русский язык 7 класс ладыженская баранов тростенцова решебник 2013 ссылка на страницу решебник русский язык 5 класс ладыженская баранов тростенцова часть 2 гдз математика оляницька 4 класс нова програма гдз немецкий язык 5 класс горизонты рабочая тетрадь ответы аверин гдз TEST
Втора Световна Война - Кораби - Япония

www.boinaslava.net
Лек самолетоносач тип "Унрю"
/ Унрю, Амаги, Кацураги, Касаги, Азо, Икома /

История на създаването

Към 1941 г. японското морско командване оценило мощта и бойната устойчивост на големите авионосни съединения. Било взето решение да се започне серийно строителство на самолетоносачи, което било отразено в “Петата програма за попълване на флота”. В нея били отделени средства за 6 нови кораба от този клас. Строителството на първите серии самолетоносачи в Япония дали възможност на корабостроителите да разработят проектите на удачните кораби от тип “Шокаку” и “Тайхо”. Но за строежът им се изисквали прекалено много средства и мощности, с каквито Японската империя не разполагала. Новият проект бил компромис между стойността за постройката на кораба и бойните му качества. Първите три кораба били заложени през 1942г, а следващите три през 1943. През 1942 в корабостроителната програма били поръчани нови 11 кораба от типа “Унрю”, но те никога не били заложени и не са им дадени имена. Строителните им номера били 800, 5002, 5005, 5008-5015.

Название
Място на строеж
Заложен
Спуснат на вода
Въведен в строя
“Унрю” ВМБ-Йокосука
01.08.1942
25.09.1943
06.08.1944
“Амаги” “Мицубиши”- Нагасаки
01.10.1942
15.10.1943
10.08.1944
“Кацураги” ВМБ-Куре
08.12.1942
19.04.1944
08.10.1944
“Касаги” “Мицубиши”- Нагасаки
14.04.1943
19.10.1944
-
“Азо” ВМБ-Куре
08.06.1943
01.11.1944
-
“Икома” “Кавазаки”-Кобе
05.06.1943
17.11.1944
-

Корпусът на новият самолетоносач бил на практика идентичен с корпусът на “Хирю”, но за разлика от прототипа островната надстройка била пренесена на десния борд и значително разширена. Нарасналата маса на надстройката се компенсирала от разширяването на надводния борд от лявата страна на корпуса. Броят на самолетоподемниците бил намален до два-носови и кърмови, а конструкцията на самата палуба била усилена. Броневият пояс с дебелина 25 мм се простирал над машинните, котелните отделения, погребите с боезапаса и горивните цистерни. Над тези отделения имало бронева палуба с дебелина 45 мм. Противоторпедната защита била значително усилена в сравнение с прототипа. Корпусът бил разделен на по-голямо количество водонепроницаеми отсеци, била поставена нова водоотливна система и противоторпедна преграда с дебелина 50 мм. За да се намали опасността от пожар постовете за зареждане и въоръжаване на самолетите били пренесени на полетната палуба, хангарната палуба била разделена с огнеупорни жалузи и била монтирана нова пожарна система. Погребите за боезапаса и горивните цистерни били защитени с бетонни блокове, а запасите от авиационен бензин били намалени до 216 000 литра. “Унрю” , “Амаги”, “Касаги” и “Икома” получили специално поръчаните за тях машини. Те били същите като поръчаните за “Хирю”, “Сорю” и крайцерите от типа “Могами”. На “Кацураги' и “Азо” поставили по два комплекта турбоагрегати поръчани за есминци, но пригодени за поставяне в машинните отделения на самолетоносачите. Всички кораби имали по 8 котела “Канпон” тип “Рю-го”. Корабите имали по два самолетоподемника с размери 14х14 метра и 9 кабелен аерофиниш. За спиране на извършващ аварийно кацане самолет била монтирана бариера тип 3. Тя можела да задържи самолет с маса до 6500 кг. Въоръжението на корабите включвало стандартния набор от 12 127/40 мм оръдия в 6 двустволни кули. Пет от кулите били от полуоткрития тип А1, а едната от закрития А2. Малокалибрената зенитна артилерия била представена от 17 тристволни 25/60 мм установки тип 96. Управлението на огъня на 127 мм батарея ставало от три стабилизирани поста тип 94 модел 2, всеки от които имал 4,5 м далекомер тип 89 и прибор за управление на зенитния огън тип 94 модел 1. Малокалибрената батарея се управлявала с помощта на 10 прицелни визира тип 95. Като средства за ранно предупреждение служели два радара за откриване на въздушни и надводни цели тип 21 и един за откриване на въздушни цели тип 13. Авиогрупата на самолетоносачите от тип “Унрю” по проект включвала 18 (и 2 в резерв) изтребителя А6М5с, 18 (и 2 в резерв) многоцелеви ударни самолета В7А “Рюсей” и 4 разузнавателни самолета C6N1 “Сайун”. При встъпването си в строя “Унрю” имал на борда си 12 (и 2 в резерв) изтребителя А6М2, 18 (и 2 в резерв) разузнавателни самолета D4Y1-C, 18 (и 3 в резерв) пикиращи бомбардировача D4Y1. По време на похода към Филипините авиогрупата била съставена от 48 (и 8 в резерв) изтребителя A6M5 и 4 разузнавателни и противоподводникови самолети Ki-76.

“Унрю” при встъпването си в строя

Модернизации

През октомври 1944 г. “Унрю” получил допълнително 4 тристволни 25 мм установки, а “Амаги” и “Кацураги” по 5, като допълнително на последните два кораба монтирали и 23 едностволни 25/60 мм установки. Така броя на 25 мм оръдия бил доведен до 63 на “Унрю” и 89 на “Амаги” и “Кацураги”. Допълнително зенитната батарея на трите самолетоносача била усилена с по шест установки с по 28 направляващи за 120 мм неуправляеми ракети.

Тактико-Технически Данни на самолетоносачи тип "Унрю"

характеристики
"Унрю"
"Кацураги"
Водоизместване-стандартно
17150
17260
Водоизместване-пълно
22400
22534
Дължина, м
227,4
227,4
Ширина, м
22,0
22,0
Газене (средно), м
7,8
7,8
Размери на полетната палуба, м
216,9x27
216,9x27
Енергетична установка
8 котли Канпон; ТЗА
обща мощност 152000кс
8 котли Канпон; ТЗА
обща мощност 104000кс
Скорост, възела
34
32,7
Далечина на плаване
8000 мили / 18 възела
10 000 мили / 18 възела
Гориво
2400т
2400т

Брониране, мм

Пояс

25
25

Палуба

45
45
Въоръжение    

Универсална артилерия

6х2 127/40 мм тип 89

6х2 127/40 мм тип 89

Зенитна артилерия

17х3 25/60 мм тип 96

17х3 25/60 мм тип 96

Ракетни установки

-
6х28 120 мм ПУ
Авиогрупа

Изтребители

18+2 А6М5с
18+2 А6М5с

Пикиращи бомбардировачи

18+2 В7А
18+2 В7А

Разузнавателни самолети

4 C6N1
4 C6N1
Екипаж
1595
1500

Служба

“Унрю”

Корабът е зачислен в списъците на флота на 06.08.1944 г. в състава на 1-ва ескадра самолетоносачи. До края на септември същата година корабът прави кратки излизания в морето. На 27.09.1944 г. пристига в Куре и през целия октомври той преминава курс по бойна подготовка между Хашира-Джима, Мацуяма и Яширо-Джима. На 30.10.1944 г. на “Унрю” вдига своя флаг вице-адмирал Одзава. На 07.11.1944 г. Одзава пренася своя флаг на “Рюхо”, а само седмица след това е разформирован Мобилния флот и “Унрю” със съкратена авиогрупа се занимава с бойна подготовка до 10.12.1944 г. в пределите на Вътрешното море. На 13.12.1944 г. били забелязани вражески десантни плавателни средства и на “Унрю” било заповядано да достави срочно на Филипините 30 планиращи бомби “Ока”, самовзривяващи се катери и други товари. След като приел на борда си авиогрупата в пълен състав от 52 самолета самолетоносачът излязъл в морето в 08:30 на 17.12.1944 г. В последният си поход корабът бил съпроводен от есминците “Шигуре” и корабите от 52-ри дивизион-“Хиноки” и “Моми”. Освен доставката на товарите в задачите на “Унрю” влизала и подкрепа за диверсионното съединение на контра-адмирал Кимура. На 19.12.1944 г. корабът се намирал на около 200 мили юго-източно от Шанхай, когато той бил атакуван от американската подводница “Редфиш”. В 16:35 под мостика попаднало едно от четирите изстреляни торпеда. Двигателите спрели и корабът дрейфувал с крен на десния борд. В 16:50 аварийните партии на самолетоносача успели да локализират и ограничат повредите и постъпването на вода, а машинната команда отново пуснала двигателите когато в района на носовия подемник попаднало още едно торпедо. От детонацията започнали да се взривяват разположените под хангарната палуба планиращи бомби “Ока” и след 7 минути корабът потънал. Есминецът “Шигуре” успял да спаси едва 146 моряка от екипажа и се отправил към Сасебо. “Унрю” бил изключен от списъците на флота на 20.02.1945 г.

“Амаги”

Корабът бил зачислен в списъците на флота на 10.08.1944 г. в 1-ва ескадра самолетоносачи и скоро след това станал флагман на Мобилния флот под флага на вице-адмирал Одзава. След реформирането на структурата на флота корабът до месец декември преминал курс по бойна подготовка в пределите на Вътрешното море. На 15.02.1944 г. “Амаги” пристигнал в Куре и се присъединил към намиращият се там “Кацураги”. През март получил незначителни повреди при налет на американската авиация над Куре. На 20.04.1944 г. корабът е зачислен в резерва с намален екипаж и предаден на 4-ти Морски район в Куре. През юли корабът неколкократно е атакуван от американската авиация и в следствие на получените повреди на 29.07.1945 г. корабът потъва. Изключен е от списъците на флота на 30.11.1945 г. Корпусът е изваден и продаден за скрап през 1947 г.

“Кацураги”

На 08.10.1944 г. още намирайки се в строеж корабът бил зачислен в състава на 1-ва ескадра самолетоносачи. Работата продължавала до март 1945 г. когато въвеждането в строя на новият кораб било счетено за нецелесъобразно и екипажът бил намален. По време на американските въздушни атаки срещу базата и корабите в Куре корабът получил незначителни повреди. След войната бил разоръжен и използван за превозване на японците от Китай.

“Касаги”, “Азо” и “Икома”

На 08.10.1944 г. още намирайки се в строеж корабите били зачислени в състава на 2-ра ескадра самолетоносачи. През март 1945 г. строителните работи на корабите били прекратени при готовност 84, 60 и 60% съответно. Корпусите били нарязани за метал след войната.

 


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ