След Лондонската морска конференция през април 1930 г., полагащият се на Япония тонаж за тежките крайцери е бил изчерпан. Възможността да се строят леки крайцери ( тип "В" ) със 155 мм артилерия малко интересуват адмиралите от Страната на Изгряващото слънце защото и там оставащия тонаж е нищожно малък. Но макар, че голяма част от тонажа е вече използувана, Япония придобива правото легално да започне подмяна на съществуващите кораби след 1934 г. Решено е да се заложат 4 кораба с водоизместване от 8 500 т, които да влязат в строя до 1936 г. и два кораба от 8 450 т по-късно. Новите кораби трябва да заменят 4-те крайцера тип "Модернизиран Такао", отказани в резултат на Лондонското морско съглашение. Работите по проекта на новите кораби започват през 1930 г., като основните параметри са 15 155 мм оръдия в 5 триоръдейни кули с възможност за водене на зенитен огън и 12 610 мм торпедни апарата. Още при проектирането на кораба се е планирало 155 мм оръдия да бъдат заменени с 203 мм, при първа възможност. Бронирането е планирано да противостои на 203 мм снаряди в района на погребите и на 155 мм снаряди в района на машинните отделения. Изискванията са същите, като за тежките крайцери и не е чудно, че е невъзможно да ги вместят в отредените 8 500 т., дори при широкото използуване на електросварка. За разлика от предишните серии крайцери, при "Могами" корпусът е много лек. На практика новите крайцери се получават 9 500 тонни. Проекта показва множество прилики с крайцерите "Такао", но предприетите за намаляването на теглото мерки и високите надстройки намаляват стабилността до степен, неприемлива дори в японския флот.

Крайцерите "Могами" са заложени като леки, поради което на тях са дадени имената на реки. Заложени са "Могами" и "Микума" на стапелите на арсенала в Куре съответно на 27.10 и 24.12.1931г. "Судзуя" е заложена на 11.12.1933г. в Йокосука, а "Кумано" на 05.04.1934 г. в Кобе. Корпусите са спуснати на вода съответно на 14.03, 31.05, 20.11. 1934г. и 15.10.1936г. Многобройните доработки и модернизации отлагат влизането им в строя. "Могами" и "Микума" са приети на въоръжение на 28.07 и 29.08.1935г., но скоро след това са изведени в резерв. Останалите два кораба са приети на въоръжение на 31.10.1937г.

Системата на брониране има някои разлики, но и прилики с тази на тежките крайцери. Броневият пояс е дебел 100 мм в горния си край, като намалява до 65 мм по средата и до 30 мм в долния му край. Поясът е с наклон от 20°. Горният му край е интегриран с 60 мм палубна броня, а долния му край е разположен зад противоторпедните були и представлява част от противоторпедната защита на кораба. В района на снарядните погреби дебелината на пояса достига до 140 мм в горния си край, като останалите му параметри са същите като в района на машинните отделения. Хоризонталната защита е 60 мм, като в краищата намалява до 30 мм с 20° наклон. Над погребите бронята е 40 мм. Бронирането на барбетите е от 75 до 100 мм. Масата на бронята е 2061 т , което е малко повече от бронирането на следващата серия крайцери, но при тях поясът е по-дълъг.

Енергитичната установка е представена от четиривална турбина с мощност 152 000 к.с. и е най-мощната от всички поставяни на японските крайцери дотогава. Тя осигурява на кораба скорост от 37 възела. Първите два кораба имат 2 малки и 8 големи котли със свръхтопла вода и въздушно охлаждане. Малките котли са разположени заедно отпред, а големите са в отделни котелни отделения, разделени един от друг със стандартната преграда, която продължава и през машинните отделения. Последната двойка крайцери имат само 8 големи котли, но без загуба на мощност и скорост.

Артилерията на главния калибър е представена от 15 155 мм оръдия, разположени в 5 триоръдейни кули - А, В, и С отпред и D и Е отзад. Кула С е разположена над А и В. Оръдията са 155 мм/60cal 3 Nendo Shiki модел 1934 год., стрелящи с 45.9 кг снаряди. Ъгълът на възвишение на кулите е 55°, тъй като са отчетени трудностите с оръдията на "Такао". Далечината на стрелба е 27 000 м. Спомагателната артилерия е представена от 4 стандартни 127 мм сдвоени установки разположени в 4 кули - по 2 на всеки борд. Леката зенитна артилерия включва 4 сдвоени 25 мм оръдия и 2 сдвоени 13 мм автомата. За "Могами" са предвидени и няколко 40 мм оръдия Викерс, но те са заменени с 25 мм оръдия по време на строежа. Четирите тритръбни торпедни апарата са разположени на горната палуба в задната част на надстройките, а не близо до мостика, както се е планирало в проекта. Те са оборудвани със система за бързо зареждане и 12 резервни 610 мм резервни торпеда, както на "Такао". Авиационното оборудване на кораба е променено в хода на довършителните работи. Първоначално е планирано да има 2 катапулта и 2 хангара с възможност за вместване на 4 самолета. Инцидента с есминеца "Томодзуру" налага да се премахнат хангарите, да се разшири горната палуба и броя на самолетите да се намали до 3.

"Могами" като лек крайцер при спускането му на вода

Тактико - технически данни на крайцерите от клас "Могами"

Водоизместване:
стандартно - 8500 т. / проектно /
пълно - 11 169 т.
Размери:
дължина - 201,9 м / максимална/
широчина - 18 м
газене - 5,2 м / средно /
Енергетична установка:
10 ( 8 на "Кумано" и "Судзуя" ) котли на нефт
4 турбини; 4 вала; 152 000 к. с.
Скорост: 37 възела
Далечина на плаване: 8150 мили със скорост 14 възела
Количество на горивото: 2163 т нефт
Екипаж: 850 човека
Брониране:
броневи пояс - 100 мм до 30 мм
палуба - 30 мм ( 60 мм над котлите )
кули - 25 мм
Въоръжение:
главно - 5х3 155 мм / 60
спомагателно - 4х2 127 мм
ПВО автомати - 4х2 25 мм; 2х13,2 мм
торпеда -4х3 610 мм
Самолети: 3

Модернизации

Заключенията на комисията по разследване на потъването на "Томодзуру" на 12.03.1934г., са докладвани на 14.06 същата година. Веднага са взети мерки за подобряване на устойчивостта на всички кораби на стапелите, включително и на "Могами". Намалена е височината на мостика, който е препроектиран така, че да се намали теглото му. Променени са надстройките и на следващите две единици, но в по-малка степен от "Могами". След приемните изпитания и инцидента на 26.09.1935г. е констатирана недостатъчната здравина на корпусите на "Могами" и "Микума". По това време "Судзуя" минава приемните изпитания. Те веднага са прекратени и трите завършени единици са изведени в резерв, разоръжени и преминават мащабна модернизация. Довършителните работи върху "Кумано" са прекратени. След като са готови резултатите на комисията за инцидента, работите върху "Кумано" продължават през лятото на 1936г. Модернизацията на първите три кораба продължават до октомври 1937г. ( "Микума" и "Судзуя" ) и януари 1938г. - "Могами". Корпусите са заздравени чрез завяна на заварените броневи плочи със занитени, и са добавени допълнителни були. Променени са и надстройките, за да се намали натоварването върху корпуса при учебните артилерийски стрелби. Торпедните тръби са намалени до 18 и само 6 запасни торпеда. Тези модификации добавят още около 1000 т към водоизместването на корабите. След отмяната на ограниченията в средата на 30-те години, Япония може да реализира плановете си и да превърне крайцерите от типа "Могами" от леки в тежки. Това е предвидено още в проектирането на корабите чрез замяната на 155 мм триоръдейни кули с 203 мм двуоръдейни. Новите 203 мм кули, с диаметър като барбетите на "Могами" са готови едва през 1939г. По време на поредната модернизация, заедно с оръдията са подменени и катапултите и са поставени торпедни апарати за новите 610 мм кислородни торпеда. Добавени са и 24 резервни торпеда за новите апарати.

През първата година на войната корабите не са модернизирани. След повредите понесени от сблъсъка с "Микума" и последващата бомбардировка на палубната авиация "Могами" е превърнат в крайцер-самолетоносач по време на ремонта в Сасебо между септември 1942. - април 1943г.

Предвидено е да се демонтират кърмовите кули и на тяхно място да се постави голяма полетна палуба. От там с два парни катапулта ще може да се изстрелят за 30 мин. 11-те хидросамолета E16A1, които влизат в авиогрупата на "Могами". Двустволните 25 мм оръдия и 13 мм автомати са заменени с тристволни 25 мм оръдия и са добавени допълнителни постове за управление на огъня. Добавен е и радар за следене на въздушни цели.

Могами като крайцер-самолетоносач през 1943г.

След сраженията за Соломоновите о-ви, през февруари 1943г. "Кумано" и "Судзуя" получават радари и броя на леката им зенитна артилерия достига до 20 25 мм оръдия (4х3; 4х2). Свалени са двустволните 13 мм автомати. Не са реализирани плановете за превръщането на двата кораба в крайцери за ПВО, чрез свалянето на 203 мм-те и добавянето на допълнителни 127 мм оръдия.

През първата четвърт на 1944г. трите оцелели кораба увеличават стволовете на леката 25 мм зенитна артилерия, като ги довеждат съответно до 38 ( 10х3; 8х1 ) на "Могами" и 28 (4х3; 4х2; 8х1 )на другите два кораба. През юни същата година са добавени още 4 тристволни и 8 едностволни 25 мм оръдия на "Могами", 4 тристволни и 16 едностволни на "Кумано" и 4 тристволни и 10 едностволни 25 мм оръдия на "Судзуя". Поставен е и допълнителен радар.

"Могами" като тежък крайцер през 1940 г.

Служба

След встъпването им в строя "Могами" и "Микума" образуват 7-ма ескадра, която е временно включена в състава на 4-ти флот. Продължителните модернизации и доработки на практика ги изваждат от състава на флота до края на ’37г. Когато "Судзуя" и "Кумано" са приети на служба, заедно с "Микума" те образуват 7-ма ескадра, която е дислоцирана в Китайско море. Четирите кораба са заедно в състава на ескадрата след 01.05.40г., когато към първите три се присъединява и "Могами". През януари ‘41г. ескадрата е изпратена в Южнокитайско море, за да се окаже натиск на Франция, след Френско-Тайския конфликт по-рано същия месец. През юли ‘41г. корабите прикриват японското нахлуване във Френски Индокитай, след като е получено формалното разрешение на правителството във Виши. След началото на бойните действия в Тихия океан 7 ескадра прикрива десантите в Малая, Борнео, Суматра, Ява и Андаманските о-ви. В боя при Батавия на 28.02/01.03.42г. "Могами" и "Микума" потапят американския крайцер "Хюстън" и австралийския "Пърт" с артилерийски огън и торпеда. Част от последните потапят 1 японски миночистач и 4 или 5 транспорта на десантното съединение. През април ескадрата взема участие в рейда на Нагумо в Индийския океан и крайцерите потапят 8 съюзнически транспорта с общ тонаж 48 664 брт. Четирите кораба се завръщат без повреди и са на планов ремонт до май 1942., когато вземат участие в битката при Мидуей. Задачата на 7-ма ескадра е да прикрива десанта. Тя напуска о.Гуам на 29.05.42г., за да се присъедини към транспортите с морска пехота. На 05.06.42г. на ескадрата е заповядано да обстреля Мидуей, но скоро заповедта е отменена. На обратния си път крайцерите се натъкват на американската подводница "Тамбор". Докато маневрира, за да не даде възможност на подводницата да го атакува "Могами" таранира "Микума". Двата кораба са тежко повредени и на следващия ден са атакувани от палубните самолети на "Хорнет" и "Ентърпрайз". Те тежко повреждат "Микума" и "Могами", като първия кораб потъва през нощта. "Могами" с труд се добира до Трук на 14.06.42г. и е изпратен на ремонт в Сасебо където пристига на 11.08.1942г. Ремонта и превръщането на кораба в крайцер-самолетоносач продължават до април ’43г. Останалите два кораба са включени в състава на 3-ти флот през юли 1942г. и правят набег в Бенгалския залив през същия месец. След американския десант на Гуадалканал "Кумано" и "Судзуя" са прехвърлени на Трук, за да усилят японската отбрана в района. И двата кораба участвуват в битката при Санта-Круз. След края на сражението за Гуадалканал корабите се завръщат във водите на метрополията за ремонт. След края на ремонта корабите, към които се е присъединил и "Могами" се завръщат на Трук. На 20.07.43 г. "Кумано" е повреден от самолети на Американската морска пехота близо до Коломбангара. Ремонта в Куре продължава до края на октомври. "Могами" е повреден от вражеската авиация на 05.11.43г. около Рабаул и е на ремонт до средата на февруари ‘44г. През 1944 г. крайцерите вземат участие в отбраната на Марианските о-ви и битката в залива Лейте. В последната си битка "Могами" е в състава на Южното съединение на адм. Нишимура. "Кумано" и "Судзуя" са в състава на Северното съединение на адм. Курита. На 25.10.44г. "Могами" е тежко повреден в пролива Суригао от артилерийския огън на американските КРТ "Луисвил", "Портланд" и "Денвър". След като успява да се откъсне от противника корабът се сблъсква с "Нати" и на сутринта е атакуван от палубната авиация на TG77.4. По обед корабът изчерпва средствата си за борба и е потопен с торпеда от есминеца "Акебоно" югозападно от о. Панаон. "Кумано" е повреден с торпедо сутринта на 25.10.1944г., докато участва в атаката на американските ескортни самолетоносачи. При оттеглянето си през пролива Сан-Бернардино той е атакуван отново и е повреден от пикиращи бомбардировачи. Корабът успява да се отклони от атаките на вражеската авиация на следващия ден достига залива на Манила. "Судзуя" е повреден от палубната авиация на 25.10, докато атакува ескортните самолетоносачи около о. Самар. Атаките на американските самолети лишават крайцера от управление и той е потопен от есминеца "Окинами" с торпеда. След кратък ремонт в Манила "Кумано" се отправя към Япония, но е прихванат от американски подводници на 04.11 около о. Лусон и няколко торпеда от "Рей" попадат в кораба. Той се добира до Санта Круз и там започва ремонта на повредите. На 25.11 последния от серията кораб е атакуван от самолетите на "Тикондерога". Те прихващат кораба в залива Дасол и го поразяват с 4 бомби и 5 торпеда. "Кумано" се обръща и потъва.