История на проекта

Корабите били заложени като лайнери през 1939 г. и трябвало да обслужват Токийската Олимпиада през 1940 г. Те са проектирани в рамките на т. нар. “сенчеста програма” на флота и трябвало при нужда бързо да бъдат превърнати в самолетоносачи. Поради това фирмата-собственик “Нипон Юсен Кайса” получила субсидия от правителството за строежа на корабите. Те били заложени на стапелите на “Кавазаки” в Кобе и “Мицубиши” в Нагасаки. При пълно водоизместване от 27 000 т. лайнерите трябвало да поддържат 24 възела. Още на стапелите правителството реквизирало двата кораба през август 1940 г. и работата по превръщането им в самолетоносачи започнала веднага. На новите кораби били дадени имената “Дзуньо” и “Хийо”съответно.

Самата конструкция на лайнерите предвиждала превръщането им в самолетоносачи, поради което корпусът бил усилен, а подводната част била разделена на голямо количество водонепроницаеми отсеци. Системата за гасене на пожари също била значително по-развита в сравнение с останалите пътнически кораби. Известно затруднение било да се постави хангар на две нива над палубата, но проблемът бил решен, като за това била използвана и конструкцията на пътническите кабини и корабите били спуснати на вода съответно на 24.06 и 26.06.1941 г. За първи път при тях конструкторите решили да обединят островната надстройка с комина. Последният получил 26? наклон навън от корпуса, за да се намали задимяването на мостика. Енергетичната установка била модифицирана, за да се увеличи скоростта на корабите. За да се спести време били оставени вече поставените парни турбини, но корабите получили нови парни котли, които били значително по-мощни от предвидените за лайнерите. На “Хийо” поставили само 4 котела “Канпон” от предвидените шест и оставили 2 от типа “Мицубиши”, а “Дзуньо” получил шест от новите котли. Полетната палуба била с дървена настилка, като се свързвала с хангарната палуба посредством два еднакви самолетоподемника. Бронирането било ограничено с 20 мм защита на хангарната палуба, която в района на машинните и котелни отделения се увеличавала до 70 мм. Резервоарите с авиобензин и погребите били защитени и с 25 мм вертикална броня. Корабите получили и по един от първите японски радари за откриване на въздушни цели.

“Хийо” при встъпването в строя 1942 г.

Модернизация

“Хийо”
През август 1942 г. корабната авиогрупа наброявала 21+3 A6M2; 9+2 B5N2; 18 D3A2. През май 1944 г. усилили зенитното въоръжение на кораба, като го довели до 16*127/40 и 49*25/60 ствола. В последният си бой през юни 1944 г. самолетоносачът носел 26 A6M5; 18 D3A2; 6 B6N1.

“Дзуньо”
По време на сражението при Мидуей корабната авиогрупа наброявала 24 A6M2 и 21 D3A1. През август 1942 г. съставът на авиогрупата включвал 21+3 A6M2; 9+2 B5N2; 18 D3A2. През пролетта на 1944 г. защитата на резервоарите с авиобензин и погребите получили допълнителна защита от бетонни блокове. Самолетоносачът получил нови самолети и през юли 1944 г. на борда му имало 27 A6M5; 6 B6N1; 9 D3A2; 9 D4Y1. На следващият месец било усилено и зенитното въоръжение, като батареята 25/60 мм зенитни автомати била доведена до 65 ствола и допълнително поставили 4*1*13/76 мм картечници. Октомври същата година отново добавили зенитни автомати, като броят им нараснал на 19x3+2x2+30x1*25/60, а също така получил и 6*28 установки за 120 мм неуправляеми ракети. Същият месец на кораба бил поставен и радар за управление на огъня.

“Дзуньо” след модернизацията през 1944 г.

Тактико-Технически Данни на лек самолетоносач тип “Хийо”

Водоизместване-стандартно	24 140
Водоизместване-пълно	28 300
Дължина, м	219,3
Ширина, м	27,3
Газене (средно), м	8,2
Размери на полетната палуба, м	210,3 х 27,3
Енергетична установка	6 котела “Канпон”; 2 турбини 56 630 к.с.
Скорост, възела	25,63
Далечина на плаване	10 000/18
Гориво	4100 т. нефт
Брониране, мм(вероятно)
Пояс	-
Хангарна палуба	20-70
Въоръжение
Универсална артилерия	6*2*127/40 мм
Зенитна артилерия	8*3*25/60
Авиогрупа
Изтребители	12+3 A6M2
Пикиращи Бомбардировачи	18+2 B5N2
Торпедоносци	18+2 D3A2
Екипаж	1224

Служба

“Хийо”
Влиза в строя на 05.05.1942 г. и първоначално е използван за подготовката на пилотите от палубната авиация. През октомври 1942 г. е зачислен в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи. Взема участие в разгръщането на авионосните съединения в битката при о-вите Санта Круз, но на 22.10.1942 г. излизат от строя корабните механизми и корабът се ремонтира до края на годината. През януари и февруари 1943 г. участва в евакуацията на войските от о. Гуадалканал. След това е използван като авиотранспорт. На 10.06.1943 г. е торпилиран от подводницата “Тригер” и се ремонтира до 15.09.1943 г., след което отново е използван като авиотранспорт. През май 1944 г. е комплектован със самолети и зачислен отново в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи. В сражението при Марианските острови през юни 1944 г. губи 42 самолета от авиогрупата си и получава две торпедни попадения при атака на самолети на “Хорнет”, “Йорктаун” и “Лексингтон”. Потопен е от екипажа си в 20:32 на 20.06.1942 г.

“Дзуньо”
Самолетоносачът е зачислен в списъците на Обединения флот на 05.05.1942 г. и е включен в състава на 4-та дивизия самолетоносачи. На следващият месец взема участие в Операция “MI” и “AL”. През октомври същата година е предаден в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи, където оперира с еднотипния “Хийо” и “Рюдзю”. На 26.10.1942 г. участва в битката при о-вите Санта Круз, където самолетите му повреждат американския самолетоносач “Хорнет”. През декември същата година участва в операциите в Нова Гвинея. През 1943 г. е използван като авиотранспорт. На 05.11.1943 г. е торпилиран от американската подводница “Халбът” и е ремонтиран до март 1944 г. През май 1944 г. е комплектован с авиогрупа и влиза в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи. В сражението при Марианските острови губи 26 от своите самолети и е повреден при атаката на самолетите излетели от “Хорнет”, “Йорктаун” и “Лексингтон”. След това е ремонтиран до 21.08.1944 г., след което е зачислен в състава на 4-та дивизия самолетоносачи. Не взема участие в боевете поради липса на подготвени пилоти и е използван като авиотранспорт. На 09.12.1944 г. е торпилиран близо до Сасебо от американска подводница. Ремонтиран е до май 1945 г., след което използването му е признато за нецелесъобразно и екипажът е разформирован, а корабът изведен в резерв. Нарязан е за метал в Сасебо през периода 01.06.46 - 01.08.47 г.