История на създаването

При тях е спазена традицията тежките крайцери да получават имена на планини. На "Нати", "Хагуро" и "Ашигара" са дадени имената на планини, а на "Миоко" името на едноименния вулкан. Заложена е голяма серия от 8 кораба, впоследствие съкратена до 4. При тях за пръв път са заложени максимално разрешените от Вашингтонския договор параметри. Максималното водоизместване от 10 хил. т позволява да бъдат поставени 8 200 мм оръдия в 4 двуоръдейни кули. Универсалната артилерия по заявката на Главния Морски Щаб е 4 120 мм оръдия. Особенно внимание е отделено на торпедното въоръжение. Заложени са в проекта 6 двутръбни торпедни апарата. Бронирането е проектирано да противостои на 203 мм артилерия. Множеството доработки по проекта по време на сроежа са наложени от заложените през '26 г. в САЩ тежки крайцери "Солт Лейк Сити" и "Пенсакола". При тях обаче оръдията са разположени в 2 дву- и 2 триоръдейни кули. Това рязко намалява живучеството на главаната артилерия и с едно попадение могат да бъдат загубени 3 оръдия, срещу 2 за японските крайцери. Първия кораб в серията "Миоко" е заложен на 25.10.1924 г. в Йокосука, а следващите -  "Наки" на 26.11.1924 г. в Куре, "Хагуро" на 16.03.1925 г. в Нагоя и "Ашигара" на 11.04.1925 г. в Кобе. Корпусите са спуснати на вода съответно на : 16.04.1927 г., 15.06.1927 г., 24.03.1928 г. и 22.04.1928 г. Главната артилерия е представена от 8, по-късно по време на строежа увеличени до 10 200 мм / 50 cal модел 3 Nendo Shiki 1 Gо оръдия в 5 двуоръдейни кули. Кулите са разположени в диаметралната плоскост 3 на бака и 2 на кърмата. Универсалната артилерия е увеличена до 6 еднооръдейни оръдия 120  мм/ 45 cal модел 10 Nendo Shiki оръдия, прикрити с броневи щитове. Оръдията са разположени по 3 в средната част на корабите, между двата комина. Леката противовъздушна артилерия е представена от 2 картечници с калибър 7,7 мм. Традиционно силно е торпедното въоръжение - 3 четиритръбни 610 мм торпедни апарата със запас от 24 торпеда в мирно време и 36 торпеда по време на война. Торпедните апарати са поставени фиксирани под горната палуба. Схемата на брониране се откроява на фона на тогавашните "вашингтонски" крайцери. Броневия пояс е с дебелина 100 мм с наклон 12 ° . Дължината на пояса е 124 м. Широчината му е 3 м в средната част и 2 м в краищата. Краищата на пояса завършват с 75 - 100 мм прегради. Противоторпедните були са поректирани като продължение на долния край на броневия пояс. ължината им е около 92,4 м с максимална дълбочина от 2,5 м. Те са направени от 30 мм силно напрегнат и огънат стоманен "сандвич". Разделени са на множество вътрешни отсеци, за намаляване силата на торпедния взрив. Горната палуба е подсилена с броневи плочи от НТ стомана с дебелина 25 мм, а главната палуба е с дебелина 35 мм над погребите и 88 мм над котелните отделения. Усилена е и долната палуба, която над погребите е 35 мм. Бронирането на челната страна на кулите е 25 мм. За постигане на проектната скорост от 35 възела на крайцерите са поставени турбините от нереализираните линейни крайцери "Амаги". Тяхната мощност от 130 000 к.с. е достатъчна, и крайцерите от първата "вашингтонска" серия развиват проектната скорост без затруднение. Котлите са 12 и са разположени в 8 котелни отделения. В котелно от 1 до 3 има по два котела, а в останалите - по един. В проекта е предвидено като гориво да се използува само нефт. Четирите турбини са в четири отделни машинни отделения. Надлъжната бронирана преграда започва от края на трето котелно отделение и достига до края на машинните. След всички промени в проекта водоизместването нараства с около 1500 т.
 
Крайцерите от тип "Миоко" при спускането на вода

Модернизации

 В краят на 30-та година са променени комините, за да се намали задимеността на мостика. През 1931 г. са подменени оръдията на главния калибър с 203 мм оръдия Nendo Shiki 2 Gо. Оръдията свалени от "Хагуро" и "Ашигара" са поставени впоследствие на"Фуротака" и "Како". По време на голямата модернизация през 1934-35 г. на крайцерите са заменени катапулта, хангара, торпедните апарати и 120 мм оръдия. Поставени са нови 4 х 2 127 мм оръдия заедно с нова система за управление на огъня. Торпедното въоръжение е модернизирано на два четиритръбни торпедни апарата поставени на въртяща платформа. Поставени са два нови катапулта на задната палуба. През 1936 г. е усилен корпуса и са наварени допълнителни були и е усилена леката зенитна артилерия. Основно са модернизирани корабите през 1939 г. Тогава са заменени и модернизирани енергетичната установка на кораба и системите за комуникация. Леката противовъздушна артилерия е променена на 4х2 25 мм установки разположени около предния комин и 2х2 13 мм около мостика. Торпедните апарати са заменени с 4х4 610 мм апарати за новите кислородни торпеда. Поставени са нови и по-тежки катапулти. По време на войната нееднократно е усилвана леката зенитна артилерия на крайцерите. Към края на войната, през лятото на '44 г. "Миоко" и "Хагуро" имат 44 25 мм автомати, а "Нати" и "Ашигара" - 48 25 мм автомата. На всички кораби е поставен радар за откриване надводни цели.

Крайцерите от тип "Миоко" след модернизацията към '41 г.

Тактико - технически данни на крайцерите от клас "Миоко"
 
Водоизместване:
стандартно - 10 000 т. / проектно / , 11 500 т. / реално /
пълно - 11 663 т.  / проектно / , 13 300 т. / реално /
Размери:
дължина -  203,76 м / максимална/
широчина -  17,34 м
газене - 5,9 м / средно /
Енергитична установка:
12 котли Кампон на нефт
4 турбини; 4 вала; 130 000 к. с.
Скорост: 35,5 възела
Далечина на плаване: 8000 мили съсъ скорост 14 възела
Количество на горивото: ? -> сл.мод. ? т нефт
Екипаж: 650 човека
Брониране:
броневи пояс - 100 мм
палуба - 35 мм ( 88 мм над котлите )-> сл.мод. ? мм
кули - 25 мм -> сл.мод. ? мм
Въоръжение:
главно - 5х2 200 мм / 50 -> сл.мод. 5х2 203 мм / 45
спомагателно - 6х1 120  мм/ 45  -> сл.мод. 4х2 127 мм
ПВО автомати - 2х1 7,7 мм -> сл.мод. 4х2 25 мм / 60; 2х2 13,2 мм -> сл.мод. 44 (3 x 4, 8 x 2 and 16 x 1) 25 мм на "Миоко" и "Хагуро" и 48 (10 x 2 and 28 x 1 ) на "Наки" и "Ашигара"
торпеда -4х3 610 мм -> сл.мод.2х4 610 мм -> сл.мод. 4х4 610 мм
Самолети: 2 тип E2N1 -> сл.мод. тип E8N1-> сл.мод. 1 тип E13A1 и 2 тип F1M2

Служба на тежките крайцери тип "Миоко"

След приемането им на въоръжение корабите са зачислени в състава на 4-та ескадра в състава на 2-ри флот. На 01.12.1932 г. те са изведени в резерв и са преведени в състава на 5-та ескадра. След завършването на модернизацията през 1937 г. "Ашигара" посещава Англия за коронацията на Джордж VI на 20.05.1937 г. Без "Ашигара" останалите крайцери действат в състава на 5-та ескадра по време на Японско-Китайската война. "Ашигара" е преведена на Индо-Китайския ТВД, когато войната става неизбежна. През зимата на '41 г. корабите от състава на 5-та ескадра, с флагман "Хагуро", са дислоцирани на о-ви Палау. Те участват в прикритието на Четвърто съединение за внезапна атака, което трябва да атакува ВМБ в Давао и о. Холо. "Ашигара" е флагмански кораб на 16-та ескадра от 3-ти флот в Мако - на Пескадорските о-ви. Той е далечно оперативно прикритие на Първо и Второ съединение за внезапна атака. "Ашигара" се присъединява към трите си систършипа през януари, когато достига апогея на битката за Холандските Източни Индии. "Миоко" е повреден от американската авиация в залива на Давао. Останалите кораби играят важна роля в Битката в Яванско море. След завземането на Източните Индии корабите се завръщат в Япония за ремонт. Влизат в сторя отново през април и юни. Крайцерите "Миоко" и "Хагуро" са използувани за прикритие на самолетоносачите на Ударното съединение в битката в Коралово море. Те се връщат в Япония през края на май, за да вземат участие в Битката при Мидуей. През март "Нати" е флагман на Обединения флот, докато се ремонтира. След приключването му корабът е преведен на същата длъжност в 5-ти флот, опериращ на север до Алеутските о-ви. От своя страна "Ашигара" служи като флагман на 4-ти флот в Южния Пасифик. През април '43 г. корабът е изпратен в Сасебо за ремонт. "Миоко" и "Хагуро" вземат участие в сражението за Гуадалканал до есента '42 г., когато са изпратени в Япония на ремонт. През май '43 г. карйцерите от тази серия прикриват операцията на Алеутските о-ви. "Нати" взема участие в битката при Командорските о-ви и е леко повреден. През юли участва в евакуацията на гарнизоните на о-вите Ату и Киска. След това служи в северните води на Япония до септември '43 г. През август '43 г. "Миоко" и "Хагуро" се завръщат на о-вите Трук и оперират в района на Соломоновите о-ви. на 1/2 ноември те вземат участие в битката в залива на Императрица Августа. И двата кораба са леко повредени. "Ашигара" се завръща в югозападния Тихи океан и е базиран в Сингапур. След това е преведен в 21-ва ескадра през март '43. Заедно с "Нати" оперират там до юни '44 г. Мястото им е заето в югозападния Пасифик е заето от "Миоко" и "Хагуро", които пристигат на 12 юли. И четирите кораба вземат участие в битката в залива Лейте. "Нати" се сблъсква с "Миоко" в пролива Суригао и е тежко повреден. "Миоко" е поразен от авиационно торпедо на 25.10 в пролива Миндоро и е тежко повреден. Корабът е отбуксиран в Сингапур за малък ремонт. "Хагуро" е поразен от авиационна бомба около о. Самар. на 05.11 "Нати" е потопен в залива на Манила след попадение на 9 авиоторпеда, 20 бомби и десетки ракети. След малък ремонт в Сингапур "Миоко" е буксиран към Япония, но на 12.12.44 е торпилиран от американската подводница "Бергал" и приведен в неизползваемо състояние. Корабът е върнат в Сингапур и до капитулацията на Обединения флот е използван като ПВО батарея. "Хагуро" остава в Малайски води след битката в залива Лейте. Потопен е на 16.05.45 г. от 26-та английска ескадра есминци ( "Сумарез", "Верулам", "Венера", "Виджилант" и "Вираго" ) югозападно от Пенанг, докато се опитвал да достави подкрепления на Андаманските о-ви. "Ашигара" е прикрепен директно към 5-ти флот в Сингапур,а на 5-ти февруари '45 г. е преведен в състава на 5-та ескадра . След загубата на "Хагуро" ескадрата е разформирована и "Ашигара" е зачислена директно към 10-ти флотски район в Сингапур. На 7 юни, докато участва в евакуацията на гарнизона на Батавия, корабът е торпилиран от английската подводница "Тренчант" в пролива Банка и потъва.