до Осло, корабът е тежко повреден е теснината Дрьобак и потъва.

"Принц Ойген"

Корабът е приет от комисията на Кригсмарине на 01.08.40 г., но с това само започнал дългия процес на доработки по кораба. Англичаните внесли своята "лепта" в ремонтните работи, когато на 02.07.40 г. в кораба попаднала 227 кг. бомба. Разрушенията били основно на горната палуба, но трябвали 4 месеца ремонти, за да започне бойната подготовка на екипажа. Новата 1941 г. крайцерът посрещнал на Балтика, където се провеждали ученията. През април екипажа още провеждал учебни стрелби с главния калибър, когато в Щаба на флота решили да го използуват заедно с "Бисмарк" за рейд в Атлантика. Корабът бил поставен на док в Кил, където оборудвали допълнителна рулева рубка на адмиралския мостик. На 08.04.41 г. той пристигнал в Готенхафен за ходови изпитания. В средата на април започнали съвместни маневри с линкора. На 22.04 при завръщане в Кил на 20-30 м. От носа се взривила мина, която извадила от строя всички електрически системи и турбини на кораба. За около половин час екипажа овладял положението и на малък ход корабът пристигнал в Кил. Там го поставили в дока, където заедно с ремонта продължили и последните приготовления за операция "Рейнюбунг" - "Учение на Рейн".

На 18.05. "Принц Ойген" излязъл в морето и се съединил с малкия отряд на адмирал Лютиенс. Същия ден английското морско командване разбрало за немските кораби и изпратило отряда на адм. Холанд в Датския пролив на север от Исландия. Главните сили на Флота на метрополията също били изпратени в северния Атлантик. По време на битката на 24.05 със съединението на адмирал Холанд, крайцерът добил попадение в "Худ" преди той да потъне. За следващите 15 мин "Принц Ойген" успял да порази новия английски линкор с 3 или 4 снаряда. След края на битката адм. Лютиенс решил да освободи тежкия крайцер за самостоятелни действия в Атлантика. Недостатъчното гориво, вестта за края на "Бисмарк" и накрая поредната повреда в турбините сложили край на рейда. На 01.0641 г. корабът пристигнал в Брест. При престоят си там корабът е поразен от 227 полубронебойна бомба и се ремонтира до декември. След кратки изпитания той е признат за боеспособен в началото на февруари ‘42 г. По това време в Германия решили да върнат крайцера заедно с двата линкора ( "Шарнхорст" и "Гнейзенау" също били в Брест ) в Райха. Операцията била наречена "Цербер" и предвиждала пробив през Ла Манш. Операцията протича успешно за крайцера и на 13.02.42 г. той пристига без драскотина в устието на Елба. След 6 дни корабът взема курс към Норвегия заедно с "Адмирал Шеер". На 22.02 той благополучно пристига в норвежки води. На 23.02 крайцерът е торпилиран близо до Тронхайм. За късмет на немците в кораба попада само едно торпедо, но ремонта за ремонта потрябвало значително повече време отколкото било решено след първия оглед. На 16 май "Принц Ойген" взел участие в рейд заедно с еднотипния "Хипер", но проблемите започнали още в началото. Поради грешка в маневрирането крайцерът се удря в скала. Скоростта паднала до 26 възела, а на следващия ден корабът е атакуван от английската авиация. Благодарение на плътния зенитен огън и корабните "Арадо" попадения нямало. На 18.05 крайцерът благополучно пристигнал в Кил. Последвал 6 месечен ремонт, след което крайцерът трябвало отново да се отправи на север. През януари са направени два опита за прехвърлянето на кораба в Норвегия, но и двата пъти английските въздушни патрули проваляли операцията. С това службата на кораба като рейдер завършила. Неудачния "новогодишен" бой на "Хипер" поставил кръст върху рейдерските операции на надводните кораби. До средата на юни ’44 г. крайцерът е в състава на Учебната ескадра на Балтика. На 25.06 той е изпратен да обстреля съветските войски в Района на Койвисто - Виборг. Обстановката била пределно неясна и на 27.06 корабът се завръща в Готенхафен. На 20.07 крайцерът отново е използуван за обстрел на крайбрежието, този път срещу град Туккумс, на брега на Рижкия залив. На следващия ден, поради липса на заявки от армейското командване корабът се завръща в Готенхафен. Следващите месеци крайцерът е използуван за прикритие на отстъпващите от Финландия части на Вермахт и за обстрел на крайбрежието. На 13.10 той таранира пред Готенхафен лекия крайцер "Лайпциг". След кратък ремонт "Принц Ойген" отново е използуван като канонерка срещу съветските войски. Интензивната стрелба довежда до износване на стволовете от главния калибър и крайцерът е изпратен на ремонт. Едва в края на януари ’45 г. кораба е признат за боеспособен и излиза в морето. Следващите два месеца и половина корабът обстрелва настъпващите съветски войски и на 20.04 пристига в Копенхаген. По условията на Потсдамската конференция корабът е предаден на САЩ и е зачислен в американския флот на 05.01.46 г. Корабът е използуван при опитите а атомно оръжие на а. Бикини и след два поредни взрива остава на вода. Опита да бъде дезактивиран се проваля и корабът е използуван за трети път. И след него крайцерът остава на вода, но липсата на екипаж води до постепенното запълване на кораба с вода. Американците се опитали да го спасят, като до изтеглят на плитко, но на 21.12.46 г. корабът се обръща и потъва на рифовете на о-вите Кваджилейн, където се намира и досега.

"Зайдлиц"

След спускането му на вода работите по него се забавят. Имало идея да бъде продаден на СССР заедно е последния кораб от серията, но Хитлер лично забранил сделката. Около май 1942 г. корабът получил артилерията от главния калибър и всички надстройки. Но към средата на годината работите по завършването му са окончателно прекратени. В края на 1942 г. е решено да бъде превърнат в самолетоносач и дори започнала работа по преоборудването на кораба. В средата на 1943 г. корпусът на кораба е преместен от Бремен в Кьонигсберг, където работите по него не се възобновяват. На 29.04.1945 г. той е потопен от немците в пристанището на града. След войната е вдигнат от съветски специалисти и отбуксиран в Ленинград, където е нарязан за метал през 1947 г.

Проекта на "Зайдлиц" като самолетоносач

"Лютцов"

Крайцерът е продаден на СССР на 23.08.1939 г. Той е предаден на купувача в началото на 1940 г. Отведен е в Ленинград, където трябвало да бъде достроен от немски инженери.


"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.

Вимпел