История на проекта

Корабите са построени като първите броненосци от корабостроителната програма на Австро-Унгария в края на 19-ти век. Към 1890 г. в състава на Кралския и Императорски флот имало едва 2 нови броненосеца, докато във флота на Италия се числили 9 единици. За да преодолее неравенството във този клас парламента гласува средства за строежа на 3 съвременни броненосеца. Решено било да се построят броненосци за брегова отбрана. Новите броненосци били проектирани заедно с немските от типа “Кайзер” и конструктивно доста напомняли на тях. Корабите били построени на стапелите на Stabilimento Tecnico Triestino в Триест. Малкото водоизместване позволило да бъдат разположени само 4 240 мм оръдия, но корабите получили прилична защита. Корпусът бил прикрит с два броневи пояса-от форщевена до траверза на кърмовата кула вървял броневи пояс висок 2,1 м., а над него имало още един пояс, който покривал целия борд до горната палуба. Казематът на 150 мм оръдия бил прикрит с допълнителен пояс с дебелина 60 мм. Оръдията от главната артилерия били поръчани в заводите “Круп”, а малокалибрената артилерия била произведена от “Шкода” и “Хочкис”.

Тактико-технически данни на "Монарх"

Водоизместване:
стандартно – 5 548 т.
пълно – 5 786 т.
Размери:
дължина - 99.22 м / максимална/
широчина - 17 м
газене - 6.66 м / средно /
Енергетична установка:
16 котли "Belleville" на “Будапеща”, на другите 2 кораба (3 двупоточни и 2 еднопоточни цилиндрични котли)
2 вертикални парни машини с тройно разширение; 8 500 к.с.
Скорост: 17,5 възела
Далечина на плаване : 2200 мили със скорост 12 възела
Количество на горивото : 500 т въглища
Екипаж: 423 човека
Брониране:
броневи пояс - 270 мм
палуба - 60 мм
артилерийски кули - 250 мм
бойна рубка - 220 мм
Въоръжение:
главно - 2х240/40 мм
спомагателно - 6х1х150/40 мм
малокалибрена артилерия - 4х47,7/33 мм; 10х47,7/44 мм; 2х37 мм
ПТА - 2х450 мм

"Монарх" при пускането на вода

Модернизации

През май-юни 1918 г. на мястото на носовата кула на “Будапеща” била поставена 380 мм сухопътна гаубица за обстрел на крайбрежието.

"Будапеща" след модернизацията от 1918г

Служба

В началото на войната корабите образували 5-та дивизия линкори от специалната Група за брегова отбрана и се базирали в Пола, а от началото на бойните действия преместени в Катаро. На 13.08.1914 г. “Монарх”, а на 24.08 с присъединилия се към него “Виена” обстрелвали позициите на черногорската артилерия на планината Ловчен, от където била обстрелвана базата Катаро. Отново обстрелват позициите на черногорската артилерия на 8 и 9.01.1915 г. и оказват поддръжка на сухопътните сили атакуващи планината. След това корабите са включени в отбраната на базата в Катаро. На 15.05.1917 г. “Будапеща”, заедно с броненосния крайцер “Свети Георги” излизат за да прикрият отстъплението на австрийските леки сили след поредния рейд срещу Отрантския бараж. В края на 1917 г. “Виена” и “Будапеща”са прехвърлени в Триест за да поддържат с огъня си левия фланг на сухопътните войски. “Монарх” остава в Катаро. През ноември и декември същата година “Виена” и “Будапеща” обстрелват италианските войски при Триест, Кортелацо и Пиаве. На 10.12.1917 г. след атака на италиански торпедни катери е потопен “Виена”. През февруари 1918 г. на “Монарх”избухва въстание, което е потушено със сила. След края на войната корабите са предадени на Англия, която ги продава през 1921 г. за нарязване в Италия.