История на проекта

Корабът е проектиран на базата на броненосецът “Кронпринцеса Ерцхерцогиня Стефани”, но са променени обводите на корпуса и надстройките. Конструкцията на мачтите е заимствана от френския броненосен крайцер “Депюи-де-Лом”. Артилерията от главния и спомагателния калибър е поръчана в заводите на Круп, а малокалибрената артилерия е частично произведена в заводите на Шкода или поръчани в заводите Хочкис. Корабът е заложен на стапела на Stabilimento Tecnico Triestino в Триест на 06.10.1891 г. Спуснат е на вода на 29.04.1893 г. и влиза в строя на 24.03.1895 г.

Тактико-технически данни на броненосния крайцер "Кайзерин и Кьонигин Мария Тереза"

Водоизместване:
стандартно – 5 164 т.
пълно – 6 026 т.
Размери:
дължина - 113,7 м / максимална/
широчина - 16,25 м
газене - 6,84 м / средно /
Енергетична установка:
6 котли
две парни машини с тройно разширение; 9 000 к.с.
Скорост : 19 възела
Далечина на плаване: 3500 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 746 т въглища
Екипаж: 475 човека
Брониране:
броневи пояс - 100 мм
допълнително върху каземата - 100 мм
палуба - 55 мм
артилерийски кули - 100 мм
бойна рубка - 100 мм
Въоръжение:
главно - 2х1х240/35 мм
спомагателно - 8х1х150/35 мм
малокалибрена артилерия - 12х47,7/44 мм; 6х47,7/33 мм; 2х70/15 мм (в катерите)
ПТА - 4х450 мм

"Мария Тереза" при спускането на вода

Модернизация

През 1908 г. е заменена артилерията от главния калибър. На мястото на кулите са поставени 2 190/35 мм оръдия “Шкода”, защитени от щитове. През 1910 г. са заменени стволовете на 150 мм казематни оръдия.

Служба

При влизането си в строя корабът става флагман на флота по време на летните флотски маневри. През 1896-1897 г. взема участие в блокадата на о. Крит. През 1898 г. е изпратен като стационар на о.Куба, за да гарантира интересите на Австро-Унгария в Испано-Американската война. През 1900 г. заедно с крайцера “Цента” участва в потушаването на боксерското въстание в Китай. След това остава в Далечния изток до 1902 г. за да гарантира интересите на Двуединната монархия в Азия. Завръща се в Пола на 25.10.1902 г. и на 12.121902 г. е изведен в резерв. През 1908 г. е модернизирана артилерията от главния калибър. След което отново е изведен в резерв до 1910 г. когато е модернизирана артилерията от спомагателния калибър. През 1911-1912 г. извършва осем седмично плаване заедно с броненосците от типа “Ерцхерцог” до бреговете на Левант (дн. Ливан), а след плаването отново е в резерва. Със започването на бойните действия срещу Сърбия през август 1914 г. корабът отново е в състава на действащия флот. Използван е като кораб за брегова отбрана на военноморската база в Шебенико. През 1917 г. е разоръжен и до 1918 г. служи като база за немските подводници . След войната е предаден като репарации на Британия. Продаден е за нарязване за метал в Италия през 1921 г.