русский язык 7 класс ладыженская баранов тростенцова решебник 2013 ссылка на страницу решебник русский язык 5 класс ладыженская баранов тростенцова часть 2 гдз математика оляницька 4 класс нова програма гдз немецкий язык 5 класс горизонты рабочая тетрадь ответы аверин гдз TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Операция "Везерюбунг"


Прелюдия към операцията

Значението на Норвегия за хода на войната е голямо и за двете страни. След издаването на капиталния труд на капитан Вегенер за стратегията на флота през Първата световна война, немското морско командване започва да се интересува от въпроса за Нарвик, тъй като през него преминава до 30% от шведската желязна руда за Германия. Корабите на Кригсмарине използуват норвежките териториални води, за да пробиват морската блокада, която Англия налага още в началото на войната. Не на последно място ръководството на подводните сили настоява да бъдат осигурени бази на флота в Норвегия. Тяхното придобиване би скъсило разстоянието до оперативните райони на подводниците в Атлантическия океан, би отдалечило базите на флота от английската авиация и не на последно място би принудило английското морско командване да премести морската блокада далече на северозапад. Съюзниците също включват Норвегия в стратегическите си планове.. Разглежда се и въпроса да се повтори опита от 1918 г. за преграждане на Северно море с минно заграждение. То би затруднило изключително много действията на немските подводници и спомагателни крайцери. За да бъде ефективно, обаче то трябва да включва и норвежките териториални води.

Още в началото на септември Чърчил внася меморандум за препятстване на немските морски доставки. Този въпрос обаче дълго време се отлага, което принуждава морският министър да упорства и да повдига многократно въпроса на заседанията на кабинета. Резултата от това постоянство е изтичането за информация.

Това принуждава Райха да започне разработването на план как да се попречи на Англия и Франция. В краят на 1939 г. адмирал Карл предлага да се изясни дали не е възможно да се предотврати по дипломатически път опасността от съюзническо присъствие в Норвегия. По същото време Главния Морски Щаб стига до извода, че съюзническите бази в Северна Норвегия ще затруднят не само превоза на руда през Норвегия, но и през Балтийско море. Превръщането на последното в ТВД би затруднило изключително много и подготовката на екипажите на подводници. Военното присъствие на Германия ще я приближи до главната база на Флота на Метрополията, а това ще предизвика неминуем военен отговор. Тъй като в дадения момент Германия не разполага с достатъчно кораби адмирал Редер долага ха Хитлер, че най-доброто решение е норвежкия неутралитет.

Признаците на подготвящото се нашествие се увеличават. Поради страха от немско настъпление на запад, Скандинавието влиза в полезрението и на французите. Френския министър-председател Даладие и представители на Генералния щаб също настояват за заемането в краен случай поне на Северна Норвегия. По този начин не само би се нанесъл удар върху немската икономика, но и ще се позволи да се сковат част от немските войски при планираното настъпление на Западния фронт. Повод за заемането на Нарвик се предлага да бъде желанието на Англия и Франция да подпомогнат Финландия, която по това време воюва със СССР. Тогава той се разглеждал като съюзник на Райха заради пакта Рибентроп - Молотов и тесните икономически връзки между двете държави.Съюзниците дори си осигуряват разрешението на Обществото на Народите да използуват северните територии на Норвегия и Швеция. На 5.02.1940 г. Върховния военен съвет на съюзниците решава да се използува 3-4 френски и английски дивизии. С тях се планира не само да се окажа помощ на Финландия, но и да се завземат северните шведски рудници. В крайна сметка като помощ остава само една дивизия. Как тя би помогнала е неизвестно поради смазващото превъзходство на СССР в жива сила. Финландия обаче отклонява предложението и започва преговори за мир. Това принуждава Чърчил, вече като министър-председател да се върне към идеята за миниране на Северно море, но поради необходимостта от голямо количество мини е решено да се минират на първо време норвежките териториални води. Това би принудило немските транспорти да плуват в международни води. Там те ще могат да бъдат атакувани от английския флот по-лесно и без да се нарушава международното право.

Инцидента с "Алтмарк" е решаващия момент, който принуждава Хитлер да заповяда да започне подготовката за нашествие. "Алтмарк" ( капитан Дау ) е снабдителен кораб на "Адмирал граф Шпее" и плава под флага на спомагателния флот. На 16.02.1940 г., завръщайки се в Германия с 300 военнопленници на борда, кораба е открит е Ессинг-фиорд в югозападна Норвегия от британския есминец "Косак". Англичаните завладяват кораба и освобождават пленниците, при което загиват няколко моряка от екипажа на "Алтмарк" . В отговор на немския и норвежкия протести английското правителство заявява , че се касае за техническо нарушение на неутралитета. Този сблъсък, а също и факта , че намиращите се в Ессинг-фиорд норвежки военни кораби не предприемат нищо по време на инцидента, дават основание на Хитлер да реши, че Норвегия да отстоява неутралитета си, а Англия не смята да се съобразява с него.

На 21.02.1940 г. е възложено на генерал фон Фалкенхорст да започне оперативна подготовка за завладяването на Норвегия. Той е назначен и за командващ "Група XXI", т.е. определените за целта войски. Планът е наречен "Учение на Везер". На този ден Даладие отново се обръща към Чърчил с предложение да се завземат норвежките пристанища, също толкова внезапно като атаката на "Алтмарк". И отново набляга на това, че така ще се пресече подвоза на руда за Германия. На 23.02.1940 г. Редер долага обстановката на Хитлер и подчертава, че следва да се запази неутралитета на Норвегия, но присъствието на съюзниците там е толкова опасно, че следва да му се противодейства на всяка цена.

Оперативният план на операцията


Окончателния вариант на плана "Учение на Везер" е получен на 01.03.1940 г. В основата на операцията било залегнало следното: мълниеносно да се заемат основните норвежки пристанища чрез морски и въздушни десанти и да се създадат предмостови укрепления способни да се защитават срещу нападения откъм сушата и морето. Планирало се е десантите да бъдат стоварени едновременно. Малки групи бързоходни кораби с войски на борда е трябвало да проникнат в пристанищата на зазоряване, няколко танкера и спомагателни съда маскирани като обикновени търговски кораби- т. нар. "авангардна" ескадра трябвало да се намират предварително в норвежки води или да пристигнат заедно с военните кораби. Веднага след тях, съгласно плана, без охрана са се движили 15-те парахода на 1-ва транспортна ескадра. След нея се предполагало да тръгнат конвои, които да доставят, предимно в южна Норвегия основната маса войски и тяхното оборудване, необходимо за инвазията на страната. В Скагерак се е планирало да бъде поставено минно поле, което да затвори достъпа от запад в пролива. Голямо значение се е отдавало на фактора внезапност, както по отношение на норвежците, така и на англичаните. Обратния път се е признавал като по-опасен, тъй като противникът вече предупреден е можел да нанесе по корабите главния си удар. Поради ограничения си корабен състав се е планирало "авангардната" ескадра да бъде отслабена откъм охрана, като се е разчитало на внезапността на нападението. За да се подобри стратегическото положение на Райха в зоната на проливите Скагерак и Категат, а също и за подобряване на връзките с войските в Норвегия е решено да се превземе и Дания. Поради сухоземната граница с Германия, силното влияние в страната и малките въоръжени сили на Дания не е отделено съществено внимание.

За участие в операцията са привлечени 6 пехотни дивизии, 115 кораба и катери, около 800 бойни и 200 транспортни самолета. В операцията участвуват всички влезли в строя кораби. От състава на групировките отсъствуват само тежкия крайцер "Адмирал граф Шпее"(потопен на 17.12.1939 г.), леките крайцери "Лайпциг" и "Нюрнберг" и 4 ескадрени миноносеца ("Ханс Лоди", "Фридрих Ин", "Ерих Щайнбринк" от тип "34А" и "Карл Гаслтер" тип "36"), които са в планов ремонт , - "Херман Шоеман"-тип "34А" е с повреден двигател, а есминеца "Рихард Байцен" тип "34" е оставен в резерв.

Силите за операцията са разделени на 11 групи: Оперативните съединения от I до VI група са развърнати срещу Норвегия, а от VII до ХI група - срещу Дания.

I група "Нарвик" - 10 есминеца ( "Георг Тиеле", " Волфганг Цанкер", Бренд фон Арним", Ерих Гайсе", "Ерих Кьолнер" - тип "34" и "34А" и "Дитер фон Рьодер", "Ханс Людеман", Херман Кюне", Вилхелм Хайдкамп" - флагман, "Антон Шмит" - тип "36" ) под командването на капитан цур зее Бонте, 2000 войника от егерската дивизия под командването на генерал Дитл.
В резерв е оставен есминеца Рихард Байцен" тип "34".

II група "Тронхайм" - тежкият крайцер "Адмирал Хипер" - флагман, 4 есминеца ( "Паул Якоби", Теодор Рийдел", "Бруно Хайнеман" и "Фридрих Есколд" - всички от тип "34А" ) под командването на капитан цур зее Хайе, 1 танкер, 3 парахода от авангардната ескадра, 1700 човека
"Фридрих Есколд" заменя "Херман Шоеман"- тип "34А", чиито двигатели се повреждат.

Като далечно оперативно прикритие на групи I и II действат линкорите "Шарнхорст"-флагман и "Гнейзенау" под командването на адмирал Лютиенс.

III група " Берген" - Леки крайцери " Кьолн" и "Кьонигсберг" - флагман, учебен артилерийски кораб "Бремзе", 2 миноносеца ( Волф и Леопард ), 1-ва флотилия торпедни катери ( 7 катера) и съпровождащ кораб "Карл Петере" под командването на контра-адмирал Шмундт, 1 малък танкер, 3 парахода от 1-ва транспортна ескадра, 1900 десанчика.

IV група "Кристиансанд" - Лек крайцер "Карлсруе" - флагман, 3 миноносеца ( Зееадлер, Гриф, Лухсе ), 2-ра флотилия торпедни катери ( 7 катера ) със съпровождащ кораб "Циндао", под командването на капитан цур зее Риве, 4 парахода от 1-ва транспортна ескадра, 1100 десанчика.
Географски между III и IV група е разположена Ставандер и военновъздушната база Сола. За тяхното заемане е отделен въздушен десант от 2 батальона и зенитна батарея, 1 малък танкер и 3 парахода от 1-ва транспортна ескадра.

V група "Осло" - Тежки крайцери "Блюхер" - флагман и "Лютцов" ( бивш "Дойчланд" ), лек крайцер "Емден", 3 миноносеца ( "Мьове", "Албатрос" и "Кондор" ), 1-ва флотилия тралщици (8 кораба), 2 въоръжени китобойни кораба, под командването на контра-адмирал Кумец, 2 малки танкера, 5 парахода от 1-ва транспортна ескадра, 2000 десанчика от състава на 163-та пехотна дивизия под командването на ген. майор Енгелбрехт. На третия ден трябва да пристигнат 11 парахода от 2-ра транспортна ескадра - 8500 човека, 1000 коня, 1500 каруци, 2200 т. материали. На шестия ден трябва да пристигнат още 12 парахода от 3-та транспортна ескадра с 6000 човека, 900 коня, 1300 каруци, 6000 т. материали.

VI група "Егерсунд" - 2-ра флотилия тралщици (4 кораба) под командването на корветен капитан Тома, 1 батальон велосипедисти.

VII група - "Корсер - Нюборг" - Учебен кораб "Шлезвиг-Холщайн" - флагман, 11 въоръжени траулера, тралщици и буксири, 2 транспортни кораба,под командването на капитан цур зее Клейкамп, 2000 войника.

VIII група "Копенхаген" - Минен заградител "Ханзенщат Данцинг" - флагман, 1 ледоразбивач, 2 стражеви кораба, под командването на о.з. корветен капитан Шрьодер, 1000 войника.

IХ група "Миделфарт" - Параход "Ругард" - флагман, 10 тралщика, траулери, буксири, под командването на капитан цур зее Лайснер,

Х и ХI група " Есбиег и Тюбоген" - 24 големи тралщика и стражеви кораби, 2 флотилии тралщици.

Като прикритие е решено да се постави минно поле на запад от Скагерак. За целта са привлечени 4 минни заградителя и 4 катера под командването на капитан цур зее Бьове. Срещу английския флот са развърнати всички подводници ( план "Хартмут" ), които са на разположение ( 12 океански, 13 малки и 6 учебни подводни лодки ). Те са разпределени в 9 групи, както следва: 1. за прикритие на районите на десантиране (1-ва група е в Нарвик - U-25, U-44, U-51, U64; 2-ра група е в Тронхайм - U-30, U-34; 3-та група е в Берген - U-9, U-14, U-56, U-60, U-62 и 4-та група е в Ставангер - U-1, U-4 ), 2. за резерв и нападение на противника ( 5-та група е на северозапад от Шетландските о-ви - U-30,U-38,U-43,U-47,U-49,U-57 и 9-та група е на североизток от Оркнейските о-ви - U-7, U-10, U-19 ), 3. на възможния път на движение на противниковите кораби (6-та група е на изток и на запад от протока Пентленд-Ферт - U-13, U-57, U-58, U-59; и 7-ма група е пред Дувърския проток - U-65 ), 4. Група за резерв и прикритие на комуникациите в Скагерак ( 8-ма група е пред Осло - U-2, U-3, U-5, U-6, U-21* ( заседнала югоизточно от гр.Мандал и интернирана от норвежките власти )

Командващ на операцията и групировката на Вермахта в Норвегия е генерал фон Фалкенхорст. Оперативното ръководство на военноморските сили остава в ръцете на командването на групи "Ост" и "Вест", а на военновъздушните сили - в ръцете на Главния щаб на военновъздушните сили.

Обратно броене

На 12.03.1940 година Финландия сключва мир със СССР. Съюзническото командване, обаче не се отказва от плана си да сложи ръка върху шведската руда. На 28.03.1940 г. Върховния военен съвет на съюзниците решава да извести с ноти правителствата на двете скандинавски държави за мерките, които смята да предприеме срещу немския внос на руда. Планирано е първата част на операцията да започне на 05.04.1940 г. ( Операция "Уилфред" ) с минирането на норвежките териториални води. След това френските и английски войски едновременно е трябвало да заемат Нарвик, Тронхайм, Берген и Ставангер. Така тези пристанища е нямало да се използуват от Германия. Част от войските от Нарвик е трябвало да се насочат към Шведската граница и да поставят под свой контрол рудниците и единствената железопътна линия в северна Швеция.
На 20.03.1940г немския военноморски аташе съобщава за забелязани в Скагерак английски подводни лодки. Сведенията обаче не са проверени. По тази информация Дьониц насочва подводниците от групи 4 и 8 към районите за действие. U-21, която взема участие в търсенето на корабите засяда в плитчина югоизточно от Мандал и е интернирана от норвежките власти. До началото на операцията на подводниците не се отдава да открият и атакуват противникови кораби.

Към 01.04.1940 г. приготовленията за операция "Везерюбунг" са приключили. Постъпващите от Норвегия известия налагат да се приеме предложението на адмирал Редер за началото на десанта ( "Часът на Везер" ) да бъде в 05.00 часа на 09.04.1940 г. Различните групи трябва да напуснат пунктовете за съсредоточаване на 6, 7 и 8.04, за да пристигнат в назначения час в пунктовете за разтоварване. На 02.04.1940 г. е съобщено на адмирал Дьониц, че "Часът на Везер" ще бъде в 05.00 часа на 09.04.1940 г.

На 03.04.1940 г. английския кабинет решава да отложи минните постановки за 08.04.1940 г. Като подготовка на операцията след. започва развръщането на немските подводници по плана "Хартмут". на 06.04.1940 г. В началото на месеца в западната част на Скагерак 4 минни заградителя и 4 катера прикривани от учебния артилерийски кораб "Шлезиен" поставят минно поле.

От тук нататък немското и съюзно командване се надпреварват едно с друго във времето. Немците обаче печелят с един темп в развитието. На 06.04.1940 г. корабите от II група товарят в Куксхавен,а тези от VI група в Свинемюнде войските за десанта. В 22.00 часа "Адмирал Хипер" повежда корабите на II група в открито море. След един час от Вилхемсхафен потеглят и корабите от I група. След срещата си Хелголандския залив двете групи образуват една килватерна колона и "Шарнхорст" повежда корабите на север покрай Ютландския полуостров. В 09.15 часа на 07.04.1940 г. самолет "Хъдсън" на бреговото командване на ВВС открива корабното съединение, а в 11,20 часа за тях е докладвано и на командващия английския флот адмирал Форбс. Съобщено е обаче за 1 крайцер и 6 есминеца в района на Хорнс-Рева с курс на север. В 13.25 часа немските кораби са атакувани от 12 бомбардировача "Бленхайм" от 107 ескадрила на Кралските ВВС. На немските кораби е обявена въздушна тревога и самолетите са посрещнати от плътен зенитен огън. Атаката продължава 20 мин., но попадения не са отбелязани. Докладът на командира на ескадрилата пристига с 4 часа закъснение, поради смяната на радиочестотите, за което летците не са информирани. В 17.27 часа корабите на Флота на метрополията, към когото се присъединява и 2-ра крайцерска ескадра ("Велиънт", "Родни" и "Репулс", 4 тежки крайцера и 14 ескадрени миноносеца) получават заповед да излязат в морето. Те са придружени и от френския крайцер "Емил Бертен" и 2 есминеца. Допълнително са изпратени в Норвежко море и Скагерак повече от 20 подводници, сред които и 3 френски и полската "Оржел". По това време в морето се намират линейния крайцер "Ринаун" и 4 есминеца, които са оперативното прикритие на планираните минни постановки на юг от Вест-фьорд (пред Нарвик) и югозападно от Тронхайм. Към 18.00 часа метеорологичните условия се влошават. Вълнението достига 7 бала, а видимостта намалява. Корабите от колоната се разпръсват на голяма площ.

Сутринта на 08.04.1940 година в морето излизат корабите от групи III, IV, V и VI. По това време английските ескадрени миноносци поставят заплануваните минни полета пред Нарвик и Тронхайм. Те са прикривани от линейния крайцер "Ринаун" и 4 есминеца. Още 2 английски крайцера и 9 есминеца са пренасочени към Норвежко море. В 08.15 часа "Бренд фон Арним" ( по други данни "Ханс Людеман" ) забелязват плаващ с насрещен курс кораб. Това е английския есминец "Глоуръм", който в нощта на 07/08.04 се е отделил от ескорта на "Ринаун", за да търси паднал зад борда матрос. На запитването му немците отговарят, че са шведски кораби, но измамата е разкрита и англичаните откриват огън. Попадения няма в нито един от корабите. "Фон Арним" сигнализират на съседните в строя, но бурното море им пречи да се притекат на помощ. Тогава командващия заповядва на "Хипер" да унищожи противника. В 09.20 часа крайцера се отделя от своята група и насочван от есминците се насочва към мястото на битката. Високите вълни и силния вятър толкова затрудняват движението на кораба, че той пристига чак след половин час. Макар че много трудно отличава "Глоуръм" от " фон Арним", в 09.59 часа кап. Хайе заповядва носовите оръдия да открият огън от 45 каб. Оръдията на крайцера успяват да дадат само 5 залпа, когато англичаните, разпознали опасността обръщат вляво, дават торпеден залп и се прикриват с димна завеса. Наблюдателите на "Хипер" забелязват торпедата и корабът обръща срещу тях, за да ги пропусне покрай бордовете си. В този момент 203 мм снаряд поразява надстройката на "Глоуръм" и прекъсва радиограмата, с която командира на кораба известява адмирал Форбс за битката. По това време от димната завеса се вижда само мачтата на кораба и немските артилеристи дават два залпа ориентирайки се по нея. В този момент "британеца" внезапно изскача от завесата и изстрелва втори торпеден залп. На "Хипер" отново навреме забелязват торпедата и се отклоняват, като същевременно отговарят с осмия си залп. Един или няколко 203 мм снаряда попадат в есминеца. Включват се и 105 мм универсални оръдия на немския крайцер постигайки няколко попадения в мостика, носовото оръдие и средната част на "Глоуръм". Той отговаря със своята артилерия, тъй като торпедните апарати са празни, но стрелбата е неточна и не постига попадение. След това англичаните отново се скриват в димната завеса. "Хипер", обаче е включил своя радар и следи придвижването на есминеца. Дистанцията дотолкова се съкращава, че в действие влизат зенитните автомати на "Глоуръм". Положението му става все по-безнадеждно. Получавайки снаряд след снаряд, изразходвал всичките си торпеда, командирът на кораба капитан-лейтенант Руп решава да таранира своя противник. Предусещайки намерението на английския капитан Хайе решава да също насочи форщевена на своя кораб към борда на английския есминец. В бурното море крайцерът не успява да се обърне и "Глоуръм" го удря в района на носовата котва на десния борд. Обшивката се вгъва почти на 25% от дължината на кораба, чак до носовия торпеден апарат, който излиза от строя. Управлението на огъня е пренесено на кърмовия пункт за управление. Успяват да дадат още няколко изстрела по останалия назад ескадрен миноносец, който вече започва да потъва. Капитан цур зее Хайе заповядва да се спре стрелбата и един час маневрира в бурното море, за да спаси останалите живи моряци от екипажа на "Глоуръм". Спасени са 31 ( по други данни 36 моряка ) и 1 офицер. Командирът на кораба не може да поеме хвърленото му въже и потъва. Повредите на "Хипер" са незначителни и той остава в строя.

Към обяд е забелязана английска летяща лодка "Съндерланд" и зенитчиците на "Хипер" я обстрелват и отблъсват без да й дадат възможност да докладва състава и курса на съединението. Поради непълната радиограма от "Глоуръм" доклада на самолета е единствената информация, с която разполага адмирал Форбс. Той заповядва на линейния крайцер "Ринаун", лекия крайцер "Пенелопа" и 4 ескадрени миноносеца да окажат помощ на "Глоуръм" и да прихванат немските кораби. Английското съединение е насочено неправилно и не открива противника. В 17.00 часа е изстрелян един "Арадо" от "Хипер", който разузнава подходите на Тронхайм-фиорд и донася за отсъствието на противник. В настъпващата тъмнина корабите от II група се отделят и се насочват с 25 възела към Краксвагс-фиорд. В устието му срещат норвежки въоръжен параход. Немците му просигналват: "По разпореждане на своето правителство следвам към Тронхайм. Нямам недружествени намерения. ". Норвежците успяват само да дадат сигнал "Спрете!" и изстрелва червени сигнални ракети.

Същия ден в Скагерак е открита и групата "Осло". В 19.00 тежкия крайцер "Блюхер" е забелязан от английската подводница "Тритон". Самата тя е открита от "Албатрос" и дава торпедния си залп под неудобен ъгъл. Немския крайцер благополучно се отклонява от торпедата. Малко по-късно друга подводница - "Сънфиш" открива групата, но не може да я атакува, а след като немците се скриват зад хоризонта изплава и съобщава за контакта си на английското командване.

В 20.00 на 08.04. линкорите"Шарнхорст" и "Гнейзенау" се отделят от есминците на I група и поемат на северозапад.

следваща страница


 

"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ