app android per spiare iphone here como localizar movil orange continue reading descargar whatsapp spy rar TEST
Втора Световна Война - Кораби - САЩ

www.boinaslava.net
Тежки крайцери тип "Пенсакола"
/ Пенсакола; Солт Лейк Сити /

История на създаването

До Първата Световна война американския флот нямал конкретно тактическо назначение, а бил строен като инструмент на американската политика. Сбалансираността на корабните съединения не тревожели моряците. Те твърде буквално били възприели съветите на Мехен. И тъй като основата на флота били линейните сили, то американския флот се попълвал единствено с дредноути - повече и с по-големи оръдия. Поради тази причина между 1905 и 1918 г. не бил построен нито един крайцер. Корабостроителите предложили през този период множество проекти - от леките "скаути" до линейните крайцери с 406 мм оръдия. В корабостроителната програма от 1916 г. решили да строят и крайцери, изхождайки от натрупания опит от войната в Европа, но с уговорката, че параметрите на новите кораби ще бъдат определени по-късно. Появяването през 1918 г. на английския "Кавендиш" разбудило духовете в Америка. Тогава Британската империя се разглеждала в качеството й на главен противник, вероятно в съюз с Япония. Затова там решили всеки построен кораб да бъде по-силен от английския му опонент и да има "тихоокеанска" далечина на плаване. През периода 1919 - 1922 г. били разработени няколко проекта за кораби с 203 мм оръдия. Вашингтонската морска конференция доста помогнала на американските моряци, като ги избавила от кошмара да воюват на два фронта. Съюзът между Япония и Англия бил разрушен. Окончателните тактико-технически характеристики за новия кораб били съгласувани през 1925 г. и на 07.10.1926 г. бил заложен "Пенсакола" - първия американски "вашингтонски" крайцер. Вторият кораб от серията бил заложен също в Ню Йорк на 09.06.1926 г. Те трябвало да бъде въоръжен с 10 203 мм оръдия разположени в две двуоръдийни и две триоръдийни кули, да развива скорост от 32 въз., и бронята му да бъде не по-малко от 773 т. Изчисленията показали, че водоизместването на кораба ще бъде под разрешените 10 000 т., поради което можело да се използуват още 250 т за увеличаване на бронята.

Това създало допълнителни проблеми с нейното разпределяне по корабния корпус, но накрая спестеното водоизместване е използувано за увеличаване на бронята на погребите, и то не в пълен обем. Крайния вариант на схемата на брониране включвал 100 мм пояс , който покривал носовите погреби и намалявал до 75 мм в района на машинните отделения. Поясът се спускал на 1.6 м под ватерлинията. Кърмовите погреби не се прикривали, тъй като се смятало, че корабите ще водят бой на острите курсови ъгли към носа. Вътре в корпуса минавала 90 мм бронирана преграда. Тя прикривала тези части на кораба, които оставали извън броневия пояс. Хоризонталната защита се осигурявала от 25 мм бронирана палуба. Цялата броня била около 6% от водоизместването на кораба.
Енергитичната установка на кораба била разнесена в четири отсека, като отпред се разполагали котелните помещения ( 8 котли и 1 пещ ), а отзад турбините.

Главната артилерия на кораба била разделена в 4 кули, като №2 и №3 били с по три оръдия. Причината за това разположение бил крехкия корпус, който не можел да понесе тежестта на барбета на триоръдейната кула. Поради това тя трябвало да бъде сместена към центъра на кораба. Артилерията от главния калибър стреляла на разстояние от 28 700 метра. Спомагателната артилерия след много спорове било решено да бъде разположена в 4 еднооръдейни кули. Леката зенитна артилерия създала много главоболия, поради липсата на подходяща артилерийска система. Предварително планираните 57 мм оръдия никога не били поставени. Близката противовъздушна отбрана на крайцера се изчерпвала с няколко зенитни картечници. Били поставени два катапулта, които трябвало да обслужват четирите корабни разузнавателни самолета.

След спускането им на вода още не е била готова новата класификация на корабите във Военоморския флот на САЩ, поради което на двата кораба са дадени номера CL 24 и CL 25. През юли 1931 г. корабите са преквалифицирани като "тежки" крайцери и номерацията им е променена на CA 24 и 25.

Тактико - технически данни на крайцерите от тип "Пенсакола"

Водоизместване:
стандартно - 9097 т.
пълно - 11 696 т.
дължина - 178.51 м
широчина - 19.89 м.
газене - 5.93 м.
Енергетична установка: 4-ри вална турбинна установка "Парсънс", 8 котли "Уайт - Форстър", 107 000 к. с.
Скорост: 32.5 възела
Далечина на плаване: 10 000 мили със скорост 15 възела
Количество на горивото: 2116 т. нефт
Екипаж: 631 човека
Брониране:
броневи пояс - 75 - 100 мм
палуба - 25 мм
кули - 37 мм
бойна рубка - 203 мм
погреби: страни-100 мм, покрив-35 мм; ( кърмовите погреби не са били бронирани )
Въоръжение:
главно - 10 203 мм/ 55 cal ( 2х3, 2х2 )
спомагателно - 4х1 127 мм / 25 cal DP
ПВО автомати - няколко голямокалибрени картечници
торпеда - 2х3 533 мм
Самолети: 4 Вог O3U "Корсар", 2 катапулта

"Пенсакола" през 1941 г.

Модернизации

В проекта на корабите не е заложен тонаж за използуване при модернизациите, и затова всяка по обширна модификация е съпроводена с демонтаж на оборудване. Самите кораби се оказват нестабилни и затова първата модификация е още през 1935-36 г. Тогава са наварени були и са свалени торпедните апарати. Броят на 127 мм оръдия нараства до 8. В началото на войната са добавени 2 черитристволни 28 мм зенитни автомата, през 1942 броят им нараства до 4. През същата година са поставени и 8 едностволни 20 мм автомата. По време на следващата модернизация през 1943 г. са заменени 28 мм автомати с 4 четиристволни 40 мм оръдия. Тогава на корабите са поставени и радари. През 1944 г. са свалени два от корабните самолети, а ПВО батареята от 40 мм оръдия нараства до 7 установки. Поставени са и 19 - 21 20 мм автомати. Последната модернизация е през 1945 г. Тогава 20 мм автомати са намалени до 5 двустволни установки, демонтирани са катапултите и са свалени последните два самолета. 40 мм установки са намалени до 5 на брой. Намален е и броя на универсалните установки - от 8 на 4.

"Пенсакола" през 1945 г. преди последната модернизация.

Служба

"Пенсакола"

Корабът е включен в списъците на флота на 06.02.1930 г. Следващите 4 г. корабът оперира по източното крайбрежие на САЩ, като прави посещение в Перу и участвува няколко пъти във флотските учения между Калифорния и Хавай. През 1935 г. корабът е включен в състава на Тихоокеанския флот и се базира в Сан Диего. Следва участие в учение на флота в карибско море и посещение на Аляска. На 05.10.1939 г. корабът е преведен в Пърл Харбър и пристига в новата си база на 12 същия месец. На 29.11.1941 г. крайцерът прикрива конвой с войски за Манила, но след атаката на Пърл Харбър конвоят е отклонен и пристига в Брисбейн. "Пенсакола" се завръща в базата на Тихоокеанския флот на 19.01.42 г. След няколко дни е изпратен да патрулира в района на Соломоновите о-ви. През февруари ’42 г. той е включен в състава на оперативното съединение на "Лексингтон" и на 20.02.42 участва в битката на съединението с японската базова авиация. До месец май крайцерът оперира във водите на Австралазия. В края на месеца той се завръща на Хаваите. На 02.06. той отново охранява "Йорктаун" в битката при Мидуей. До август крайцерът е в Централния сектор на Тихия океан. След десанта на о. Гуадалканал той отново е изпратен в Южния Пасифик, където прикрива самолетоносачите при техните операции. "Пенсакола" участвува и в битката при о-вите Санта Круз на 26.10.1942 г. След потапянето на "Хорнет" крайцерът е включен в ордера на "Ентърпрайз". През ноември корабът е включен в съединението на контра-адм. Райт и участвува в битката при Тасафаронга. В тази битка крайцерът е поразен от торпедо и се запалва. Ремонтира се в Пърл Харбър и през ноември ’43 е отново в строя. След това прикрива самолетоносачите при американското настъпление в района на Маршаловите о-ви. През април корабът е изпратен в Северния Пасифик и участвува в набега срещу Курилите на 26.06.44 г. През месец август се завръща на Хаваите и взема участие в атаката на о. Уейк. Корабът участвува и в битката при Марианските о-ви, след което е в прикриващите сили на 7-ми флот в битката в залива Лейте. След това учатвува в съединението, което бомбардира о-вите Бонин. Корабът получава 6 попадения от японска брегова батарея на 16.02.1945 г. , докато прикрива миночистачите, които подготвят атаката на Иво Джима.През месец май "Пенсакола" взема участие в подготовката на десанта на о. Окинава. След края на битката за острова корабът е изпратен на Алеутските о-ви където посреща края на войната. След войната служи в Тихия океан. Използуван е за опитите с атомно оръжие на атола Бикини. Потъва на 10.11.1948 г в лагуната на а. Кваджилейн.

"Солт Лейк Сити"

Крайцерът е зачислен в списъците на флота на 11.12.1929 г. През следващата година той прави плаване по Атлантическия океан, което завършва на 31.03.1930 г. Тогава той е зачислен към състава на 2-ра ескадра от Разузнавателните сили. През септември е преведен в състава на 5-та ескадра. През следващите две години кораба служи в Атлантическия океан и заедно с "Чикаго" и "Луисвил" посещава Пасифика, за да участва във флотските маневри. През януари 1933 г. е в състава на 4-та ескадра от състава на Тихоокеанския флот. Крайцерът служи до началото на войната на Тихия океан. На 07.12.1941 г. той е в състава на прикритието на самолетоносача "Ентърпрайз", който е доставил подкрепление на о. Уейк. Съединението се завръща в Пърл Харбър на следващия ден. То веднага е привлечено да осигури ПЛО на базата. Самолетите на "Солт Лейк Сити" са използувани за патрулиране и първата унищожена подводница от пикиращите бомбардировачи на "Ентърпрайз" е на 11.12.1941 г. До 15.12 има още няколко контакта, но няма данни за потапянето на друга подводница. На 15.12 съединението се завръща в Пърл Харбър за зареждане с гориво. В края на декември крайцерът е в състава на съединението, което трябва да нанесе контраудар по японските кораби атакуващи о. Уейк, но след като той е окупиран съединението е пренасочено да прикрие конвоите с подкрепления за Мидуей и Самоа. През февруари следващата година крайцерът отново е в състава на съединението на "Ентърпрайз" и участвува в няколкото набега над японските бази на Маршаловите о-ви. През април корабът взема участие в рейда на полк. Дулитъл срещу Токио. В началото на май корабите са изпратени да подсилят групите на "Лексингтон" и "Йорктаун", на са на 450 мили, когато идва съобщението за изхода от битката в Коралово море. След това корабът е използуван за прикритие в района на о-вите Нови Хебриди и о-ви Санта Круз. В края на май корабът се завръща в Пърл Харбър. В битката при Мидуей "Солт Лейк Сити" е в състава на близкото прикритие на острова. През следващия месец крайцерът прикрива "Уосп" при десанта на о. Гуадалканал. През септември участвува в операцията по спасяване на моряците от торпилирания "Уосп". В края на годината взема участие в сражението при нос Есперанс. В края на годината е в Пърл Харбър. През март 1943 г. е изпратен на Алеутските о-ви и на 26.03.1943 г. участвува в битката при Командорските о-ви. В нея корабът е повреден от огъня на японските леки крайцери. След ремонта крайцерът прикрива операцията по освобождаване на Ату и Киска. На 08.12.43 г. крайцерът прикрива авианосното съединение, което нанася удар по о. Уейк и Рабаул. През януари и февруари на следващата година крайцерът е в състава на съединението атакувало Маршаловите о-ви. След кратък престой на Западното крайбрежие той е прехвърлен на Алеутските о-ви, където пристига на 08.07.1944 г. През септември крайцерът участвува в освобождаването на о.Уейк заедно с другия кораб от серията. През октомври месец крайцерът взема участие в битката във Филипинско море. След това е използуван главно за обстрел на японските бази на о. Вулкано и Иво Джима. През февруари 1945 г. "Солт Лейк Сити" участвува в десанта на о. Окинава. След това прикрива миночистачите в Китайско море и през месец август отново е изпратен на Алеутите. По пътя получава заповед да се отправи към о. Хошо, за да прикрие десанта за превземането на ВМБ Оминато. След войната е използуван за превозването на войски от Азия в САЩ. Включен е в групата на корабите използувани за опитите с атомно оръжие на а. Бикини.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ