русский язык 7 класс ладыженская баранов тростенцова решебник 2013 ссылка на страницу решебник русский язык 5 класс ладыженская баранов тростенцова часть 2 гдз математика оляницька 4 класс нова програма гдз немецкий язык 5 класс горизонты рабочая тетрадь ответы аверин гдз TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Битката при о-вите Санта Круз


Битката за Гуадалканал

За да подкрепи генералното настъпление замислено от ГМЩ, Ямамото изпраща към Гуадалканал Челното съединение на адм. Кондо - ЛКР "Конго" и "Харуна", АВЛ "Хийю" и "Дзуню", 4-та и 5-та ескадра ( КРТ "Такао" и "Атаго"; "Миоко" и "Майя" ) и 2-ра флотилия есминци ( 7 есминеца ), още по два есминеца прикриват самолетоносачите и линейните крайцери. Като прикритие участват и корабите на 3-ти флот - АВ "Шокаку", "Дзуикаку" и АВЛ "Дзуйхо", КРТ "Кумано" и 8 есминеца, под флага на адм. Нагумо. Отпред, обезпечавайки развръщането маневрират корабите на контра - адм. Абе - ЛКР "Хией" и "Киришима", 7-ма и 8-ескадра ( "Судзуя" и "Тоне" с "Тикума" ), 10 флотилия есминци ( КРЛ "Нагара" и 7 есминеца). Корабите напускат о-вите Трук с изгрева на 11.10.42г.

На 11.10.42г. на Гуадалканал се разтоварват частите от 164-ти полк "Америкал" от корпуса на морската пехота и тежката артилерия на 2-ра японска дивизия. Следващите дни "токийските експреси" подобряват всички рекорди и в началото на общото настъпление на Гуадалканал ген. Хякутаке разполага с 22 000 бойци срещу 23 000 морски пехотинци на ген. Вандергрифт. През нощта на 14.10 вбесеният от току що отминалото сражение при нос Есперанс адм. Микава изпраща в пролива Слот "Конго" и "Харуна". За час и половина, коректирайки огъня на главната си артилерия със корабните разузнавачи и осветявайки Хендерсън фийлд с осветителни бомби, двата ветерана изстрелват 900 фугасни снаряда. Те унищожават 48 от 90-те самолета на морската пехота и част от горивото, но полосата остава непокътната.

На следващия ден авиацията от Рабаул извършва два налета, а вечерта лично Микава води корабите от 8-ми флот при обстрела на позициите на американците. "Текай" и "Кинугаса" изстрелват 752 осколъчно-фугасни снаряда по съоръженията на летището с неизвестен ефект. Но на следващия ден небето над острова най-сетне е чисто от американски самолети . . . Адмирал Микава най-накрая дава разрешение за разтоварването на последните части на 2-ра дивизия през деня. И отново японците не отчитат способността на американците да импровизират. На сутринта командващия авиацията на морската пехота ген. Гейнджър изрича историческата си заповед: "За Бога, намерете каквото и да е!" След това пределно точно разпореждане морските пехотинци изравят от някъде няколко баки с авиобензин и източват резервоарите на няколко недоизгорели самолета. Това стига за десетминутен полет до Тасафаронга. В резултат на авиоудара японците понасят тежки загуби сред десанта, три транспорта са унищожени и е част от тежкото въоръжение не е разтоварено. Американците губят 3 от 4-те си боеспособни "доунтлес"-а. В отговор на тази атака "Дзуикаку" разпръсва американски конвой с авиобензин и бомби за Гуадалканал, потапяйки есминеца "Меридис". Вечерта отново на сцената са крайцерите от 5-та ескадра. Следва нов дъжд от снаряди по позициите на американската морска пехота.

Започналото японско настъпление на 14.10 е спряно на западния сектор. На източния елитните части на ген. Хякутаке преминават "червената линия" и завземат верига от височини, известни като "кървавия хребет". Американците са отхвърлени към покрайнините на летището, но там успяват да се задържат и да организират нова линия на отбрана.

Микава прави всичко, дори невъзможното, за да удържа господството в пролива Слот, поне през нощта. Срещу него се сражават екипажите на торпедните катери, бреговите батареи и авиацията на морската пехота. През деня в небето над острова се сражават остатъците от 25-та въздушна флотилия и оределите ескадрили на морската пехота. Високо над тях летят неуязвимите В-17 от Таунсвил, Еспириту Санто и Порт Морсби. На земята се сражават докрай остатъците от морската пехота на Вандергрифт и пехотинците на Хякутаке. В резултат на боевете и морската блокада Хендерсън фийлд почти губи значението си като летище.

В средата на октомври съюзническата авиация усилва натиска срещу Рабаул, а подводниците блокират архипелага Бисмарк. В отговор на това Ямамото заповядва на японските подводници да заемат позиции в пролива Слот и в района на Новите Хебриди. На 20.10 тежко е повреден КРТ "Честър".

Американската импровизация

Средствата с които разполагал Нимиц, за да помогне на войските на Гуадалканал не били безкрайни. Вече били изпратени на юг всички свободни подводници, 50 изтребителя и незаетите с патрулиране "летящи крепости". Изпратена е и 25-та дивизия, макар че на нея й е съдено да изчака развоя на битката в казармите на Нумея. Никой не се наемал да преведе конвоя с войските докато корабите на Ямамото били в морето. На 10.10 Нимиц се обадил в арсенала на флота и убедително помолил да извършат за него още едно чудо. "Ентърпрайз" вече втори месец стоял привързан за кея на завода. Повредите се оказали големи и затрупания с планови ремонти завод не можел да завърши ремонта преди края на октомври. След отчаяната молба на Нимиц от завода отговорили кратко: "Ще го направим! ". От свободните кораби в Пърл Харбър е организирано 16-то оперативно съединение ( T. F. 16 ) под командването на контра-адм. Кинкейд. На него е заповядано на всяка цена до 16.10 да излезе в морето и на пълна скорост да се отправи към Соломоновите о-ви, където да се съедини с оперативното съединение на "Хорнет". Морската пехота на Вандергрифт горещо е помолена да се задържи до подхода на "Ентърпрайз". На командващия T. F. 17 контра-адм. Мюрей е съобщено, че след 23.10 се очаква голямо японско настъпление. И накрая адм. Гормли е заменен от оздравелия и все така агресивен вице-адмирал Хелси.

Преди битката

На 22.10 Кондо се лишава от "Хийю". На кораба излизат от строя главните механизми. Той се добира до Трук, където се ремонтира до декември. Заедно със "Дзуню" двата леки самолетоносача е трябвало да нанесат удар по главните сили на противника, за да разкрият неговото построяване и да отвлекат вниманието му върху себе си. Оставайки сам "Дзуню" не можел да изпълни тези задачи. По-вероятно било да се повтори сражението при Източните Соломонови о-ви и флота да загуби още един кораб, без да нанесе съществени загуби на противника. Затова Ямамото изтегля групата на контра- адм. Какута на север и построяването на самолетоносачите в една линия. Японските съединения действат както винаги независимо. Отпред е построена завеса от тежки кораби, а на 50-70 мили зад тях е разположен самолетоносача и корабите от непосредствената му охрана. Съединенията на Кондо и Нагумо маневрират на север от о-вите Стюарт, очаквайки новината, че Хендерсън фийлд е превзет. На 24.10 американския радиообмен достига максимума си и службата по радиопрехвата на Обединения флот прехваща некодирано съобщение: "Голяма въздушна и морска битка се очаква скоро в района на Соломоновите о-ви". Ямамото го предава на Кондо и Нагумо и разбира, че към "Хорнет" се е присъединил втори самолетоносач. Първата реакция на Ямамото е била да върне корабните съединения на Трук, за да не попада пак в клопка, както при Мидуей. Но това щяло да е неприемливо и да накърни престижа на флота. А и нарушавало пряката заповед на ГМЩ. Оставало само да се приеме боят по правилата на американците.

Вечерта на 24-ти октомври адм. Ямамото уведомява армейското командване, че ако до два дни не се превземе летището на Гуадалканал, корабите на Обединения флот ще се оттеглят. След повече от две седмици в морето остро се чувствала нуждата от гориво и ремонт на корабните механизми.

Радиограмата за превземането на летището дошла в първите часове на 25.10. "Банзай! Летището е превзето в 23.00."-съобщил в Рабаул офицерът за свръзка. Около 02.00 часа корабите на Кондо и Нагумо завиват на юг и увеличават скоростта си до максималната. Вече е ясно, че голямото морско сражение е неизбежно.

Вечерта на 24/25.10 вице-адмирал Микава изпраща в пролива Слот две корабни съединения. Едното от 3 есминеца, а другото 5 есминеца и КРЛ "Юра". Те трябвало да обстрелят и извадят от строя летището за хидросамолети на о.Тулаги и да подкрепят действията на армейското командване в района на Лунга Пойнт. Командващият 8-ми флот знаел, че главните сили на Обединения флот на пълна скорост плуват към о-вите Стюарт, и вероятно се досещал, че срещу тях идват корабните съединения на адм. Хелси.

Но на земята не всичко било така оптимистично както в радиограмите. Още с изгрева на слънцето Нагумо вдига 14 изтребителя и 5 бомбардировача. Те трябвало да се разположат на летището на Гуадалканал. В техните задължения влизало разузнаване на района, отвличане вниманието на противника и евентуален флангови удар по разкритите корабни съединения на американците. След като достигат Гуадалканал самолетите започват да кръжат и да чакат сигнал за кацане. Около 08.00 пистата на летището изсъхнала и във въздуха се вдигнали изтребителите на морската пехота. За няколко минути те унищожили всички японски самолети. . . При Лунга Пойнт есминците на Микава са обстреляни от бреговите батареи, които армията трябвало да превземе още през нощта. Без да губят време корабите поставили димна завеса и се оттеглили към о. Шортленд. Групата водена от КРЛ "Юра" била по-упорита. В 12.часа тя била атакувана от самолетите на Хендерсън фийлд. Лекия крайцер бил повреден и остава без ход. Той е потопен от собствените си есминци, които се оттеглят. На летището не се завръщат 6 бомбардировача. От време на време армейското командване изпращало радиограми, че води бой на края на летището, което "ще бъде превзето в близко бъдеще".

Във втората половина на 25.10 американските патрулни самолети многократно установявали контакт с японските корабни съединения. За да заблуди противника Ямамото описва финт, като авианосните съединения завиват на север, докато корабите от прикритието продължават на юг. Кинкейд не разгадава маневрата и това му струва 6 самолета, които свършвайки горивото се приводняват. Около 18.00 корабите на Нагумо завиват обратно на юг.

Небето вряло от "летящи лодки" на съюзниците. Около полунощ самотен разузнавач, въоръжен с торпедо открива "Дзуикаку" и го атакува неуспешно. Малко след това кораба отново е атакуван от самотен самолет, но този път с бомби. Нагумо описва още един кръг на север. Кондо повтаря маневрата с един час закъснение. Челното съединение постепенно се измествало на изток към корабите на 3-ти флот. Ямамото разбира, че противника е загубил японските самолетоносачи и на сутринта основния проблем на Кинкейд ще бъде организирането на разузнаването.

Боят

Съобщението от едната летяща лодка, атакувала "Дзуикаку", адм. Кинкейд получава около 05.00 сутринта. Информацията потвърждавала наличието на поне един японски самолетоносач в района. Сражението било неизбежно, но в донесението малко се говорело за местоположението на корабите на противника. Острата липса на информация принуждава Кинкейд да вдигне още преди изгрев слънце 16 "доунтлес"-а, въоръжени за "всеки случай’ с по една 500 фунтова бомба. За тях са отделени югозападния и северния сектор. Това още веднъж потвърждава ефективността на маневрите, които предприемат Кондо и Нагумо. Кинкейд е загубил ориентировката за Обединения флот. Корабите на японците по никакъв начин не биха могли да се намират на юг от американските. Но напълно възможно било те да се намират източно или западно от американските.

Нагумо по-правилно определил мястото на американските самолетоносачи и задействал повече самолети. Крайцерите от прикритието вдигнали във въздуха 16 щатни хидроплана още през нощта. Още 8 торпедоносци излетели от палубите на самолетоносачите. Наблюдението се водело в сектора изток-юг на разстояние от 300 мили.

Първото донесение на "Шокаку" било получено още в 06.50. Пилота доложил за "вражески самолетоносач и 15 други кораба" с курс на северозапад. След като изчакал потвърждение Нагумо заповядал първата вълна да излита веднага. В 07.15 1-ва дивизия самолетоносачи вдига 27 изтребителя, 22 бомбардировача и 18 торпедоносеца от първата вълна и 16 "зеро", 20 "вел"-а и 12 "кейт"-а от втората.

Първият контакт с японските кораби американските разузнавателни самолети осъществили в 06.17. В 06.50 Кинкейд получил координатите и скоростта на "Шокаку". Той незабавно ретранслирал радиограмата в Нумея и вдигнатият от леглото Хелси заповядал да се "атакува веднага". Американските историци твърдят, че това решение изисквало голяма смелост, но просто нито Хелси, нито Кинкейд имали вече избор. В 07.30 "Ентърпрайз" и "Хорнет" започнали последователно да вдигат във въздуха три вълни самолети - 8 изтребителя, 15 бомбардировача, 6 торпедоносеца в първата, 8 "уайлдкет"-а, 3 "доунтлес"-а, 8 "авенджър"-а във втората и съответно 7 - 9 - 9 в третата.

Отново Нагумо давал нагледни уроци по управлението на авианосно съединение. Той правилно отгатнал местоположението на американските самолетоносачи, спечелил 15 минути при вдигането на ударните вълни и изпратил повече самолети към корабите на Кинкейд. Американците не успели да организират взаимодействието си с базовата авиация и една ескадрила била използувана за организация на разузнаването. И пред двете страни оставали доста неизвестни - американците не били открили "Дзуйхо" и "Дзуню", а японците "Ентърпрайз". Дружният хор на американската историография, че Нагумо не подозирал наличието на втори самолетоносач убедително се опровергава от факта, че самолетите на "Дзуню" са задържани, тъй като явно адмиралът е чакал съобщение за второто американско съединение.

Около 7 часа сутринта, когато на японските самолетоносачи завършвали вдигането на самолетите от първата вълна два "доунтлес"-а патрулирали на около 100 мили западно от корабите на Нагумо. Американските пилоти отделяли повече внимание на ефира отколкото на пряката си задача, тъй като океанът изглеждал пуст. Когато те чули разговорите на разузнавачите, които открили "Шокаку", без да се замислят те изоставили сектора си и полетели на изток. Този епизод показва по какво са се отличавали американците от другите участници във войната. Нито един японски, руски, английски или немски пилот не би изоставил своя сектор без пряка и недвусмислена заповед.

Разбира се двата самолета не открили "Шокаку", но пък намерили "Дзуйхо" и за всеки случай го атакували. Вероятността за попадение била нищожна, отчитайки скоростта на кораба, зенитния огън и въздушния патрул. И отново въпреки всяка логика те постигнали две преки попадения в него и спокойно се завърнали на "Ентърпрайз".

"Дзуню" тъкмо вдигал във въздуха своята авиогрупа, когато доложили на командващия 2-ра дивизия самолетоносачи, че "Дзуйхо" е повреден и се връща на Трук. След взаимната обмяна на удари тази новина би била добра. Сега тя е ужасна.

Американските групи летели независимо една от друга. Отпред летели самолетите на "Хорнет" и малко по-назад тези на "Ентърпрайз". На 100 мили от предполагаемото място на японската 1-ва дивизия, самолетите били атакувани от страната на слънцето. "Зеро" успели мигновено да свалят три американски изтребителя и тежко да повредят четвърти. На свой ред следващата четворка "уайлдкет"-и успяла да свали 2 "зеро". През вихъра на въздушния бой се разминали торпедоносците на "Хорнет" и бомбардировачите на "Шокаку". Японските изтребители се оттеглили с пикиране на юг и "попътно" открили торпедоносците на "Ентърпрайз". Лейтенант Хидеки от "Дзуйхо’ не смятал, че въздушния бой е свършил. Той атакувал торпедоносците и свалил 8 самолета, включително командира на ескадрилата. С това боеприпасите му свършили и той завил към своите самолетоносачи. В резултат на "срещния бой" японците загубили 2 "зеро" и още 10 изразходвали боеприпасите си. Американците се лишили от 8 торпедоносеца и толкова изтребителя. Освен това третата им вълна изостанала и на практика отпаднала от сражението.

Въздушния патрул на "Хорнет" бил предупреден за японските самолети от бомбардировачите си и данните на радара. И все пак те не били когато и където трябва. В 09.10 японските самолети преодолели външната зона на ПВО и атакували самолетоносача. Въпреки, че бомбардировачите изпреварили торпедоносците, Секи Мамору, опитния командир на ескадрилата пикиращи бомбардировачи на "Шокаку" успял да организира взаимодействието между тях. Бомбардировачите заходили отляво откъм кърмата, а торпедоносците атакували от дясно на носовите курсови ъгли. Почти веднага "Хорнет" е поразен от бомба в кърмовата част. Още две се взривили до десния борд, причинявайки тежки повреди на корпуса. Един пикиращ бомбардировач се врязал в комина на кораба. Горящият бензин залял мостика, а едната бомба, заедно с част от крилото се взривила на полетната палуба. Другата се взривила в хангара и предизвикала тежък пожар. Само след три минути нови две бомби попадат в кърмовата част. Те разрушили четири палуби и предизвикали тежък пожар в кают-компанията и помещенията на екипажа. В оръдейната площадка на бака се ударил разпадащ се на части торпедоносец. Две торпеда поразили десния борд на самолетоносача. Те разрушили машинните отделения и унищожили всички турбогенератори. Светлината изгаснала и спрели пожарните помпи. Корабът дрейфувал с крен от 10° към десния борд. "Хорнет" бил мъртъв. . .

От 27-те атакували го японски самолета се завърнали само два . . .
А на "Ентърпрайз" продължавало да му върви. В 09.10 корабът навлязъл в шквал и останал там до 10.30.

На ред била американската палубна авиация. В 09.15 първата вълна прелетяла над крайцерите на Абе. Пилотите съобщили за тях на Кинкейд и продължили да търсят самолетоносачите. "Киришима" съобщила на Нагумо за приближаващите самолети и той успял да ориентира символичния въздушен патрул. Изтребителите още в началото свалили двата водещи бомбардировача. Останалите самолети сгъстили строя си и продължили по предишния курс. Ангажирани в боя с изтребителите "уайлдкет"-ите напуснали строя. Торпедоносците не издържали на яростната японска атака и се отклонили, губейки ориентировката.

В следващите 6 минути флагманския самолетоносач на Нагумо получил шест попадения. Всички те били в кърмовата част и съществени пожари не причинили. Настилката на палубата, обаче било редуване на обширни дупки с планини от сгърчен метал. Американците претендират за 4 бомбови попадения и 15 свалени " с оръдейно-картечен огън от бомбардировачите" изтребителя. Според японските отчети в "Шокаку" попаднали 6 бомби и всички "зеро" се завърнали невредими.

Торпедоносците от първата вълна не открили "Шокаку" и атакували крайцера "Судзуя", който се отклонил от торпедата.

Втората американска вълна, разстроена от изтребителите се отклонила от курса. Самолетите на "Хорнет" не открили нито "Дзуикаку", нито "Дзуйхо", макар че няколко пъти видели есминците от прикритието им. На обратния път те атакували корабите на Абе и поразили с 5 бомби "Тикума". Самолетите от "Ентърпрайз" безрезултатно атакували "Киришима" и "Тоне".

След размяната на първите въздушни удари настъпила кратка пауза. Около 9 часа Какута поел с "Дзуню" на югозапад. Той плавал срещу своите самолети, за да увеличи поне с малко шансовете на ранените пилоти и екипажите на повредените самолети да оживеят. В тази пауза Нагумо предал командването на Какута. Повредените "Шокаку" и "Дзуйхо", съпроводени от 4 есминеца се връщали на Трук. "Дзуикаку" се подчинявал на Какута, който трябвало да продължи боя.

Втората японска вълна била още във въздуха и чакала своя ред. Тя се водела от капитан-лейтенант Мурата. Той бил последния ветеран в съединението на Нагумо от рейда към Пърл Харбър и най-добрия специалист в света по използуването на авиоторпеда. Обстановката налагала да се атакува "Хорнет" - тежко повредения и изоставен от ескорта самолетоносач бил лека плячка. Мурата можел да се надява, че не само ще се завърне от този полет. Но вместо това торпедоносците продължавали да рисуват кръгове по небето, губейки време и привличайки вражеските изтребители. Мурата чакал втория самолетоносач . . . И го дочакал - в 10.30 "Ентърпрайз" излязъл от завесите на дъжда. На "Ямато", "Шокаку" и "Дзуню" чули последната заповед на капитан-лейтенант Мурата: "Всички самолети в атака!"

В този бой американците приложили нова схема на противовъздушна отбрана, построена около ЛК "Саут Дакота". След боя линкора претендирал за 36 свалени самолета, от които му признали 26.

Японските пилоти претендирали за 5 торпедни попадения, но на практика нито едно торпедо не поразило самолетоносача. Пикиращите бомбардировачи постигнали 2 попадения в носовата част, които я разрушили, предизвикали пожар на третата палуба. Един близък взрив причинил силен теч през шевовете на десният борд.

А на "Ентърпрайз" продължавало да му върви. Торпедния залп на "I-21" попаднал по чиста случайност в есминеца "Портър". Корабът се занимавал с изваждането от водата на екипажите на свалените самолети и маневрирал, за да се отклони от атаката на бомбардировачите. Торпедата разрушили и двете му котелни отделения и есминеца спрял. По-късно той бил изоставен от екипажа и потънал. Нито на "Портър", нито на "Ентърпрайз" забелязали подводницата.

Авиогрупата на "Дзуню" дълго стояла в резерв и около 9 часа Какута хвърлил в боя своята трета вълна - 12 изтребителя и 17 бомбардировача. В 11.20 самолетите открили корабите на Кинкейд и легнали на боен курс. Отново горящия "Хорнет" отвлякъл вниманието върху себе си, и отново пилотите търсили неуловимия "Ентърпрайз".

Тази атака била най-опасна за американските самолетоносачи. Тя съвпаднала с момента, когато флагмана на Кинкейд се готвел да приеме завръщащите се от атаката над Нагумо самолети. На Санта Круз нямало летища, а до Гуадалканал и Еспириту Санто било далеч. Горивото на ударните самолети свършвало. Американските пилоти се мятали между "Хорнет" и "Ентърпрайз" търсейки начин да кацнат някъде. Едно единствено попадение на японските бомбардировачи можело да лиши Тихоокеанския флот от палубната му авиация.

В резултат на атаката "Саут Дакота" получил едно попадение, тежко бил повреден крайцера "Сан Хуан", а самолетоносача получил един близък разрив.
Адмирал Какута решил да се сближи с противника и да нанесе още един удар. Описвайки неголяма циркулация, "Дзуню" се развърнал на югоизток и увеличил скоростта си до пълната. Така лекия самолетоносач с адмирал Какута прикривали "Дзуикаку", който маневрирал на север. В 13.15 японците вдигнали четвъртата си "вълна" - 9 торпедоносеца и 5 изтребителя. След около 45 мин започнали да се завръщат самолетите от първите вълни. Без да спазват строя, самолетите в нарушение на всички инструкции кацали "в движение". Пилотите били твърде потресени от видяното. Те разказвали за невероятната съпротива във въздуха, за огнените стени на зенитния огън срещащи бомбардировачите.
Оцелелите пилоти на Ямагучи били уверени, че те все пак подпалили "Ентърпрайз". Тяхната увереност завладяла и щаба на Какута на борда на "Дзуню". Решаващо значение да приеме тази оценка за Какута била не вярата на пилотите а липсата на американски самолети над неговите кораби. Той се свързал с торпедоносците и този път връзката била превъзходна. Командирът на ескадрилата лейтенант Ирикиин с вик "Банзай!" приветствал съобщението, че и двата самолетоносача горят. Торпедата били хвърлени срещу първия горящ кораб и това естествено бил "Хорнет".

Малко след 14 часа дежурния по щаб бил изпратен в хангара да уточни колко самолета могат да бъдат изпратени в атака. Изслушвайки доклада му, капитана на "Дзуню" Окада обявил по вътрешната връзка заповедта си за подготовка на 6 бомбардировача и 9 изтребителя. Те трябвало да излетят веднага след като са готови.

Почти по същото време американските самолети благополучно кацнали на единствената годна за това площадка- палубата на "Ентърпрайз". Щаба на Кинкейд се развличал известно време с разговори за втора атака, но командващия прекъснал цялата самодейност с думите "Удар няма да има!". Местоположението на японските самолетоносачи, а и техния брой оставали загадка. Накрая започнал да се предава и "Ентърпрайз" - последният "пропуск" повредил една опора на главната енергетична установка. На няколко палуби се плискала вода. Корабът се люшкал като пиян. Неговите запаси от плавателност и устойчивост се изчерпвали. След като кацнали на самолетоносача и били заредени с гориво, на бомбардировачите било заповядано "за всеки случай" незабавно да прелетят на Еспириту Санто.
Кинкейд признава поражението си и се оттегля.

След битката

Капитанът на "Хорнет" Мюрей упорствал до последно в опитите си да спаси своя кораб. След сутрешната смъртоносна атака на японската палубна авиация се правело всичко, за да се спаси кораба.Около 10 часа 3 есминеца от ескорта се приближили и подали пожарни шлангове на екипажа. Около 12 часа Кинкейд заповядал на крайцера "Нортхемптън" да се отдели от ордера на "Ентърпрайз" и да вземе на буксир "Хорнет". Отначало единичен торпедоносец, а след това скъсаното влекало прекъсва тази авантюра. На екипажа, обаче е заповядано да обере въжето на ръка и около 13 часа буксирането продължава. Атаката на ескадрилата от "Дзуню" поставя точка на всички опити и илюзии. В кораба попадат три торпеда, от които две не се взривяват. Само след 20 мин. Над "Хорнет" са бомбардировачите на "Дзуикаку", след чиято атака корабът гори. Втората вълна на бомбардировачите постига още едно попадение. Към самолетоносача приближават и корабите на Абе, които "прочистват" морето.В 17.20, когато завършва последната японска атака разстоянието между Предното съединение и "Хорнет" е 50 мили. Но Мюрей все още упорствал. Чак около 19 часа на есминците "Мастин" и "Андерсън" е заповядано да потопят самолетоносача. Целия запас от торпеда не стига, за да се изпълни заповедта. Накрая есминците откриват огън с оръдията, и убедили се, че корабът избухва в пламъци от носа до кърмата се отправят с пълна скорост на юг. Корабите на Абе и Кондо "претърсили" зони с размери 200 на 100 мили. Около 21 часа есминците от челната завеса докладвали на Абе, че виждат "Хорнет". Да се вземе на буксир кораба не можело и дума да става. Ударът на милосърдие е нанесен от "Акигумо" и "Макигумо" с 4 торпеда.

Около 19 часа "Дзуню" завил на север и се присъединил към "Дзуикаку". Какута решил да прегрупира корабите си и на сутринта да продължи борбата. Било много вероятно американците да са се оттеглили на юг. Със сигурност бил потопен един самолетоносач. Много вероятно било да е потопен и втория. Но последната вълна срещнала над корабите палубни изтребители. Окумия предположил невероятното - трети американски самолетоносач, дошъл достатъчно късно, за да нанесе удар.

След като се убедил, че на север от Новите Хибриди няма американски кораби Ямамото заповядал на трите съединения да се завърнат на Трук. Вечерта въоръжените с торпеда летящи лодки атакували неуспешно "Дзуикаку" и тежко повредили есминеца "Терудзуки". Капитанът на "Танцуващият жерав" Номото Таметеру трето денонощие стоял на мостика и управлявал кораба, а заедно с това, сам без щаб организирал дейността на авиогрупата на кораба.

Кой спечелил?

Това е най-често задаваният въпрос след всяко сражение и почти винаги е много трудно да се даде еднозначен отговор. Номинално сражението е спечелено от японците - те потапят тежък самолетоносач и есминец и в различна степен повреждат тежък самолетоносач ( 1 бомба и много близки разриви ), линкора "Саут Дакота" ( бомба ) и лекия крайцер "Сан Хуан" ( бомба ). Американците губят 74 самолета и 6 разузнавача се приводняват. От своя страна Обединения флот губи лек крайцер. Повредени са тежък и лек самолетоносач, тежък и лек крайцер и 4 есминеца. Свалени са 69 самолета, от които 23 са се приводнили.

Всъщност японците губят това сражение. За 12 часа възрастта на командирите на ескадрили паднала с 4 години. От рейда над Пърл Харбър тази възраст намаляла с 10 години. Всички командири на ескадрилите торпедоносци загиват, а от бомбардировъчните оцелява само един. На японските самолетоносачи не остават летци, способни да противостоят на американските ескадрили във въздуха. На сушата армията е отхвърлена от "кървавият хребет" и моли за подкрепления.
След сражението Нагумо е свален от поста командващ 3-ти флот и е изпратен в Сасебо. На негово място е назначен вице-адм. Одзава.

Японските самолетоносачи се оттеглят в Метрополията и за дълго време на американската палубна авиация противостоят единствено тежките крайцери на Обединения флот.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ