app android per spiare iphone here como localizar movil orange continue reading descargar whatsapp spy rar TEST
Първа Световна Война - Кораби - Япония

www.boinaslava.net

Броненосни крайцери тип „Цукуба”

/Цукуба, Икома/


История на създаването

Корабите се създавали в съответствие с приетата програма „6-6” за попълване на флота. Средствата били отделени в съответствие с Третата програма за попълване на флота през 1903 г. „Цукуба” бил заложен на 14.01.1905 г., а „Икома” на 15.03.1905 г. И двата крайцера били заложени в Куре. Спуснати били на вода съответно на 26.12.1905 г. и 09.04.1906 г. Проектът за крайцерите бил разработен съвместно с британски инженери. За пръв път японските инженери се отказали от тарана и го заменили с изящен клиперен форщевен. Новост бил и полубака, който преминавал в горната палуба, която заемала 2/3 от дължината на корпуса. Така кулите от главния калибър се оказали на различно ниво. По проект корабите получили странични килове и противоторпедни мрежи. В проекта се отразявало вече наложилото се виждане в японския Императорски флот, че маневреното и основно крило на флота трябва да са въоръжени с еднакъв калибър на главната артилерия. В две бронирани кули се разполагали оръдията от главния калибър. Кулата на бака била разположена с една палуба по-високо от тази на юта. Спомагателната артилерия била разположена частично на батарейната палуба (осем оръдия) и частично в каземати (четири оръдия). Традиционно японците избрали 152 мм оръдия като спомагателен калибър за своите крайцери. Противоминната артилерия била разположена на батарейната палуба, между ъгловите каземати. Оръдията били прикрити с бронирани щитове.

Малокалибрените оръдия били разположени открито по горната палуба. Торпедните апарати били разположени под и над водолинията. Един бил разположен на носа, според други данни – на кърмата. Другите два траверзни торпедни апарати били разположени под водолинията. Кулите от главния калибър имали сектор на обстрел 270 градуса. Казематите в ъглите на цитаделата имали сектори на обстрел от 150 градуса, а тези в средата – по 120. батарейната палуба имала срез в челната част. Теоретично това давало възможност на всичките осем цитаделни оръдия от спомагателния калибър да стрелят по надлъжната ос на кораба. Бронирането на кораба, макар и по-слабо от това на броненосците го повтаряло като схема. За основа бил избран „Микаса”. Била използвана крупова броня. Главния броневи пояс имал дебелина 178 мм в средата, изтъняващ до 102 мм в края и покривал цялата дължина на водолинията. Над него се намирал още един пояс защитаващ 152 мм и противоминни оръдия с дебелина 127 мм. Поясът се простирал между барбетите на кулите от главния калибър. Допълнително каземтния пояс завършвал с два бронирани траверза, а на батарейната палуба имало надлъжна противоосколочна преграда. Казематите по ъглите на батарейната палуба били прикрити със 127 мм броня, а кулите и барбетите - 178 мм броня. Главната палуба получила 51 мм бронево прикритие в хоризонталната част и 76 мм на скоса. Традиционно за японските кораби бойните рубки били малки и силно бронирани. Бойната рубка на носа била прикрита с 203 мм броневи плочи, а кърмовата – със 152 мм. На крайцерите още по време на проектирането премахнали тежките бойни марсове с тяхната безполезна батарея от малокалибрени оръдия. Вместо тях били поставени по-малки марсове на които имало два далекомера тип „Бар и Струд”. Общо корабите получили пет далекомера по този тип – два на бойния марс, два на прожекторната площадка и един на кърмата. Крайцерите получили по две вертикални парни машини с тройно разширение на парата и по 20 водотръбни котли „Миабара”. За гориво на „Цукуба” използвали единствено въглища, докато на „Икома” използвали въглища и нефт. На изпитанията корабите показали съответно 21, 6 и 21,5 възела (24 и 25 според други източници). Има данни, че изпитанията били провеждани преди да бъде монтирана артилерията и така корабите достигнали проектната скорост, а реалната била значително по-ниска. На двата крайцера екипажите се колебаели между 820 до 879 човека.

"Цукуба" при влизането в строя

Модернизации

През 1921 г. част от артилерията на „Икома” била свалена и на кораба били оставени старите 305 мм оръдия, 10 оръдия от спомагателния и 8 от противоминния калибър. Малокалибрената артилерия била заменена от 6 оръдия с калибър 76 мм. Били оставени също и старите 457 мм торпедни апарати.

Тактико - технически данни на броненосен крайцер тип „Цукуба”

Водоизместване:
нормалноно – 13 750 т.
пълно – 15 400 т.
Размери:
дължина - 144,8 м / максимална/
широчина – 22,8 м
газене – 7,95 м
Енергитична установка:
2 парни машини, 20 котела „Миабара”; 20 736 к. с. 22 610 к. с. на „Икома”
Скорост:21,6 възела; 21,4 възела на „Икома”
Далечина на плаване: 5 000 морски мили / 10 възела
Количество на горивото: 1 700 т въглища; на „Икома” 1 911 т. въглища и 160 т. нефт
Екипаж: 820 – 879 човека
Брониране:
броневи пояс – 102 - 178 мм
палуба - 51 - 76 мм
кули - 178 мм
рубка – 203 мм
Въоръжение:
главно - 2х2х305/45 мм
спомагателно - 12х1х152/45 мм
противоминна артилерия – 12х1х120/50 мм
малокалибрена артилерия – 2х1х76 мм, 8х1х47 мм, 4х1х40 мм
торпеда - 3х1х457 мм ТА

Служба

„Цукуба”

Крайцерът бил приет в състава на флота на 14.01.1907 г. до 1912 г. корабът се класифицирал като броненосен крайцер 1 ранг. След тази година „Цукуба” бил преквалифициран като линеен крайцер. През 1914 г. е включен в състава на 1-ва постоянна ескадра. До август същата година корабът осигурявал безопастността на комуникациите северно от Шанхай, според англо-японското споразумение. През ноември заедно с „Курама” и „Асама” от състава на 1-ва ескадра е използван за търсене на немската Крайцерска ескадра под флага на адмирал Ямата. Корабът извършил преход от Йокосука до Сува на о-в Фиджи, където пристигнал на 02.12.1914 г. Същия ден там пристигнал и крайцерът ‘Икома”. Японските кораби на Фиджи придизвикали острата реакция.на Австралия и Нова Зеландия. С много усилия от двете страни конфликта бил потушен. След 1915 г. „Цукуба” се базирал в Куре и през 1916 г. бил преквалифициран като учебен артилерийски и торпеден кораб. На 14.01.1917 г. крайцерът се намирал в Куре, когато се взривили носовите артилерийски погреби. От взрива корабът се пречупил на две в района на носовата кула от главния калибър. Под водата „Цукуба” легнала на равен кил, което значително облекчило последвалото изваждане на останките и нарязването им за метал.

„Икома”

Крайцерът бил зачислен в състава на флота на 24.03.1908 г. Както и другия крайцер от серията до 1912 г. ‘Икома” се числял като броненосен крайцер 1 ранг, а след това като линеен крайцер. В началото на Първата световна война корабът се намирал в Куре, а в началото на ноември действал заедно с „Цукуба”. През 1915 г. се завърнал в япония и до 1917 г. се намирал в състава на 2-ра ескадра. През 1918 г. заменил в Йокосука загиналия при взрив на погребите „Цукуба” като учебен кораб. През 1919 г. част от артилерията на кораба била свалена и той продължил да изпълнява задачите си на учебен артилерийски кораб. През 1921 г. крайцерът отново се числял като крайцер 1 клас, но на следващата година бил разоръжен според клаузите на Вашингтонското морско споразумение. Нарязан е за метал през 1923-24 г. в Нагасаки.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ