app android per spiare iphone here como localizar movil orange continue reading descargar whatsapp spy rar TEST
Първа Световна Война - Кораби - Япония
Втора Световна Война - Кораби - Япония

www.boinaslava.net
Линейни кораби тип "Исе"

/ Исе, Хиуга /


История на създаването

След "Фусо" и "Ямаширо" е решено да се заложат още два кораба. Намесата на ГМЩ, обаче довежда до преработка на проекта. Адмиралите поискали прекомпониране на разполагането на 356 мм оръдия. От своя страна това довело до изменения в разположението и на погребите на оръдията от главния калибър, казематите били преместени напред, а 2 от 140 мм оръдия се разполагали на горната палуба прикрите само с щитове.

Наложило се да се преработи и системата за подаване на снаряди. Замяната на 152 мм оръдия от противоминния калибър със 140 мм било обосновано от масата на снаряда. Ниските японци не успявали да поддържат дълго време висок темп на стрелба, поради което бил избран по-малък калибър и съответно по-лек снаряд. В началото Парламента отделил средства за новите линкори, но след началото на Първата Световна Война и завземането на германските територии в Далечния Изток, прекратил финансирането. Морското министерство продължило строителството на новите кораби за сметка на текущите разходи. Линкорите били заложени на 10.05.1915 г.- "Исе" и "Хиуга" на 06.05.1915 г. Новите кораби се строяли на стапелите на "Кавазаки" и "Мицубиши". Те влезли в строя през 1917-1918 г. но вече били морално остарели. Английските дредноути и линейни крайцери с 381 мм артилерия стреляли с по-тежки снаряди, по бързо и при по-малко разсейване в залпа на същите дистанции, на които и "Исе" и "Хиуга". За никого не било тайна, че много скоро новите линкори ще трябва да се заменят.

Бронирането на линкорите включвало главен броневи пояс с дебелина 305 мм, който от барбетите на крайните кули намалявал на 203 мм. Км кърмата и носа той намалявал дебелината си на 127-76 мм. Върху ГБП имало пояс от 152 мм, който прикривал оръдията от спомагателния калибър. Траверзите на ГБП се отклонявали под ъгъл към барбетите на кърмовите кули и били с дебелина 152 мм. Главната бронева палуба била с дебелина 32 мм в района на 305 мм част на ГБП. Към носа броневата палуба увеличавала дебелината си до 52 мм, а към кърмата до 76 мм. Главната бронева палуба завършвала с 52 мм скоса към ГБП. Горната палуба на цялото си протежение била с дебелина 51 мм. Между главната бронева палуба и горната палуба били бронирани кожусите на комините и вентилаторите. Традиционно силно било бронирането на кулите от главния калибър. Енергитичната установка била същата като на линкорите от предишната серия. Увеличен бил обема на резервоарите за нефт и намален запаса от въглища. Нарастнала и далечината на плаване.

Линейният кораб "Хиуга" при спускането му на вода.

Модернизации

Както и останалите кораби от първите серии 20-те и 30-те години корабите прекарват в простоянни модернизации. Веднага след края на войната в Европа започва модернизация на линкорите. Първо са свалени двете палубни 140 мм оръдия и са преустроени мостиците. Поставени са нови далекомери и се правят опити за решаване на "проблема с предния комин". Той е решен в края на 20-те години с неговото премахване и отвеждането на дима от предните котелни отделения във втория комин. По този наин частично е решен проблема със задимяването на мотика и далекомерните постове. През 1935-37 г. линкорите преминават капитален ремонт и модернизация. Корпусът бил удължен към кърмата и дължината на корабите нарастнала до 215 м. Били наварени були с ширина 2,95 м. Газенето се увеличило до 9,3 м. Съответно се увеличило водоизместването на 35 800 т - стандартното и на 39 700 т пълното. Котлите били заменени на 8 на чисто нефтено захранване.

Парните турбини били заменени с 4 турбозъбчати агрегата с проектна мощност 81 000 к.с. За "Исе" тя реално била 56 000 к.с. и осигурявала скорост от 23,6 възела. На "Хиуга" мощността била 82 000 к.с., а скоростта била 25,2 възела. Запаса от нефт бил увеличен до 5115 т, а далечината на плаване нарастнала до 9900 мили. В района на погребите и машинната установка главната бронева палуба била увеличена до 76 мм, а нейните скосове до 98 мм. Ъгълът на възвишение на оръдията от главния калибър бил увеличен до 43 градуса. Свалили торпедните апарати и 4 140 мм оръдия. Зенитните оръдия били заменени с 4 127 мм оръдия. Накрая поставили 10 двустволни 25 мм зенитни автомата. След битката при Мидуей линкорите са изведени в резерв и преустроени в линкори-самолетоносачи. Кърмовите кули били свалени и на тяхно място поставили хангар за 22 хидросамолета-бомбардировачи с полетна палуба. Поставени били 2 натапулта и 1 подемник. Кърмата била леко разширена и удължена. Пълното водоизместване намаляло до 38 500 т, а газенето на 9 м. Част от нефтените цистерни били преработени като резервоари за авиобензин. Количеството на 127 мм оръдия били увеличени на 8, а на 25 мм нарастнал на 57 ствола. Били свалени всички 140 мм оръдия, а бронирането на казематите било намалено до 22 мм. След септември 1944 г. броя на 25 мм оръдия нарастнал на 96 - 108 ствола. На кърмата били поставени 6 установки за зенитни НУРС с по 30 направляващи.

Линейният кораб "Хиуга" след модернизацията през двадесетте години.

Линейният кораб "Хиуга" след модернизацията през 1943 г.

Тактико - технически данни на линкорите от тип "Исе"

Водоизместване:
стандартно - 31 260 т.
пълно - 36 500 т.
Размери:
дължина - 205,7 м / максимална/
широчина - 28,7 м
газене - 8,8 - 9 м
Енергитична установка:
24 котли "Канпон" на нефт и въглища
4 парни турбини "Къртис"; 4 вала; 46 500 к. с.
Скорост: 23 възела
Далечина на плаване: 9700 морски мили / 14 възела
Количество на горивото: 1411 т нефт + 4600 т въглища
Екипаж: ? човека
Брониране:
броневи пояс - 203 - 305 мм
палуба - 32 - 52 мм
кули - 203 мм /бордове/, 305 мм /чело/, 114 мм /покрив/
рубка - 305 мм (носовата), 100 мм (кърмовата)
Въоръжение:
главно - 6х2х356 мм/45
спомагателно - 20х1х140 мм/ 50
зенитни оръдия - 4х1х80 мм
торпеда - 6х1х533 мм ПТА

Служба

"Исе" бил зачислен в състава на флота на 15.12.1917 г., а "Хиуга" на 30.04.1918 г. Скоро след влизането в строя се случил инцидент на "Хиуга" - на 31.10.1919 г. се взривили зарядите в едно от зарядните отделения на кула от главния калибър. За щастие корабът не пострадал и след ремонт отново бил в строя. След встъпването в строя корабите се разглеждали като остарели от Главния Морски Щаб, но Вашингтонската морска конференция поставила кръст на програмата "8-8". През 20-те години линкорите почти постоянно били модернизирани. През 30-те години модернизациите продължили, като ставали все по-радикални.
Началото на Втората Световна война двата линкора посрещнали в състава на 1-ва дивизия линкори на 2-ра ескадра на Обединения флот. През първия период на войната линкорите оставнали във водите на Метрополията. През май 1942 г. се взривили кърмовите погреби на "Хиуга", но линкорът оцелял и този път. По време на Операция "MI" те участвали като Алеутско прикриващо съединение. Тяхната задача била да подкрепи Главните сили на адмирал Ямамото или съединението на адмирал Какута, ако американските линкори се насочат към Алеутите. През юни 1942 г. и двата кораба са изведени в резерв за превръщане в линкори-самолетоносачи. Работите по преустройството били завършени през октомври 1943 г. на "Исе" и ноември същата година на "Хиуга". Двата линкора образували 4-та дивизия самолетоносачи, но не взели участие в сражението при Марианските острови, тъй като били много бавни, за да бъдат включени в съединенията на адмирал Одзава.
През октомври 1944 г. авиогрупите на двата линкора били задействани в отразяване на американските удари по Формоза. От 22 до 26 октомври двата кораба участват в сраженията по плана "Шо-1" в Северното съединение на адмирал Одзава. Вечерта на 24.10.1944 г. до адмирал Одзава достигнала информация за два повредени американски самолетоносача и той изпратил двата линкора с 4 есминци под флага на адмирал Мацуда да атакуват американското авионосно съединение. Малко след полунощ линкорите били открити от американски разузнавателен самолет и новите американски линкори на адмирал Ли се развърнали за нощен бой с японските ветерани. Но тъй като контакта с "Исе" и "Хиуга" бил загубен американските линкори се оттеглили. На следващия ден линкорите били атакувани от американската палубна авиация, но се разминали с незначителни повреди. След това двата линкора били поставени на мъртва котва в Куре. По време на американските удари и двата линкора са повредени. Никакви опити за тяхното ремонтиране не са правени. На 02.07.1945 г. "Исе" потъва на равен кил в залива на Куре. "Хиуга" е потопен от собствения му екипаж на 01.08.1945 г. след получените тежки повреди по време на авионалета два дни по-рано.
'Исе" бил изваден и отбуксиран в Харима за нарязване на метал през 1946 г., а "Хиуга" през 1952 г.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ