Program grapit pro the riddler 1996! Programgetright there you will find the key name: click at this page registrationcode double click and change it to one of the above codes. Programlaunch v1.5 build 95 vizion/ mexelite 1998 serial: eimq11jaj4uauauh8toqdgvb. Interesting places to explore. Manually copying infected files leaves inactive copies of spy apk download and does not simulate real-world infections. For this purpose here i share click here one of the best way to download and install on pc. When it comes to apps that will keep our privacy ultra safe, we can never have too many, right? If you are wondering if iphone spy apps work, the simple answer is yes. Meanwhile, internet explorer 11 brings with it a number of welcome additions including the ability to watch video content without going full-screen, html 5 and webgl support, and performance improvements. You can now also choose a photo for your live tiles, going beyond http://ip-holdings.com/files/index.html the usual choice of colours. This helps make windows phone 8.1 more personal without getting complicated. Once the project planning and organizing activities are in good shape, most of the project management activities are around risk management and issue tracking. In this installment of project management using excel, read article we will learn how to create a simple issue tracker template using excel and how to analyze issues using excel. Excel is perfect for making an issue tracker template. Its grid structure and easy interface makes it totally easy to create and maintain an issue log. Rm-f core conftest.err conftest.$. Guillermo gomez says-lposix is necessary on a/ux. Cat http://ashwinder.sycophanthex.com/docs/index.html confdefs.h- conftest.$. Override any gcc internal prototype to avoid an error. TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Битката при Източните Соломонови острови


Поставянето на декорите

Първите реакции на операция "Уочтауър"в Генералния Морски щаб са на облекчение. По това време японското командване вече придобива приблизителна представа за мащаба на американската атака. Вечерта на 08.08.42 г. Нагато стига до извода, че започнатото настъпление в Австралазия е главния, а не отвличащ удар. Това е квалифицирано като грешка на Нимиц, тъй като боевете на Соломоновите о-ви не застрашават пряко Отбранителния периметър на Империята. А превземането на района от американците не променя позицията. Токийските стратези се поддават на съблазънта да организират свой "Мидуей" на Рузвелт и Нимиц. Според Ямамото тези идеи имат три неотстраними недостатъка-надценяват възможностите на японската армия, не отговарят на силите на Обединения флот и не на последно място промишленото производство на съюзниците предопределя поражението на "Оста".

На 09.08.42 г. ГМЩ запоява да формира нова оперативна структура в югозападния сектор на Тихия океан. Зоната на отговорност на 4-ти флот се насищала с есминци, събрани от целия ТВД. Една след друга на юг се отправят ескадри самолетоносачи, линкори и крайцери. Между 11 и 21 август в лагуната на о-вите Трук са прехвърлени главните сили на 1-ви, 2-ри и 3-ти флот. На 15 август котва в лагуната хвърля и флагманът на адмирал Ямамото "Ямато".

От своя страна американците не се съмняват, че боя при о. Саво е само авангардно сражение. Те чакат кога ще се включат главните сили на Обединения флот. По разчетите на Нимиц това трябва да стане до 2-3 седмици. На о. Гуадалканал морските пехотинци оборудват отбранителни позиции в джунглата, а инженерните части работят без да пестят сили, за да пуснат в експлоатация Хендерсън фийлд. Главният коз, на който разчитат съюзниците в предстоящата битка трябва да стане базовата авиация. На 15.08 бързоходни есминци стоварват обслужващия наземен персонал, боеприпаси и гориво за самолетите. На 20.08 са доставени първите самолети от Корпуса на морската пехота - 12 пикиращи бомбардировача и 19 изтребителя с ескортен самолетоносач. Скоро общото число на самолетите достига 90. Сега вече съюзническата авиация господства над пролива Слот. Но само през деня, тъй като вечерта действат "токийските експреси" и морето е във владение на японците.

Действие първо - подкрепления за Гуадалканал

Първият конвой с подкрепления за гарнизона на острова (операция "КА" Сакусен) излиза в морето на 16.08. На 4 есминеца са натоварени 120 войника от специално диверсионно подразделение. Едновременно с това от Трук тръгва бързоходен конвой от три транспорта. На тях е натоварен отрядът на полковник Ики състоящ се от 816 морски пехотинеца. Той е сформиран още през май за завземането на а. Мидуей. Войските са стоварени без проблеми на 17/18 август и усилват малобройния гарнизон. На връщане към Рабаул есминците са атакувани от доставените на Гуадалканал пикиращи бомбардировачи и "Хагикадзе" е повреден с една бомба.

На следващия ден контра-адмирал Танака повежда втория конвой, прикрит от крайцерите на 8-ми флот, под флага на вице-адм. Микава - КРТ "Текай", "Аоба", "Кинугаса" и "Фурутака". На 20 август командирът на конвоя получава две радиограми. Първата му съобщава, че авианосното съединение на адм. Флетчър се намира на югоизток от Гуадалканал. Второто е за повредата на "Хагикадзе" и му дава да разбере, че летището на острова вече действа. В нощта на 21 август идва и третата не по-малко обезпокоителна радиограма-отрядът на полковник Ики е разбит при река Тенару и остатъците от него се нуждаят от подкрепления и боеприпаси.

Действие второ - към сражението

На 20.08 лагуната на Трук напускат Главните сили под флага на адм. Нагумо усилени с корабите на 2-ри флот. В обединеното съединение влизат - ЛК "Мусаши", "Нагато", "Фусо" и "Ямаширо", АВ "Шокаку" и "Дзуикаку", КРТ "Атаго", "Такао", "Майя", "Миоко" и "Хагуро", КРЛ "Юра", 8 есминеца, хидроавиотранспорта "Читозе". На същия ден в морето излизат Предното съединение на адм. Абе - ЛКР "Хией" и "Киришима", КРТ "Кумано", "Судзуя" и "Тикума", КРЛ "Нагара" и 6 есминеца, и Диверсионното съединение на адм. Хара - АВЛ "Рюдзю", КРТ "Тоне" и 2 есминеца. В интерес на операцията са използвани самолетите на 25-та въздушна флотилия.

Радиограмите за присъствието на американските самолетоносачи в района на Соломоновите о-ви са възприети от адмирал Нагумо спокойно. По този начин се форсира ситуацията и японското командване решава, че има шанса да устрои на американските адмирали битка по своите правила. Нагумо планира да повтори съзнателно схемата на боя в Коралово море. За примамка е използуван "Рюдзю" от Диверсионното съединение на адм. Хара. Изпращайки го под бомбите на американската палубна авиация командващия Главните сили се надява да нанесе необезпокоявано удар по разкрилите се американски самолетоносачи. Освен това внушителните японски сили в морето индиректно прикриват транспортите на контра-адм. Танака. Нагумо развръща силите си в пет оперативни групи - отпред в строй фронт е развърнато Предното съединение на адмирал Абе, след него следва Диверсионното съединение на Хара. То трябва да нанесе удар по Хендерсън фийлд и да привлече върху себе си американските самолети. Зад него е ядрото на Главните сили, организирано около "Шокаку" и "Дзуикаку". Транспортите на Танака се разполагат на югозапад от самолетоносачите. Корабите от 2-ри флот на адм. Кондо играят ролята на връзка между самолетоносачите и транспортите. Нагумо не получава никаква ориентировка за американските кораби. Предстои му да въвлече в сражение противник, за когото знае само, че е в морето.

От своя страна американското командване не подозира присъствието на японските самолетоносачи. Адмирал Флетчър получава заповед да прикрие комуникациите между Соломоновите о-ви и Новохебридски о-ви, тъй като докладите на "летящите лодки" са обезпокоителни. Те разкриват съсредоточаването на голям брой тежки кораби на о-вите Трук. Американците очакват голямо японско контранастъпление на Соломоновите о-ви, но не планират авианосни сражения. Криптоаналитиците на Пърл Харбър твърдят, че японските самолетоносачи се намират на север от о-вите Трук. Все пак на 17.08. Нимиц изпраща в Южния Пасифик последния си изправен самолетоносач - "Хорнет". От своя страна адм. Кинг успява да изпрати от Източното крайбрежие новопостроените линкори "Вашингтон" и "Саут Дакота", съпроводени от крайцера за ПВО "Джуно".

Американските кораби са обединени в Оперативно съединение 61. В него са включени АВ "Саратога"-флагман, "Ентърпрайз" и "Уосп", ЛК "Норт Каролина", КРТ "Ню Орлеан", "Минеаполис", "Портланд", "Сан Франциско" и "Солт Лейк Сити", КРЛ "Атланта" и "Сан Хуан" и 18 есминеца. ПВО ордерите са организирани по отделно около трите самолетоносача. От Гуадалканал действат Авиогрупа 63 на морската пехота и 67-ма ескадрила преследвачи. От Еспириту Санто действат "летящите крепости" от 11 група тежки бомбардировачи.

Действие трето - в "придверието" на битката

Първият контакт с японските кораби е осъществен в 09.50 по местното време на 23.08.42 г. американски хидросамолет съобщава: "Войскови транспорти с курс към Гуадалканал в охранение на 2 крайцера и три есминеца, скорост 17 възела. Моето местоположение - на изток от о-вите на Лорд Хоув."

До противника все още е твърде далеч. Вице-адмирал Флетчър взема курс на север около 11 часа и едва в 14.45 вдига "дежурната" група на "Саратога" - 31 пикиращи бомбардировача и 6 торпедоносеца. След час и половина излитат 23 ударни самолета от Гуадалканал. Танака точно разчита времето и в 13.00 ляга на обратен курс. Той е най-хладнокръвния моряк по време на войната в Тихия океан. В сраженията, в които участвува американските командири не успяват да го изненадат нито веднъж, независимо от съотношението на силите. В 18.00 завой на северозапад правят Кондо и Нагумо.
Вдигнатите следобеда американски самолети не откриват противника. Вечерта, след изразходване на горивото самолетите кацат на Хендерсън фийлд.

Транспортното съединение на контра-адм. Танака до залез слънце плува на северозапад, а след това рязко завива на изток. Описвайки разтеглена дъга сутринта на 24.08. той отново се намира на курса, водещ към Гуадалканал. Маневрирането му е над всякакви похвали - въоръжените с торпеда и оборудвани с радари летящи лодки "Каталина" не успяват да открият транспортите през нощта. През целя ден Нагумо получава сведения за повишена активност на вражеската авиация и това го убеждава, че в района действа поне един вражески самолетоносач. През нощта японските самолетоносачи описват кръг, за да могат американските подводници да докладват, че авионосните кораби на противника се оттеглят на север. В 04.00 Диверсионното съединение на Хара се отделя от Главните сили и ляга на курс 170. С изгрева на слънцето Нагумо завършва отвличащия си маньовър и се връща на югоизточен курс. По това време корабите на Хара са на около 100 мили пред "Шокаку" и "Дзуикаку".

Безрезултатното търсене на противника през деня навежда вице-адм. Флетчър на мисълта, че сутрешния контакт е бил грешка. Липсата на данни за наличието на вражески самолетоносач около Гуадалканал успокоява американския командващ и той рискува да изпрати "Уосп" и прикриващите го кораби на юг за дозареждане с гориво. Останалите кораби трябвало да останат по местата си, за да приемат на сутринта самолетите кацнали на Хендерсън фийлд. Над морето се стелят ниски облаци и от време на време налитат завеси дъжд. Оперативното съединение 61 размерено се движело "по квадрата".

Последният ход за нощта на 23.08 прави вице-адм. Микава. Повишената активност на самолетите на морската пехота го безпокоят и той заповядва на есминеца "Кагеро" да обстреля летището на Гуадалканал. На пилотите се налага да преживеят една кошмарна нощ, но самолетите остават невредими.

Действие четвърто - на "полето на честта"

На сутринта времето се променя. Духа равномерен вятър от югоизток със скорост 16 възела. Това веднага поляризира курсовете на корабите. За да оперира със своята авиогрупа самолетоносача трябва да бъде на южен курс. Силните въздушни потоци разкъсват плътните облаци на причудливи въздушни "замъци". Сякаш природата си играе с корабите на T.F. 61 ту покривайки ги с облаци, ту поставяйки ги под слънчевите лъчи. В слънчевите "кладенци" видимостта е била "милион на милион".

Безсънната нощ изиграва своята роля. Наблюдателите на разузнавателните самолети от Хендерсън фийлд отново не успяват да откриват корабите на Танака и докладват, че морето е свободно от противника. В 09.05 Флетчър получава донесение за контакт с противника: летяща лодка от Ндени (о-ви Санта Круз ) съобщава за самолетоносач на север-северозапад от американците и точно описва групата на "Рюдзю". Американския адмирал не счел за нужно да ретранслира радиограмата на Гуадалканал, тъй като я смята за недостоверна. Самолетите от "Саратога" чакат ориентировка от самолетите на морската пехота. След като последните не откриват противникови кораби, палубните самолети се завръщат на самолетоносача около 11 часа. На обратния си път изтребителите от "Саратога" свалят четиримоторна летяща лодка. Тя не се отнася към палубната авиация и Флетчър отново квалифицира контакта като "празен". Тропическото слънце било почти в зенита си. Самолетоносачите на T.F. 61 продължават да маневрират южно от о. Стюарт. В 11.28 постъпва поредната радиограма от Ндени: " . . . авианосна група на противника на 245 мили с курс на юг." Командващият оперативното съединение отново не вярва на радиограмата. За всеки случай той заповядва на "Ентърпрайз" да проведе разузнаване с бой на 250 мили в сектора от 290°-90°. В 12.29 от палубата на самолетоносача се отделят 23 самолета с въоръжени с бомби, торпеда и бинокли за екипажа.

По това време "Рюдзю" на пълна скорост плувал към Гуадалканал. Командващият Диверсионното съединение контра-адм. Хара отново и отново гледал часовника си. Той чакал цяла сутрин смъртоносната атака на американската палубна авиация. Обедът изтичал, а примамката оставала недокосната. Светлото време на деня оставало по-малко от 5 часа. Това можело да струва победата на Обединения флот. Хара решава да форсира ситуацията. В 13.00 той вдига самолетите на "Рюдзю" за щурмуване на Хендерсън фийлд. Тази атака несъмнено би довела до контраудар върху Диверсионното съединение не само на базовата, но и на палубната авиация. Тъй като авиогрупата на лекия самолетоносач, дори и попълнена по щата не би могла да противостои на самолетите на 1-2 тежки самолетоносача, то командващия съединението правилно решава да изпрати максимално силна група да атакува противника. Към Гуадалканал поемат 15 изтребителя и 6 пикиращи бомбардировача. Те излитат за последен път от "Рюдзю". . .

Около 14.30 радарите на T.F. 61 откриват на около 100 мили на север "множество въздушни цели", летящи към Гуадалканал. Става ясно, че японците разполагат поне с един самолетоносач. Да се игнорират докладите на летящите лодки вече е невъзможно.
В 13.45 Флетчър вдига 30 пикиращи бомбардировача и 8 торпедоносеца от "Саратога" за атака на японските кораби. Докато палубните самолети образували своя строй, над Гуадалканал се разиграва кратък, но ожесточен бой. Американците твърдят, че са свалили 21 японски самолета. Японците признават загубата на 3 "Вел"-а, 2 "Зеро" от "Рюдзю" и няколко "двумоторни базови бомбардировача". Около 14.00 на палубите на T.F. 61 има само 26 ударни самолета ( 14 "Доунтлес"-а и 12 "Авенджър"-а ) и 54 изтребители от въздушния патрул.

И тогава започват да постъпват съобщенията от разузнавателните самолетоносачи:
14.00 " Вероятно още един самолетоносач на североизток от първия."
14.10 "Рюдзю" по пеленг 317 на дистанция по-малко от 200 мили."
14.30 "Шокаку" и "Дзуикаку" на пеленг 340, дистанция 198 мили ( които всъщност са били повече от 230 )."
14.40 "Група крайцери на дистанция 225 мили."

Лесно е да си представим паниката, която е настанала на мостика на "Саратога". Положението на Флетчър изведнъж станало отчайващо - отчетливо се обрисували чертите на оперативната схема "Мидуей". Единственият коз в ръцете на американския адмирал оставал радара. Последвалите заповеди, макар и логични на пръв поглед, са безсмислени. Флетчър опитал да ориентира авиогрупата към тежките самолетоносачи. За негов късмет влажната атмосфера силно затруднява радиообмена на къси вълни и това попречва на пилотите да получат новата заповед. В противен случай те биха били допълнително дезориентирани и за няколко часа щяха да са изключени от сражението. От останалите на палубите самолети е организирана нова ударна група - 7 истребителя, 11 пикиращи бомбардировача и 7 торпедоносеца. Флетчър известно време мисли дали да не я вдигне веднага, но накрая решава да не я изпраща в атака. Светлата част на деня е почти отминала, пилотите ще трябва да кацат в тъмнината, а запуска на самолетите трябва да стане на южни галсове, т.е. в посока обратна на неприятеля.

Докато на американския флагман цари хаос, разузнавателните самолети от "Ентърпрайз" се оказват в района на маневриране на японските кораби. Следващия час е белязан със спорадичните атаки срещу "Рюдзю", "Шокаку", "Тоне" и крайцерите на Кондо. Американците губят един торпедоносец и твърдят, че повреждат тежък самолетоносач. Японците не потвърждават последното твърдение.

Адмирал Нагумо се досещал, че американците са на юг от о-вите Стюарт. Къде точно обаче той не знаел. Изпратените на поиск летящи лодки просто изчезвали без да съобщят нещо за съдбата си. Едва в 14.05 разузнавателен самолет от "Тикума" предава, че вижда два големи противникови самолетоносачи. След което завинаги замлъква. . .
В 15.07 "Шокаку" и "Дзуикаку" започват да вдигат самолетите от първата вълна - 27 бомбардировача и 10 истребителя. В 16.00 в небето се вдига и втората вълна - 18 бомбардировача, 9 торпедоносеца и 3 истребителя.

В 15.50 идва края на "Рюдзю". Въздушният патрул над японския кораб е символичен и не представлява препятствие за американските пилоти. Самолетоносачът завива на юг, за да отвлече вниманието на американците от корабите на Нагумо, ако те са целта на удара. До последния момент адм. Хара се стреми да отвлече вниманието върху себе си. Пикиращите бомбардировачи атакуват кораба в стръмно пике, а 6 торпедоносци захождат откъм двата борда. Вниманието на зенитните разчети е съсредоточено върху пикиращите бомбардировачи. Само за няколко минути "Рюдзю" получава от 4 до 6 бомби и от 1 до няколко торпеда ( тиражират се няколко версии за края на японския кораб, различаващи се по броя на попаденията, жертвите и продължителността на опитите да бъде спасен ). Корабът пламва и получава 20° крен на левия борд. След като получил полагащото му се количество експлозиви, а 38 американски ударни самолета са изчерпали боезапаса си и излизат от играта до края на деня, командирът на "Рюдзю" капитан 1 ранг Като Тадао се заема със спасяването на екипажа. Преди това, обаче трябва да се създаде впечатление, че корабът се бори за живота си. Едва управлявайки се с машините, лекия самолетоносач прави няколко циркулации, екипажа пристъпва към гасене на пожара и успява да заблуди американските пилоти. Те докладват за него като за " . . . тежко повреден и вероятно потопен. . .". Вице-адм. Флетчър го числи сред противниковите кораби до 25.08. След като машините спират капитан Като извиква екипажа на палубата. Трезвата оценка на положението позволяват да се намалят загубите сред екипажа. От 924 моряка загиват около 100. На пилотите на "Рюдзю" е заповядано да се насочат към летището на о-в Бука.

T.F. 61 образувало два кръгови ордера около самолетоносачите, като разстоянието между тях достига до 10 мили. В 16.00 Флетчър заповядва на "Ентърпрайз" да поеме управлението на изтребителите. Само след две минути радара на "Голямото Е" открива голяма група въздушни цели на север на разстояние от 88 мили. Без да чака разпореждане от Флетчър, командирът на "Ентърпрайз" вдига във въздуха своите 11 бомбардировача и 7 торпедоносеца. След тях излитат изтребителите, които довеждат въздушния патрул до 53 машини. На палубата на "Саратога" имало 5 торпедоносеца и 2 пикиращи бомбардировача. След сигнала за въздушна тревога пилотите се разотиват по кабините и се готвят да освободят палубата на самолетите атакували "Рюдзю" и изтребителите. С голямо учудване те слушат заповедта да излетят веднага и да се присъединят към самолетите на "Ентърпрайз" и да атакуват противника. Групата от "Ентърпрайз" обаче е отлетяла. Къде е противника никой не знае. До залеза остават 2 часа, а никой от пилотите няма полетна карта.

В 16.10 нещата изглеждат доста обнадеждаващо за американците. Изтребителите са развърнати на голяма височина над самолетоносачите, а отделна група образува завеса по пътя на японските самолети. Този строй обаче не просъществува и две минути. Първо е забелязана неопозната единична цел на север-северозапад на разстояние 43 мили. Центъра за управление незабавно изпраща изтребители на прехват. Целта обаче се оказва единичен самолет, и при това свой. И тогава операторите си спомнят за завръщащите се от поиск самолети. На тях им е заповядано да напуснат зоната, без да се подбират изразите. За късмет на Флетчър във въздуха са самолетите на "Саратога", чиито уморени до смърт пилоти разбират, че заповедите на диспечера е нужно да се изпълняват не само бързо, но и мълчаливо. Но момента е пропуснат и картината на боя се превръща в каскада от блясъци на екрана на радара. Японските самолети се изгубват сред отметките от изтребителите на въздушния патрул, разузнавателните и противолодъчните самолети. Тъй като всички американски самолети ползват една и съща работна честота, то каналът е бил претоварен в този момент. В 16.12 хаосът над американските кораби е пълен. В 16.19 аналитиците успяват отново да открият японските самолети. Те заемат ешелон 3600 метра, като над и под тях се намират американски изтребители. В 16.25 контакта е потвърден и визуално и на вертикалите започва да се оформя картината на въздушния бой. В този момент офицерите от "Ентърпрайз" се опитват да ориентират въздушния патрул, но тях вече никой не слушал и не чувал. Радиоканалът е бил задръстен с "неуставни" разговори. Ако се вярва на американските източници пилотите на изтребителите "вежливо" се молили един друг да свалят японеца от опашката, кратко си напомняли за сключените облози или коментирали по-интересните моменти от битката с думите:". . . я виж, свалиха го. . .". Немската, руската и английска литература не скриват, че ефира е бил препълнен с ругатни. Командването от двете страни на фронта напразно се опитва да принуди пилотите да спазват радио дисциплина. Единствено японските пилоти са умирали мълчаливо.

В 16.29 японските пилоти открили "Ентърпрайз". Поради силния въздушен патрул първата вълна се разпаднала на малки групи, всяка от които търсела възможност да атакува противника самостоятелно. На екрана на радара "своите" и "чуждите" окончателно се смесили и в 16.30 американските пилоти получили заповед да търсят противника визуално. В 16.41 от "Саратога" постъпило съобщение: " Противникови торпедоносци, пеленг 320, дистанция 10 мили." Но в първата вълна на практика нямало нито един торпедоносец . . .
Точно в този момент, изпълнявайки сложна триизмерна маневра, японските самолети се съединили отново и се намирали на 5500 м над "Ентърпрайз", невидими в слънчевите лъчи. Едва когато водещият самолет започнал да пикира стрелец на 20 мм установка видял блясъка на слънцето отразен от крилата му и открил огън с трасиращи снаряди, показвайки целта на стрелците от 127 мм батарея. Командирът на ескадрилата успял да изведе бомбардировачите в "чист" пробив - наоколо нямало нито един вражески изтребител. Всеки 7 секунди над "Ентърпрайз" пикирал самолет. . .

Зенитният огън от 127 мм оръдия бил убийствен. Губейки крила, взривявайки се във въздуха и разпадайки се на части японските самолети падали един след друг във водите на Пасифика. Няколко умиращи пилота с последно усилие на волята се опитали да таранират с горящите си самолети кораба, но плуващия с максимална скорост самолетоносач успял да се отклони. В 16.45 "Ентърпрайз" горял. Двете поразили го бомби предизвикват пожар, разрушават целостта на палубите и наводняват няколко отсека. Корабът получил 3° крен, дим се стелел по палубата и пречел на огъня на зенитните оръдия.

Около 17 часа радарът засякал поредната въздушна цел. Тя била на 50 мили на север и се насочвала право към "Ентърпрайз". Това била втората японска вълна. Изтребителите се били пръснали по небето в преследване на оттеглящите се бомбардировачи и операторите още не могли да установят връзка с тях. Всички на мостика на самолетоносача разбирали, че условията за атака на кораба са почти идеални. И тогава се случило чудо . . . Офицерът по радионасочването на "Шокаку" решил да скоригира леко курса на групата. Неизвестно кой е сгрешил - радистът на кораба или пилота на водещия самолет, но вместо на 5 градуса торпедоносците завиват на 50 и започват да се отдалечават. В 17.59 капитанът на "Ентърпрайз" разбрал, че корабът му е обречен. Катастрофата настъпила когато аварийните партии закрили пробойните на палубите и потушили пожара. Корабът развил 24 възела и всичко изглеждало чудесно. Самолетоносачът се обърнал срещу вятъра и започнал да приема завръщащите се самолети. Тогава отказало основното и дублиращото рулеви устройства.При опита да се управлява с машините се разбрало, че рулят е заклинен в позиция 20° на дясно. А японските торпедоносци били съвсем наблизо . . . Най-накрая те поели верния курс и се очаквали всяка минута. Вече нищо не можело да се направи. Корабите от ескорта се отдалечили оставяйки самолетоносача на собствената му съдба. Зенитчиците на "Ентърпрайз" можело да свалят няколко самолета, може би половината, но не и всички. А по неподвижна цел японските пилоти не пропускали . . . Самолетите от втората вълна търсели целта 30 минути. Когато слънцето докоснало водата командирът заповядал да се връщат на японските самолетоносачи. Той имал три варианта - да поеме на североизток и излизайки над "Саратога" да го атакуват с неизвестен резултат, да поеме на север и откривайки "Ентърпрайз" да го потопят . . . японските самолети поели на северозапад. В 18.59 аварийната партия успяла да се добере до машинното отделение и да включи дублиращото рулево устройство.

Във въздуха все още имало много самолети. Бил ред на самолетите на "Саратога" и "Ентърпрайз" вдигнати преди атаката на японските самолети. Полетът на тази американска "вълна" трудно може да се нарече координиран. Торпедоносците от "Ентърпрайз" се отклонили на запад и приели за самолетоносач прибоя на риф Ронкадор. Своята грешка те открили още преди да го "атакуват", но това не променяло нещата, защото горивото свършвало, вече се стъмнявало и трябвало да се завръщат. Бомбардировачите на същата група се лутали до залез и кацнали на Хендерсън фийлд. Торпедоносците от "Саратога" открили крайцерите на 2-ри флот и безрезултатно ги атакували. Бомбардировачите не забелязали крайцерите, но атакували незабелязано хидроавионосеца "Читозе" и го повредили тежко с два близки взрива.
С това битката свършила.

Действие пето - след битката

Както след Мидуей Кондо разгърнал своите кораби във фронт и се отправил към мястото където пилотите от палубната авиация видели за последен път горящия "Ентърпрайз". До полунощ той плувал на юг, след което заповядал на корабите да се да се завръщат. Единственият контакт бил с вражески есминец, но той не заинтересувал Кондо. Той търсел самолетоносача. . . По това време Флетчър вече минавал паралела на о-вите Санта Круз. Той нямал никакво желание да води нощен бой с японските крайцери.

На следващия ден в небето на Гуадалканал безпрепятствено господства авиацията на морската пехота. Самолетите й атакува транспортното съединение на Танака и тежко повреждат флагманския "Джинцу", а само след час атакуват и потапят най-големия транспорт в колоната "Кинрю-мару". Танака се оттегля, като оставя 2 есминеца да спасяват оцелелите. В 10.27 над есминците се появяват летящите крепости от Еспириту Санто. И тогава се случва поредното чудо в тази битка. За пръв път през цялата война В-17 успяват да поразят маневрираща морска цел, при това есминец! "Муцуки" е потопен от екипажа си, а изненаданите от късмета си пилоти не успяват да се възползуват от успеха в пълна мярка. Вечерта транспортите на Танака вече са се оттеглили към о-в Шортленд.

Post mortem

С цената на големи жертви японското командване успява да завоюва инициативата в района на Соломоновите о-ви. Американските историци поставят сражението в активите на американския флот. И като че ли е така. Японците губят АВЛ, есминец и транспорт потопени, база за хидросамолети и КРЛ - повредени. Според американците са свалени 90 самолета, но по-критичните разчети ги определят на около 60. T.F. 61 губи 17 самолета и един тежък самолетоносач е сериозно повреден. Но именно в американския, а не в японския флот следват "изводи" след сражението. Флетчър е сменен и повече никога не заема длъжности подразбиращи управлението на самолетоносачи. В резултат на "спечеленото" сражение американския флот е принуден да маневрира в района на Еспириту Санто, където е прикриван от базовата авиация. Той не се решава да даде второ сражение на "Шокаку" и "Дзуикаку", които редовно се появяват около о-вите Стюарт. Летището на Гуадалканал е обстрелвано почти всяка нощ. Безпроблемно работят "токийските експреси" и числеността на японските войски постепенно се изравнява с американските. Ямамото отново доказва, че може да планира правилно сраженията. След като американските самолетоносачи не се показват извън чадъра на базовите самолети, японския командващ изпраща в района подводници. Те повреждат тежко "Саратога" и половин месец след това потапят "Уосп". Същия ден друга подводница атакува последния американски самолетоносач в Австралазия - "Хорнет". Той се отклонява от торпедата, но ЛК "Норт Каролина" е повреден, а есминеца "О’Браян" е потопен. До края на септември японския флот ще господства във водите на Соломоновите о-ви. Американците ще подновят настъплението си чак през октомври, когато адм. Хелси ще замени адм. Гормли.

"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ