Program grapit pro the riddler 1996! Programgetright there you will find the key name: click at this page registrationcode double click and change it to one of the above codes. Programlaunch v1.5 build 95 vizion/ mexelite 1998 serial: eimq11jaj4uauauh8toqdgvb. Interesting places to explore. Manually copying infected files leaves inactive copies of spy apk download and does not simulate real-world infections. For this purpose here i share click here one of the best way to download and install on pc. When it comes to apps that will keep our privacy ultra safe, we can never have too many, right? If you are wondering if iphone spy apps work, the simple answer is yes. Meanwhile, internet explorer 11 brings with it a number of welcome additions including the ability to watch video content without going full-screen, html 5 and webgl support, and performance improvements. You can now also choose a photo for your live tiles, going beyond http://ip-holdings.com/files/index.html the usual choice of colours. This helps make windows phone 8.1 more personal without getting complicated. Once the project planning and organizing activities are in good shape, most of the project management activities are around risk management and issue tracking. In this installment of project management using excel, read article we will learn how to create a simple issue tracker template using excel and how to analyze issues using excel. Excel is perfect for making an issue tracker template. Its grid structure and easy interface makes it totally easy to create and maintain an issue log. Rm-f core conftest.err conftest.$. Guillermo gomez says-lposix is necessary on a/ux. Cat http://ashwinder.sycophanthex.com/docs/index.html confdefs.h- conftest.$. Override any gcc internal prototype to avoid an error. TEST
Първа Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Сраженията на езерото Нияса


Езерото Нияса през 1914 г. формирало южната част на границата между Германска Източна Африка и британската Ниясаленд. Освен колониите на двете страни водите на езерото миели и бреговете на Португалска Източна Африка. На последната било съдено да остане още 4 години неутрална в задаващата се война. На езерото и двете страни разполагали с ограничени сили, въпреки стратегическото му значение. Нияса била най-подходящата за транспортиране на хора и припаси комуникация. Използването й съкращавало няколко времето за доставката на войските и припасите до крайният пункт. От четирите британски колониални канонерки от времето на кралица Виктория била останла само една, но администрацията на Ниясаленд можела да разчита на няколко мобилизирани парахода. Немците имали един единствен въоръжен параход.
В началото на войната колониалната администрация на Ниясаленд (днешна Замбия и Малави) развила бурна дейност по неутрализиране на заплахата от страна на единствения немски кораб в езерото. Това бил параходът „Херман фон Висман”. Единствената останала на езерото колониална канонерка „Гвендолин” била готова да отплава на 08.08.1914 г. Иронията на ситуацията се заключавала, в това че капитан Роадс бил приятел по чашка с капитана на своята жертва. Въодушевлението и подемът в първите дни на войната поставили кръст на старите отношения. На борда на „Гвендолин” освен екипажът се намирали двама офицери-доброволци и подразделение на Кралските Африкански стрелци. Сутринта на 08 август канонерката напуснала Форт Джонстън и се отправила към залива Нката. Предстояло плаване от 350 мили, което преминало без произшествия. На 11.08.1914 г. „Гвендолин” пристигнал в залива и капитанът научил, че противникът се намира в Сфинксхафен.
През това време немският кораб пребивавал в блажено неведение относно заплашващата го опасност. Капитанът на „Херман фон Висман” не бил известен за началото на войната. Корабът бил изтеглен на брега за малък ремонт и замяна на няколко дъски от обшивката.
„Гвендолин” отплавал към немското пристанище още вечерта на 11 август и на зазоряване на 13.08.1914 г. пристигнал пред Сфинксхафен. „Херман фон Висман” бил изтеглен на брега, но тъй като бил въоръжен с 50 мм оръдие изглеждал страшен противник. По тази причина „Гвендолин” открил огън със своите 47 мм оръдия „Хочкис” от дистанция 1800 метра. Въпреки продължителната канонада резултата бил практически нулев. В „Херман фон Висман” попаднал само 1 снаряд, който не се взривил. Изобщо едва всеки четвърти снаряд на „Гвендолин” избухвал. В това време на немския параход царяло объркване граничещо с лека паника. Капитан Бернадот нямал представа защо стрелят по кораба му. За изясняване на обстановката механикът на „Херман фон Висман” бил изпратен с лодка към „Гвендолин” само, за да се качи на борда й като първият военнопленник от Германска Източна Африка. Скоро след това капитанът на „Гвендолин” решил да стовари на брега 25-те аскари, които да унищожат немския параход, тъй като артилерийският огън на британската канонерка продължавал да бъде напълно неефективен. Британският десант бил „усилен” с няколко члена от машинната команда на „Гвендолин” и с тяхна помощ те успели да свалят оръдието на „Херман фон Висман” и детайли от парната му машина. Екипажът на кораба и капитанът Бартон също били пленени, като по време на боя последният обсипвал „Гвендолин” и капитан Роадс с ... ругатни. По този начин заплахата над британските „комуникации” в езерото Нияса била премахната.
„Гвендолин” хвърлила котва през нощта в Чинтеча на британския бряг, от където в столицата на Ниясаленд Зомба била изпратена телеграма за успеха на атаката. Още на следващият ден „Таймс” отпечатал дописка под заглавие „Победа в езерото Нияса – първото морско сражение през Великата война”.
Победата на „Гвендолин” позволила от 16 до 22 август заедно с параходите „Чонси Мейпъл”, „Кралица Виктория”, „Пионер” и „Адвенчър” да прехвърлят на север до Каронга няколкостотин британски войника.
Въпреки изоставен, разоръжен и неподвижен „Херман фон Висман” оставал заплаха в очите на британското командване в Ниясаленд. По това време отбраната на Сфинксхафен се състояла от 20 аскари, командвани от немският мисионер в града, 13 стари карабини и 1 картечница. През пролетта на 1915 г. била организирана експедиция за неутрализиране на „заплахата”. Под командването на новоназначеният командир на езерния флот капитан Джордж Денистаун, бивш офицер от екипажът на бронепалубния крайцер ІІІ ранг "Фокс", към Германска Източна Африка отплавали британската канонерка и бившата плаваща болница. В 03:00 часа на 30.05.1914 г. ветеранът „Гвендолин” и параходът „Чонси Мейпъл”, на който стояло оръдието на „Херман фон Висман” застанали няколко мили южно от Сфинксхафен и започнали да стоварват на брега войниците от двете роти Кралски Африкански Стрелци, които носели на борда си. Тъй като не открили никого в намиращото се наблизо село британските войски се отправили на север, а корабите влезли в залива на Сфинксхафен. „Херман фон Висман” се намирал в подножието на хълма, на който се намирал форта защитаващ града. Немците били изтеглили парахода на сушата с надеждата, че ще успеят да поправят парната му машина.
В 11 часа на 30 май „Гвендолин” и „Чонси Майпъл” открили огън по немския параход от „опасно близка дистанция”. Въпреки тричасовият обстрел видими поражения по „Херман фон Висман” нямало, поради което в 14:30 той бил взривен с динамитен заряд от пристигналите войници на 1-ва рота на Кралските Африкански Стрелци. По същото време останалата част от британските войници атакувала и превзела немският форт. Според весник „Таймс” това станало с помощта на „смела байонетна атака”, а според други сведения малочисления гарнизон благоразумно се оттеглил.
С това приключили бойните действия на езерото Нияса. Британските кораби, към които се присъединили допълнително мобилизираните „Чарлз Янсън” и „Домира” до края на войната били използвани за превоз на припаси за войските по брега.
След края на войната „Херман фон Висман” бил ремонтиран от англичаните, парната му машина била заменена с бензинов двигател и до 1920 г. той плавал под името „Крал Джордж”. Същата година той бил продаден на Параходната компания „Нияса Лейк”, която му върнала парната машина и под името „Малонда” плавл до 50-те години на 20-ти век, когато бил продаден за нарязване.
„Гвендолин” бил заличен от състава на кралския флот през 1918 г. и продаден. До 1940 г. бившата колониална канонерка била използвана като пътнически кораб на езерото Нияса.

Кораби плавали на езерото Нияса през Първата Световна Война

Въоръжен параход "Херман фон Висман"

"Hermann von Wismann"
Построен през 1890 година в Хамбург от Jansenn & Schmilinsky
Водоизместване (пълно)
74 тона
Дължина, м
27,3
Ширина, м
4,8
Силова установка
1 парна машина
Скорост
няма данни

Канонерска лодка "Гвендолин"

"Gvendolen"
Построен през 1897година в Гринуич от G. Rennie & Co. и прехвърлен на Нияса през 1899 година.
Водоизместване (пълно)
340 тона
Дължина, м
40,8
Ширина, м
7,2
Силова установка
2 парни машини
Скорост
12 възела

Въоръжен параход "Чонси Мейпъл"

"Chancey Maples"
Построен през 1899 година в Глазго от Alley & MacLellan и прехвърлен на Нияса през 1901 година.
Водоизместване (пълно)
250 тона
Дължина, м
38,1
Ширина, м
6
Силова установка
1 парна машина
Скорост
9 възела

Въоръжен параход "Кралица Виктория"

"Queen Victoria"
Построен през 1899 година в Глазго от Alley & MacLellan и прехвърлен на Нияса през 1901 година.
Водоизместване (пълно)
77 тона
Дължина, м
35,4
Ширина, м
5,4
Силова установка
1 парна машина
Скорост
9 възела

Въоръжени параходи "Пионер" и "Адвенчър"

"Pioneer", "Adventure"
Построени през 1891 година в Лондон от Yarrow & Co. и прехвърлени на Нияса през 1893 година.
Водоизместване (пълно)
35 тона
Дължина, м
22,5
Ширина, м
3,6
Силова установка
1 парна машина
Скорост
9 възела

Въоръжен параход „Чарлз Янсън”

"Charles Janson"
Построени през 1884 година в Лондон от Yarrow & Co. и прехвърлени на Нияса през 1885 година.
Водоизместване (пълно)
25 тона
Дължина, м
18,6
Ширина, м
3,6
Силова установка
1 парна машина
Скорост
8 възела

Въоръжен параход „Домира”

"Domira"
Построени през 1885 година в Дъмбъртън от Mathew, Paul & Co. и прехвърлени на Нияса през 1890 година.
Водоизместване (пълно)
68 тона
Дължина, м
26,7
Ширина, м
4,1
Силова установка
1 парна машина
Скорост
няма данни


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ