История на проекта

При строежа на флота си Австро-Унгария се придържала към тезата, че разходите трябва да бъдат възможно най-малки. По тази причина корабостроителите се ориентирали към френската доктрина, според която победата в морската война може да се постигне с голям брой леки и евтини кораби, за сметка на скъпите броненосци. Нов тласък в тази посока били построените на стапелите на “Армстронг” крайцери и спуснатата в 1880 г. канонерка. Строежът на крайцери IV ранг в Италия подтикнал австро-унгарските адмирали да построят кораби за борба с леките италиански сили. Това трябвало да станат новите крайцери, които при водоизместване от 4000 т. трябвало да имат бронирана палуба, кофердарм по ватерлинията запълнен с пресовани влакна от кокосови орехи и разположени отстрани на котелните отделения бункерни ями.Тази конструкция трябвало да намали пораженията върху корпуса ако кораба получи пробойна, тъй като използваните тогава железни броневи плочи не осигурявали винаги необходимата защита на кораба. Било решено да се построят два кораба. Те трябвало да служат като лидери на флотилиите миноносци, а с тежката си артилерия трябвало да бъдат способни да водят бой с противниковите броненосци. Средната артилерия на кораба била предназначена да отразява контраатаките на противниковите леки кораби. Тъй като австрийските заводи все още не произвеждали надеждни нарезни корабни оръдия тежката корабна артилерия била поръчана в заводите “Круп”, а скорострелната артилерия в заводите “Армстронг”. В края на 19-ти век в морските кръгове взело връх “броненосно лоби” и приоритет в корабостроителните програми бил даден на океанските кораби. Първият кораб е построен в Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, а втория на стапелите на Арсенала в Пола.

Тактико-технически данни на бронепалубен крайцер тип "Кайзер Франц-Йосиф I"

Водоизместване:
стандартно - 4 000 т.
пълно - 4 565 т.
Размери:
дължина - 98 м / максимална/
широчина - 14,8 м
газене - 5,6 м / средно /
Енергетична установка:
2 вертикални парни машини с тройно разширение; 8 450 к.с.
Скорост: 19 възела
Далечина на плаване: 3200 мили със скорост ? възела
Количество на горивото: 560 т въглища
Екипаж: 367 човека
Брониране:
палуба - 38 мм
артилерия - 90 мм
бойна рубка - 50 мм
Въоръжение:
главно - 2х1х240/35 мм
спомагателно - 2х1+4х1х150/35 мм
малокалибрена артилерия - 6х47,7/33 мм; 10х37 мм
ПТА - 3х450 мм

“Франц-Йосиф” при спускането на вода

Модернизация

През 1905-1906 корабите са модернизирани и 240 мм барбетни оръдия са заменени с 2 поставени зад щитове 150/40 мм оръдия. Увеличен е запасът от въглища на 709 т.

“Франц-Йосиф” през 1902 г

Служба

"Кайзер Франц-Йосиф I"

Корабът в началото на войната е базиран в Катаро и участва в обстрелва на батареите на планината Ловчен. След това е включен в системата за отбрана на базата и не взема участие в бойните действия. През 1917 г. е изключен от списъците на флота. Потъва през 1919 г. в Которския залив по време на буксиране.

"Кайзерин Елизабет"

В началото на Първата световна война корабът изпълнява ролята на стационер в Далечния изток, където защитава интересите на Австро-Унгария. При започването на бойните действия е пребазиран в немската ВМБ Циндао, където е разоръжен и от оръдията му е организирана батарея “Елизабет” на сухопътния участък на отбраната, а част от екипажът е включен в гарнизонът на крепостта.