app android per spiare iphone here como localizar movil orange continue reading descargar whatsapp spy rar TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net

Корсарите на микадото


Родословието на японските „корсари”

През 1940 г. Берлинското радио тиражирало в невиждани мащаби подвизите на немските спомагателни крайцери. Техните постижения изглеждали достатъчно значими в сводките, които Гьобелс разпространявал, надсмивайки се над британския флот за неспособността му да унищожи няколко преустроени търговски парахода. И ако от другата страна на Ла Манша се отнасяли към проблема с немските рейдери с голяма доза здрав британски прагматизъм, в Япония Главния Морски щаб се поддал на идеята да включи няколко подобни кораба в своя флот. За разлика от Кригсмарине в Обединения флот нямали точна представа как точно да използва подобни кораби. Поради наличието на балансиран флот и до голяма степен традиционен в схващанията си команден състав, Япония разглеждала надводните рейдери като третокласна задача. Въпреки това в средата на 1941 г. Главният Морски Щаб на Обединения флот реквизирал 14 от най-новите търговски кораби за превръщането им в спомагателни крайцери. Корабите получили силно артилерийско и торпедно въоръжение, а на повечето били поставени и хидросамолети.

Въпреки това в голямата си част корабите били използвани като СПОМАГАТЕЛНИ крайцери, отколкото като спомагателни КРАЙЦЕРИ. За това говори и подразделенията в състава, на които били зачислени новите кораби. „Ноширо Мару” бил зачислен в състава на Дивизиона на брегова отбрана на 1 Военоморски район в Йокосука, а „Сайгон Мару” и „Кийозуми Мару” били включени в състава на същия дивизион от състава на Военноморския район в Куре. „Банкок Мару” бил зачислен в състава на Дивизиона за брегова отбрана във Военноморския район в Сасебо, а еднотипният с него „Кинрю Мару” бил директно подчинен на командващия 4-ти флот, заедно с „Конго Мару”. Единствените съединения от спомагателни крайцери били 22-ра и 24-та дивизии спомагателни крайцери. В първата влезли еднотипните „Акаги Мару”, „Асака Мару”, „Авата Мару”, а във втората „Хококу Мару”, „Айкоку Мару” и „Кийошима Мару”. Еднотипния с „Айкоку Мару” „Гококу Мару” и „Укишима Мару” в края на 1941 г. завършвали строежа си и не взели участие в първия етап на войната.

С изключение на „Хококу Мару” и „Айкоку Мару” останалите кораби били използвани като патрулни и ескортни кораби. Корабите от 22-ра дивизия били подчинени на командването на 5-ти флот и били използвани в Северния Тихи Океан. „Гококу Мару” бил включен в състава на Обединения флот на 01.10.1942 г. и подчинен директно на Командването на Обединения флот.

В средата и края на 1943 г. оцелелите кораби били прекласифицирани като транспортни кораби и използвани в качеството на транспортни. Всички кораби загиват по време на войната.

Огнения път на 24-та дивизия спомагателни крайцери

Формално корабите били зачислени в състава на Обединения флот още в началото на септември 1941 г., но реално готови за участие в бойните действия корабите станали на 13.10.1941 г. До тогава на стапелите на корабостроителниците на „Мицубиши” и „Мицуи” на корабите поставили оръдията, торпедни апарати, нови прожектори и корабните самолети. В този ден „Айкоку Мару” и „Хококу Мару” напуснали Ивакуни и се насочили към Маршаловите острови. Японската империя започвала развръщането си по плана „Z”. На 24 октомври двата кораба заели предписаната им позиция северно от атола Джалуит. По плановете на Главния Морски Щаб рейдерите трябвало да действат в Южния Пасифик опирайки се на база развърната на едно от множеството островчета на архипелага.

На 26.10.1941 г. „Айкоку Мару” и „Хококу Мару” напуснали района за развръщане и се насочили на югоизток в очакване на условния сигнал. Началото на бойните действия корсарите получили североизточно от островите Туамото. На следващия ден бил потопен и първия кораб. Следобеда на 13.12.1941 г. северно от остров Питкерн спомагателните крайцери забелязали американския параход „Винсент” плаващ по линията Сидней – Панама. След кратко преследване в 19:07 по токийското време японските рейдери открили огън. След няколко изстрела американския екипаж напуснал своя кораб. След бегъл оглед от призовата партия „Винсент” бил потопен с торпедо от „Хококу Мару”, който приел и пленения екипаж.

Следващите две седмици корабите браздили пустинните райони на Южния Пасифик. В навечерието на новата 1942 г. „Айкоку Мару” вдигнал във въздуха своя E7K2 и скоро след това самолетът прелетял над американския транспорт „Малама”. Последният превозвал припаси принадлежащи на американската армия. След няколко кръга над транспорта японския самолет отлетял, но скоро след това се върнал отново. След кратък оглед самолетът отново изчезнал от погледа на американските моряци. Повече никой не го видял, а съобщение за открития кораб на „Айкоку Мару” не получили. Търсенето на авариралия самолет с другия Е7К2 и самия крайцер резултат не дали. На следващия ден двата кораба били заети със спасяването на няколко свалени американски пилота близо до остров Таити от Дружествените острови. На следващия ден самолета на „Айкоку Мару” отново открил „Малама”, но този път американския кораб нямал късмета си от преди три дни. Японския пилот обстрелял надстройките и палубата на транспорта, едновременно с това предавайки по международния код „Спрете машината”. Самолета скоро след това отлетял, но в 14:15 се завърнал с бомби на подвеските. Американския капитан решил да не изкушава повече съдбата и в 14:30 всички 29 члена на „Малама” напуснали кораба. След като изчакал лодките да се отдалечат от обречения кораб японския пилот хвърлил четири бомби. На американския кораб избухнали няколко пожара, а в 15:30 се появили и японските спомагателни крайцери и довършили „Малама” с торпедо.

Следващия половин месец корабите прекарали в търсене на съюзнически кораби и борба със скуката. На 20.01.1942 г. „Айкоку Мару” и „Хококу Мару” били изтеглени от Южния Пасифик, тъй като по данни на военноморското разузнаване натам се насочвали американските авионосни съединения. След кратък престой на Трук корабите отплавали за Хашира Джима. Вечерта на 11 февруари сигналчиците на „Хококу Мару” забелязали подозрителен кораб. Проверката показала, че това е съветският транспорт „КИМ”. Тъй като Япония и СССР не били в състояние на война „КИМ” бил освободен. След това „Хококу Мару” се отправил към Куре, за да предаде пленниците от „Винсент” и „Малама”, а „Айкоку Мару” отплавал за Оите. На 15 февруари двата кораба се събрали отново там. Предстояло ново преустройване на корабите.

По замислите на Главния Морски Щаб на корабите от 24-та дивизия щяло да бъде възложена не само борбата със съюзническото корабоплаване в Индийския океан, но и снабдяването на японските подводници в района. За целта на корабите били оборудвани цистерни за дизелно гориво и вода, складове за торпеда, запасни части и хранителни припаси за подводниците. Едновременно с това крайцерите получили и нова артилерия. Старите 152 мм оръдия били заменени с осем 140/50 мм оръдия.

На 10 март 1942 г. двата крайцера били предадени на 6-ти флот, а след 19 дни 24-та дивизия спомагателни крайцери официално била разформирована, а крайцерите предадени на 8-ма флотилия подводници. На следващия ден командващия 8-ма флотилия подводници капитан І ранг Исидзаки Номору и командира на „Айкоку Мару” капитан І ранг Окамура се явили на доклад при командващия Обединения флот адмирал Ямамото.

В 11:00 на 16.04.1942 г. „Айкоку Мару”, учебния крайцер „Катори” и подводницата I-30 отплавали за Пинанг през Сингапур. Спомагателния крайцер и подводницата пристигнали в малайзийското пристанище. „Хококу Мару” пристигнал в Пинанг рано сутринта на 5 май.

Същият ден британските войски десантирали на остров Мадагаскар в хода на операцията „Броненосец”. Около Диего Суарез пламнали боеве с войските на Виши. Японското командване било крайно заинтересувано от въвличането на британците в продължителни сражения за Мадагаскар. Така според японската страна натискът върху югозападния участък на отбранителния периметър щял да намалее. Целта на заплануваната операция била да се насочи вниманието на британското командване към района на югоизточна Африка, а също да се принудят британците да отделят сили за борба с японското ударно съединение. Така и без това оскъдните сили на Британската империя щели да се разпилеят по второстепенни задачи на един от стратегическите за нея ТВД. Ударната японска групировка включвала подводниците I-10, I-16, I-18, I-20, I-30 и спомагателните крайцери „Айкоку Мару” и „Хококу Мару”. Последните трябвало да помогнат на подводниците в тяхното развръщане в Мозамбикския пролив, а също да осигурят тяхното снабдяване докато те се намирали на позиция. В района, в който трябвало да действа Ударното съединение вече били навестени от немските рейдери. Но техните успехи били повече от посредствени, макар и да били съпроводени с няколко десетки тона унищожени съюзнически и неутрални транспорта. Немците не успели да прекъснат британските комуникации в Индийския океан. Тази задача била поставена на двата японски спомагателни крайцери и петте подводници. Предполагало се, че ако действат съвместно двата крайцера ще могат да атакуват съюзническите транспорти, дори ако са ескортирани от леки кораби.

На 09.05.1942 г. на 480 мили югоизточно от Диего Суарез двата рейдера спрели своя трети кораб. Това бил холандския танкер „Генота”. Под управлението на призова партия той благополучно бил изпратен към Япония и зачислен в Обединения флот под името „Осе”. Боевете за Мадагаскар обаче приключили един ден преди залавянето на „Генота”. Но това не накарало японското командване да прекрати операцията. На 10.05.1942 г. „Айкоку Мару” заредил подводниците си, а на 15 май операцията била повторена с I-10, след което подводниците се насочили към заповяданите им квадрати. Временно освободени от грижата за своите подводници двата спомагателни крайцери започнали своят лов. Тяхната пета жертва станал британския транспорт „Илисия” забелязан от наблюдателите на „Айкоку Мару” рано сутринта южно от Мадагаскар. По това време британското командване започнало да заменя участвалите в сраженията части на острова с южноафрикански подразделения. Вероятно на транспорта с намирало една от тези части и боеприпаси. „Илисия” била обстреляна от „Айкоку Мару” и след като се взривила потънала. Всички на борда на кораба загинали ...

На 17.06.1942 г. двата рейдера отново предали гориво и припаси на подводниците. Останалото време екипажите напрегнато оглеждали пустия хоризонт и накрая късмета им усмихнал на 12.07.1942 г. Двата кораба плавали обратно към Пинанг, но съдбата не била благосклонна към новозеландския параход „Хаураки”. Той плавал от Фримантал към Египет с баласт и югозападно от островите Килинг бил забелязан от двата рейдера. Въпреки, че новозеландския параход бил въоръжен японските кораби имали твърде голямо превъзходство, което накарало капитана да предпочете да предаде кораба, отколкото да рискува живота на своите моряци в едно сражение. С призов екипаж корабът бил изпратен в Япония, където го зачислили като транспорт в Обединения флот под името „Хоки Мару”. На 10 август същата година двата кораба хвърлили котва в Сингапур. В резултат на тримесечният им рейд освен унищожените или заловени от тях кораби, японските подводници унищожили още 19 съюзнически танкери и транспорти.

Още с пристигането си корабите преминали през поредната малка модернизация. Предполагало се, че спомагателните крайцери ще продължат да действат съвместно със своите подводници, но американския десант на о. Гуадалканал объркал плановете на японските щабни офицери. Отначало към Соломоновите острови изпратили подводниците, а в края на август „Хококу Мару” и „Айкоку Мару” били използвани като бързоходни транспорти. Първият превозвал войски по линията Сингапур – Рабаул, а вторият доставял боеприпаси. На 20.09.1942 г. двата кораба оперативно били подчинени на 8-ми флот, а в края на месеца „Айкоку Мару” бил използван за прехвърлянето на 38-ма пехотна дивизия на Гуадалканал. На 10.10.1942 г. двата кораба отново били обединени в ударна група за рейд в Индийския океан. По това време корабите получили нова експериментална камуфлажна окраска – на „Хококу Мару” били нанесени линии със светлосив и тъмносив, а на „Айкоку Мару” – черен, светло- и тъмносив цвят.

На 01.11.1942 г. двата кораба се отправили в своя последен съвместен рейд. На 07.11.1942 г. двата рейдера излезли на просторите на Индийския океан през пролива Сунда. Двата спомагателни крайцера трябвало да прекъснат комуникациите между Зеления континент и Близкия изток. И този път двата рейдера не чакали дълго, за да срещнат съюзнически кораби. Малко преди обяд на 11 ноември на хоризонта били забелязани два кораба ...

По това време „Хококу Мару” се намирал на 6 мили пред „Айкоку Мару”. Японците първи забелязали целта, която скоро била идентифицирана като танкер и ескортиращ го тралщик от типа „Батерст”. Това били холандският танкер „Ондина” индийският тралщик „Бенгал”. „Хококу Мару” веднага се насочил към двата кораба, като планът бил да се потопи първо военния кораб, което вероятно щяло да е достатъчно капитана на танкера да се предаде. В 11:45 капитан Уилсън заповядал на „Ондина” да се оттегли към Фримантал, а сам се насочил срещу приближаващия противник. На тралщика нямали илюзии за това как ще свърши боят. Това убеждение се затвърдило в 11:54, когато забелязали и втория японски спомагателен крайцер. Но капитан Уилсън се надявал с цената на своя кораб да спечели достатъчно време за „Ондина”. Но капитанът на последната решил да не бяга, а със своето 102 мм оръдие да се опита да помогне на „Бенгал”. В 12:12 „Айкоку Мару” изменил курса си напреко на тралщика, а „Хококу Мару” открил огън от 3500 метра. „Бенгал” отвърнал веднага на огъня, а не след дълго в сражението се намесила и „Ондина” стреляща от 8000 метра. „Айкоку Мару” открил огън по „Бенгал” в 12:15, но японските артилеристи така и не успяли да поразят своята цел. В този момент „Хококу Мару” вече бил получил три попадения от „Ондина” и не по-малко от 6 попадения от оръдието на тралщика. Малко след това поредния съюзнически снаряд поразил „Хококу Мару” близо до кърмата и попаднал в зареден торпеден апарат. Торпедото детонирало и се взривило. Веднага станало ясно, че попадението в „Хококу Мару” е фатално – корабът загубил скорост, кърмата започнала да потъва и се появил крен на десния борд. След това попадение обреченият рейдер открил огън с оръдията от левия борд по танкера, а тези от десния борд продължили да обстрелват „Бенгал”. „Айкоку Мару”, въпреки че се доближил на 2200 метра от индийския кораб така и не успявал да порази целта. Първите попадения в съюзническите кораби станали факт около 12:20 – снаряд на „Айкоку Мару” пробил бака на „Бенгал”, а скоро след това един снаряд поразил фок мачтата на „Ондина”. До 12:40 още няколко снаряда попаднали в „Хококу Мару”, на който пожарите излезли от контрол, спряло електричеството и кренът се увеличил. Въпреки това японският крайцер продължил да води огън и по двата кораба. „Бенгал” се оттеглял на югозапад, преследван от „Айкоку Мару”, а „Ондина” плавала на северозапад. В 12:51 поредния японски снаряд поразил кърмата на тралщика и в офицерските каюти избухнал малък пожар. По това време снарядите за 76 мм оръдие на „Бенгал” свършили и капитан Уилсън решил да излезе от боя. Първият опит за се запалят димните шашки на кърмата бил неуспешен, но в 13:04 успели да ги запалят. В 13:08 снаряд от „Хококу Мару” поразил мостика на „Ондина” и на него избухнал голям пожар. Но пожарите на „Хококу Мару” продължавали да се разрастват безпрепятствено и капитана на рейдера заповядал екипажът му да го напусне. В 13:12 огънят достигнал погребите на кораба и боеприпасите се взривили, след което рейдерът бързо потънал. Заедно с корабът загинали 76 човека от екипажа му, включително командира на „Хококу Мару”. В 13:40 „Бенгал” завършил поставянето на димната завеса и след 5 минути забелязал, че на хоризонта няма никой. Капитан Уилсън се отправил на северозапад и на 17.11.1942 г. достигнал до остров Диего Гарсия. Според капитана на тралщика „Ондина” и един японски спомагателен крайцер били потопени. А за да докладва това капитанът имал сериозни основания ...

След като изгубил „Бенгал” в димната завеса „Айкоку Мару” се отправил към „горящия танкер. Артилеристите на „Ондина” изстреляли последните 12 снаряда по бързо приближаващия „Айкоку Мару”, след което капитанът на танкера заповядал да спуснат флага в знак, че се предава, да застопорят машината и екипажът да напусне кораба. Това била последната заповед в живота му, тъй като осколките на следващият поразил танкера снаряд го убили на място. От 450 метра „Айкоку Мару” изстрелял 2 торпеда, които поразили танкера в десния борд. От бързо потъване „Ондина” се спасила благодарение на това, че плавала с баласт. Но огромните пробойни в корпуса довели до 30 градусов крен. След това „Айкоку Мару” обстрелял лодките с екипажа на танкера и се отправил към мястото, където потънал „Хококу Мару”. След като бил изваден от водата и последният жив японски моряк „Айкоку Мару” се завърнал при танкера. Тъй като „Ондина” упорито отказвала да потъне японският рейдер изстрелял последното си торпедо, което поради техническа неизправност пропуснало целта. Кренът на холандския кораб обаче бързо нараствал и капитанът на рейдера решил, че гибелта му е неминуема.

Но с помощта на убеждаване и заплахи първият помощник на кораба успял да върне част от екипажа на танкера. Не след дълго пожарите били взети под контрол, а след като бил ликвидиран кренът на танкера се завърнали и останалите моряци. В 21 часа танкерът дал ход и на 18.11.1942 г. пристигнал във Фримантал.

Епилог

След неудачния бой „Айкоку Мару” се завърнал в Сингапур. Корабът никога повече не бил използван като рейдер. В началото на декември 1942 г. той бил изпратен в Рабаул. До 1944 г. бил използван като бързоходен транспорт и няколкократно имал щастието да бъде пропуснат от американските бомби. Но рано сутринта на 17.02.1944 г. американските самолети нанесли удар по корабите в лагуната на о. Трук. „Айкоку Мару” бил атакуван от самолетите на „Интрепид” и след 4 бомбови и 1 торпедно попадение складираните на него боеприпаси се взривили и корабът потънал с по-голямата част от екипажа си. По ирония на съдбата недалеч от „Айкоку Мару” потъвал „Хоки Мару” – бившият новозеландски параход „Хаураки”, последната жертва на корабите от 24-дивизия спомагателни крайцери.

"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ