 |
Над оперативните карти Японският Главен Морски Щаб решава да си върне Гуадалканал, като нанесе решаващо поражение на американците не само на сушата, но и в морето. Първоначалната оценка на неприятелските сили е коригирана след неуспехите през август и септември и токийските стратези определят фронта на Соломоновите о-ви като главен и решават да прекратят настъплението на Нова Гвинея. Решено е да се прехвърли една пълноценна армейска дивизия, която да разгроми пехотинците на Вандергрифт и да върне контрола над летището. За тази цел е избрана 2-ра дивизия от 17-а армия. Транспортирането й било възложено есминците от "токийския" експрес и трябвало да започне на 09.10.1942 г. Настъплението срещу американските позиции назначения за командир на дивизията ген. Хякутаке заповядал да започне на 14 октомври - още преди пълното съсредоточаване на своите войски. От своя страна американците правят всичко възможно да усилят своя гарнизон на острова. След сраженията за Кървавия хребет на 12-16.09.42 г. на Гуадалканал е изпратен 7-ми полк от морската пехота. Това е последното свободно стрелково съединение, с което разполагал Нимиц. Той се опитал да получи помощ от Макартър, но генерала категорично отказал да отдели дори батальон от своите войски в помощ на Нимиц. След провала на съвещанието в Нумея и липсата на разбиране у генерала, Нимиц поискал помощ от Вашингтон и за щастие на американските морски пехотинци там оценявали по-трезво обстановката. Обединения комитет на началник-щабовете отделил 164-и пехотен полк от дивизия "Америкал" и в началото на октомври той бил съсредоточен в Нумея. През това време обстановката около острова продължавала да се обтяга. Всеки ден летците на 25-ти Коку Сентай бомбардирали летището без да се съобразяват със загубите. Всяка нощ есминците от "токийския" експрес обстрелвали полосата. Всяка сутрин летището отново можело да приема самолети и "доунтлес"-ите контраатакували. Всички свободни изтребители били сковани с отбраната на Хендерсън фийлд. Това означавало, че въздушно прикритие на транспортите от Нумея няма да има в последния отрязък от пътя. А на север маневрирали корабите на Нагумо. . . На единствения изправен американски самолетоносач в Австралазия "Хорнет" било категорично забранено да се приближава на по-малко от 200 мили от острова. Решение на възникналия проблем предложил командира на T.F. 64 контра-адмирал Норман Скот. Той предложил да се използува опита на противника. Според него транспортите трябвало да се разтоварят при Лунга Пойнт през нощта, а последния светъл етап от пътя авиационното им прикритие щяло да се осигури от изтребителите на "Хорнет". Възможността да се сблъска с японските кораби не плашело Скот. В някои от вариантите той дори планирал нощен бой северно от острова. "Експресите" излизат в морето За транспортирането на 2-ра дивизия били отделени КРЛ "Тацута", АВТ "Читозе" и "Нисин" и 6 есминеца. На тях им било заповядано " на всяка цена да напуснат пролива Слот пред зазоряване".
Американското транспортно съединение на адм. Търнър било съсредоточено на Нумея. Далечното му прикритие се осъществявало от "Хорнет", който маневрирал на 180 мили югозападно от о. Гуадалканал и ЛК "Вашингтон", който бил изтеглен до архипелага Стюарт. Крайцерското съединение на адм. Скот включвало в себе си КРТ "Сан Франциско"-флагман и "Солт Лейк Сити", КРЛ "Бойз" и "Хелена" и есминците "Фаренхолд"-флагман, "Дънкан", "Лафи", Бюкенън" и "Мак Кала". То било съсредоточено в района на о. Ренел. Скот настоявал и получил официална заповед да прикрива конвоя чрез активно търсене и унищожаване на неприятелските кораби десантни съдове. Боят Вечерта на 11.10 корабите на Скот се приближавали към Гуадалканал, заобикаляйки острова от запад. Около 17 часа американския адмирал получил радиограма за интензивните бомбардировки, на които било подложено летището. Това донякъде зарадвало адмирала, който решил, че е разгадал операцията замислена от Микава. Освен това Скот смятал, че екипажите на корабите са подготвени да премерят сили с японците в нощен бой. В 18.10 патрулен В-17 от Еспириту Санто открил корабите на адм. Гото на около 100 мили на север от о. Саво. Според наблюдателя противника имал два крайцера и два есминеца. Кой от крайцерите на японския адмирал останал невидян е неизвестно. Скот веднага изменил курса си от север-северозапад на северен и увеличил скоростта до 29 възела. Няколко часа преди полунощ станало ясно, че така корабите ще пристигнат при нос Есперанс по-рано от противника и Скот заповядал да се намали скоростта до 20 възела. Едновременно с това заповядал да се изпратят на разузнаване корабните разузнавателни самолети. Два "кингфишер"-а стартирали нормално, но третия внезапно се взривил и бил хвърлен зад борда. На него се възпламенили сигналните ракети. В 22.28 наблюдателите съобщили, че отпред се появил нос Есперанс и Скот заповядал ескадрата да се престрои в "твърде необичаен" ( според всички описвали до сега сражението) ред. Отпред три есминеца прикривали килватерната колона, след което следвали тежък, лек, пак тежък и отново лек крайцер. Най добрия радар бил на "Хелена", но корабът бил поставен на опашката на колоната. Останалите два есминеца прикривали тила на колоната. През това време нищо неподозиращия Гото се приближавал от северозапад към о. Саво. Корабите му спазвали традиционния порядък. Тежките крайцери плавали в килватерна колона с флагмана начело. Отстрани колоната била прикрита с по един есминец. Малко след 22 часа наблюдателите на флагманския "Аоба" докладвали за странен блясък на хоризонта. Пеленгът към светлината съвпадал с нос Есперанс. Поради това информацията не заинтересовала Гото. Той решил, че светлината е с наземен произход. За всеки случай заповядал да отговорят с прожектор. Той обаче останал незабелязан на "Читозе". Не видели дадените сигнали нито на брега, нито на американските кораби. В 22.50 един от пилотите на разузнавателните самолети открил противниковите кораби, но не успял правилно да ги идентифицира. В резултат на това Скот бил дизориентиран. Той решил да курсира между о. Саво и о. Гуадалканал. Така нямало как да пропусне противника, независимо от това откъде ще се появи той. В 23.25 часа новия радар на "Хелена" открил цел по пеленг 315 градуса на далечина 13.5 мили. На флагмана на Скот още нищо не били забелязали, а и командирът на "Хелена" се сетил да доложи за това чак след 15 минути. В 23.32 Скот завил на 16 румба. Нощните тренировки не помогнали и челните есминци трябвало да догонват сменилата курса колона. "Дънкан" се отклонил на около миля на север и открил корабите на Гото на своя артилерийски радар. Уверен, че го следва цялата ескадра командирът на есминеца се устремил срещу японските кораби. В действителност на американските кораби изобщо не видели "Дънкан". В 23.38 радара на "Бойз" "напипал" пет цели по пеленг 65 спрямо курса на ескадрата. Щаба на Скот кой знае защо решил да търси въздушни цели по пеленг 65 спрямо севера. В 23.42 радара на "Хелена" отново открил противника, но вече на 6 мили. Скот също виждал отметките на радара, но смятал, че това е един от загубените му кораби. Донякъде той може би е бил прав, защото в този момент пеленга към "Аоба" и "Дънкан" спрямо "сан Франциско" съвпадали. В 23.45 наблюдателите на "Хелена" докладвал, че корабите на противника се виждали с невъоръжено око. До тях имало по-малко от 3 мили. Само след минута, недочакали разрешение от командващия, артилеристите на "Хелена" открили огън. Три 152 мм оръдия стреляли с бойни снаряди по "Аоба", а четвъртото стреляло по целта с осветителни снаряди. В 23.47 Скот заповядал да се прекрати стрелбата, тъй като все още смятал, че стрелят по своите есминци. Никой, обаче не слушал адмирала и на Скот не оставало нищо друго освен да провери сам местоположението на всеки есминец по радиотелефона. Накрая командира на дивизиона обозначил мястото си със сигнална ракета и адмирала можел да се върне към управлението на боя. Японците не очаквали да се сблъскат с американските кораби. Когато един след друг огън открили "Хелена", "Солт Лейк Сити" и "Бойз" Гото заповядал да не се стреля, тъй като решил, че се е сблъскал с транспортното съединение на Йосима. С цел да се откъсне от корабите, които го обстрелвали той заповядал завой на дясно. Още преди "Аоба" да завърши циркулацията на мостика се взривил 203 мм снаряд, който убил Гото и повечето офицери на мостика. "Фурутака" и "Фубуки" дисциплинирано изпълнили последната заповед на мъртвия адмирал. Командирът на "Кинугаса" Масао Сава решил да завие наляво, едно за да мине под кърмата на противника и второ, за да се държи по-далеч от пламтящата "Аоба". След него завил и "Хацуюки". В 23.47 във "Фурутака" попаднал снаряд, който взривил кислородните торпеда. Почти в същия момент в кораба попаднало торпедо изстреляно от "Дънкан". Няколко 203 мм снаряда от "Сан Франциско" попаднали в котелното отделение и крайцерът спрял и започнал да потъва с кърмата напред. По "Фурутака" никой повече не стрелял и "Хацуюки" успял да спаси 518 моряка от екипажа. Първите японски залпове проехтели в 23.48. Осколочно-запалителните снаряди били безсилни срещу бронираните кораби, но поразявали екипажа по откритите бойни постове. Първи под обстрел попаднал "Дънкан", който се приближил непредпазливо до японските кораби. Есминецът се запалил и излязъл от боя. Малко по-късно той потънал. В 23.52 в кулите на "Кинугаса" подали бронебойни снаряди от неприкосновения запас и крайцера открил огън на поражение. "Фубуки" прикрил със себе си флагмана и попаднал под концентрирания огън на цялата американска ескадра. В тъмнината той съвсем приличал на крайцер, а и радарите още не разграничавали целите. По него стреляли всички. В 23.55 есминецът се взривил и потънал. По същото време Скот заповядал завой на дясно с курс на северозапад, за да преследва противника. Но "Аоба" успял да се откъсне от противника и да се оттегли към Шортленд.
От този момент боят представлявал дуел на самотния "Кинугаса" с цялата американска ескадра, от която липсвал единствено "Дънкан". Между 00.05 и 00.15 "Солт Лейк Сити" получил две попадения, а "Бойз", който решил да потърси врага с прожектор - 8. За първи и последен път през войната японския "гмуркащ се"снаряд намерил целта. В 00.12 един от снарядите на "Кинугаса" паднал на десетина метра от "Бойз" и пробивайки обшивката на 2.8 м под водолинията се взривил в носовия артилерийски погреб. Взривът убил целия персонал на носовите кули и крайцерът излязъл от строя. Нахлулата през пробойната вода потушила пожара и това спасило корабът от взрив на боезапаса. Окончателният резултат На следващия ден авиацията от Гуадалканал потопила есминците "Муракумо" и "Нацугамо". Те се задържали в пролива, за да търсят оцелели от "Фубуки".
Норман Скот тържествувал с победата си. Той докладвал за потопени четири крайцера и толкова есминци. Адмирала обаче още по време на боят знаел със сигурност, че в колоната на противника имало само ТРИ крайцера. Лаврите на барон Мюнхаузен не давали покой на офицерите от всички армии. Нимиц обаче съпоставил доклада на адмирала със докладите на бреговите наблюдатели и разбрал, че резултата е завишен в четири пъти. Реванш за битката при о. Саво не се получил. На 16.10.1942 г. Нимиц свалил от поста адм. Гормли и назначил на негово място току що излезлия от болницата Хелси. |
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.