русский язык 7 класс ладыженская баранов тростенцова решебник 2013 ссылка на страницу решебник русский язык 5 класс ладыженская баранов тростенцова часть 2 гдз математика оляницька 4 класс нова програма гдз немецкий язык 5 класс горизонты рабочая тетрадь ответы аверин гдз TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Боят при о. Саво


Прелюдия към боя

На 04.07.1942 г. американското морско командване в Тихият океан разбира, че японците строят летище на о. Гуадалканал. То е част от подготовката, която се води за изолирането на Австралия и Нова Гвинея, осигуряването на авиационно прикритие на армейските операции срещу Порт Морсби и укрепването на външния отбранителен периметър на Японската империя. Работите на острова започват в средата на месец юни. Самият факт, че се работи по създаването на полосата е могло да се възприеме като подготовка за ново японско настъпление в Южния сектор на Тихия океан. Отминалият само преди месец бой при атола Мидуей, обаче поставя кръст върху настъпателните планове на Японския Морски Щаб. Възползувайки се от това, че инициативата преминава в САЩ, адмирал Нимиц решава с една операция да реши няколко задачи. На първо място заемайки летището на о. Гуадалканал той има възможност да разпростре действието на базовата авиация над Соломоновите о-ви, Нова Британия и северното крайбрежие на Нова Гвинея. На второ място атаката на почти неохраняемият фортпост на империята ще позволи на морските пехотинци и корабните екипажи да придобият допълнителен боен опит. Много важна е операцията и от психологическа гледна точка-тя ще позволи на американците да повдигнат бойния си дух и да затвърдят увереността си в победата. Пречка пред действията на корабните съединения срещу Гуадалканал е установеното разделяне на Тихия океан на Западна, подчинена на ген. Мак Артър, и Източна подчинена на адмирал Нимиц.. Този проблем е разрешен, след като президента Рузвелт лично резулира Соломоновите о-ви да влязат в Източната зоната.

Операцията по завземането на о. Гуадалканал е наречена "Уочтауър" в щаба на Нимиц. За нейната реализация е отделена 1-ва дивизия на морската пехота. Още през средата на май подразделенията на дивизията започват да се прехвърлят от Норфолк, Вирджиния във Уелингтън. Целта предислоцирането се описва различно от различните автори. Американските автори твърдят, че целта е била планираното настъпление срещу Соломоновите о-ви. Преди битката при Мидуей и гибелта на четирите самолетоносача на Нагумо, такова настъпление изглежда опасно и авантюристично. В най-добрия случай то би довело до генерално сражение, но в неизгодна за американското командване конфигурация. Още повече, че самия Нимиц не е бил склонен да хвърля своите самолетоносачи в рисковани сражения в Южния Пасифик. По-вероятна изглежда другата теза, че съсредоточаването на дивизията на морската пехота в Нова Зеландия е поредния рунд в борбата за ресурси, която водят началник-щаба на американската армия Джордж Маршал и командващия морските сили и операции адмирал Кинг. По същество първият е отговарял за действията на американската армия в Европа, а втория-в Пасифика. По това време върви подготовка за операцията "Следжхамър". Заедно с това Мак Артър настоява за допълнителни подкрепления, а генерал Маршъл за допълнителни десантни средства. Той дори заплашва, че армията ще осигури сама производството им и подготовката на екипажите. Така че най-вероятната причина за присъствието на морските пехотинци във Уелингтън е невъзможността да бъдат прехвърлени в Европа и остават на разположение на адмирал Кинг. Района за съсредоточаване на отделените сили е избран във Уелингтън. Бъркотията в Нова Зеландия е голяма и се налага на два пъти да се пренесе със една седмица началото на операцията. На 26.07.42 г. се е състояло съвещание на борда на самолетоносача "Саратога" и там е съобщена целта на операцията на ген.-майор Вандергрифт и неговия щаб. В следващите дни операцията е проиграна на о. Коро (архипелаг Фиджи). Корабите са сведени до три оперативни съединения. "Сили за въздушна поддръжка" - то включва самолетоносачите "Саратога", "Ентърпрайз" и "Уосп", съпровождани от линкора "Северна Каролина" и тежките крайцери "Минеаполис", "Ню Орлеан", "Портланд", "Солт Лейк Сити" и "Сан Франциско", а за прикритие са използвани крайцера за ПВО "Атланта" и 16 ескадрени миноносеца. То се командва от вице-адмирал Флетчър. "Амфибийните сили" на контра - адмирал Търнър включват 19 транспорта, 4 есминци-транспорти, две групи за огнева поддръжка (3 тежки крайцера ("Винсенс", "Куинси" и "Астория" ), крайцера за ПВО "Сан Хуан" и 6 есминеца) и група за прикритие (3 тежки крайцера (австралийските "Австралия" и "Канбера" и американския "Чикаго"), лекия крайцер "Хобарт", 9 ескадрени миноносеца и 5 есминци - тралщици). Групите за прикритие са под командването на вице-адмирал Крачли. Третото оперативно съединение е подчинено на адмирал Гормли и включва общо 287 самолета базирани на сушата ( 131 истребителя, 97 бомбардировача, 34 патрулни хидросамолета и 25 разузнавателни самолета ).

Операцията "Уочтауър" се развива по план. В 06.13 мин. На 07.08.42 г. групите за огнева поддръжка откриват огън по Гуадалканал и лодките с десанчиците се насочват към брега. На о. Гуадалканал има според различните източници има от 150 до 600 войника от второразреден батальон без тежко въоръжение. Главната им задача е контролирането на няколкото хиляди корейски работника ( от 2500 до 2700 по различните източници ). Те не оказват организирана съпротива и се оттеглят в джунглата. По-организирана е съпротивата на о. Тулаги. Там 400-те японски войника се окопават в гротовете, но превъзходството на американците е толкова голямо, че скоро те са унищожени до крак от 5000 морски пехотинеца. Трима от японците са пленени, а около 40 се добират до о. Бугенвил на подръчни плавателни средства. Към края на деня на Гуадалканал са стоварени 11 000 войници и технически персонал, тежка строителна техника и много военно съоръжение. Почти готовото летище е на речено Хендерсънфийлд, в чест на майор от морската пехота загинал при Мидуей.

През това време авиационното командване на Южния Пасифик е в тежко положение. Командващия на 25-та въздушна флотилия ( Коку Сентай ) контра-адмирал Ямада разполага с около 100 изправни самолета. В състава й влизат 4-ти авиокорпус и авиокорпусите "Тайнан" и "Йокохама". Връзката авиокорпуса "Йокохама", базиран на о. Тулаги, отсъства. През това време пристигат и първите объркани съобщения от Гуадалканал и Тулаги. А останалите самолети от флотилията вече рулират по пистите за заплануваната атака срещу авиобазата Раби на южния край на Нова Гвинея. Командването на 25-то Коку Сентай се колебае дали да отмени планираната операция и да се впусне да импровизира с атака срещу неразузната предварително цел. Очаквало се американската атака да се прикрива от няколко самолетоносача. Освен това Гуадалканал се намирал на пределна далечина, маршрута е непознат за повечето пилоти, а и недостигат картите на Соломоновите о-ви по летищата на Рабаул. Това означава, че може да се очакват тежки загуби. Но радиограмите от Тулаги продължават да молят за помощ. Авионалета на Раби е отменен и офицерите от авиокорпуса "Тайнан" са събрани на срочно съвещание. Обстановката оставала пределно неясна. Няма отговор на запитването до командването на разузнавателната авиация и летящите лодки. През този ден летците от базовата авиация чуват за пръв път: "На всяка цена". Командването решава да рискува, но да запази честта си помагайки на своите бойни другари. В 08.00 часа 27 бомбардировача и 18 истребителя излитат от Рабаул и поемат курс на юг. След четири часа се установява временен контрол над пролива Слот (Теснината) и ударните самолети пристъпват към щурмуване на целите. Те нанасят бомбови удар по транспортите, тъй като няма време за замяна на бомбите с торпеда. По това време над пролива се оформя безпорядъчен въздушен бой между японските "Зеро" и пристигналата американска ескадрила "Уаилдкет" и няколко "Доунтлес"-а. Бомбовият удар продължава минути. Оцелелите пилоти излизат от боя и създавайки някакво подобие на стой поемат към своите бази - американците на юг, а японците на север. Над мястото на боя се задържа самотен димящ "Зеро". Пилота успява да овладее самолета над самата вода, прави няколко кръга над транспортите и се скрива в направление на о. Тулаги. Японците претендират за 58 свалени самолета. Американците не отричат тази цифра, но настоява, че корабите не понасят загуби. Няма съмнение, че контраударът на японската базова авиация е отбит. Американците започват да развиват успеха.

За честта на флота

През август ’42 г. във водите на южния Тихи океан, Коралово море и Австралазия оперират 4-ти и 8-ми флот. В състава на последния влизат 6-та ескадра (КРТ "Текай"-флагман, "Фурутака", "Како", "Аоба" и "Кинугаса", КРЛ "Тенрю" и "Тацута" ), 3 есминеца и 2 минни заградителя. Осми флот, с командващ вице-адмирал Гиничи Микава, се базира в Рабаул и играе ролята на мобилен резерв на 4-ти флот.

Сутринта на 7-ми август силите на 8-ми флот са разпръснати по островите. Флагманът на вице-адмирал Микава преминава курс на бойна подготовка около Рабаул. Тежките крайцери от първите серии са прехвърлени временно в Кавиенг. Лекия крайцер "Тацута" и есминците са заети с прикритието на превозването на войски за о. Буна. Радиограмите от о. Тулаги сутринта предизвикват почти рефлекторна реакция у вице-адмирал Микава. Той спира подготвените за десанта в Раби войски и ги пренасочва към Соломоновите о-ви. Ескорта, който е могъл да събере командващия е бил символичен и за него няма данни. По това време летците от 25-Коку Сентай се отправят на юг, а войските на Тулаги обещават да се държат до последно. Следващата стъпка на командващия е да направи невъзможното. Той заповядва на "Текай" да се отправи с пълна скорост в Рабаул. На останалите тежки крайцери е заповядано да се отправят към пролива Сен-Джордж между Нова Британия и Нова Ирландия. Там те трябва да се съединят с флагмана. В 16.48 "Текай" и КРЛ "Тенрю" Симсън-Харбър и се отправят към мястото за среща с останалите кораби от 8-ми флот. Към тях Микава присъединява КРЛ "Юбари" и есминеца "Юнаги" от 4-ти флот, които са дошли в Рабаул по различни задачи. Още на изхода от пристанището японското съединение е открито от патрулен В-17. След няколко минути над корабите прелита повреден "Зеро". Това е същият самолет, който се откъсва от своите около Гуадалканал. Раненият в главата и почти ослепял унтер-офицер Сакаи Сабуро вижда и инстинктивно разпознава своите кораби под него. Според спомените на участниците в тогавашните събития пилота решава да не се приводнява до корабите. Така той би ги отвлякъл от изпълнението на тяхната мисия, а той няма право да го направи, макар че шансовете му да оживее така катастрофически намаляват. Все пак той каца благополучно на летището в Рабаул. Малко след това Микава получава доклада на летците от 25-та флотилия и разбира, че става дума за десант на няколко хиляди войници и изпратеното подкрепление няма да окаже помощ на гарнизона на островите и заповядва корабите да се върнат в Рабаул. В настъпващия мрак корабите на 6-та флотилия открива плаващия без навигационни светлини флагман и се присъединяват към него. Така в разпореждане на вице-адмирал Микава има 5 тежки, 2 леки крайцера и само един есминец. В 20.10 часа флагмана ляга на курс 88 и започва да заобикаля о. Бугенвил от север. Няколко часа преди полунощ ударните кораби са прихванати от подводницата S-38. Тя съобщава в Пърл-Харбър за "два есминеца и три големи кораба плаващи с голяма скорост на югоизток". Самата подводница не може да атакува корабите, тъй като те се движат с голяма скорост и са в неизгодна за торпеден залп зона. Около полунощ същата подводница прехваща завръщащите се транспорти с подкреплението за Гуадалканал и Тулаги и потапя "Мейо-мару". През нощта вице-адмирал Микава разработва плана на операцията. Той е максимално прост. Тъй като в района на Гуадалканал се очаква да оперира поне един самолетоносач флагмана решава да атакува стремително вечерта. След преодоляване на линиите на дозора се нанася удар по транспортите първо на японската стоянка при Гуадалканал, а след това и при Тулаги. След това съединението трябва да заобиколи о. Саво срещу часовниковата стрелка и изстисквайки от машините всичко се отдалечава, за да може на сутринта да е на пределна далечина от вражеската авиация. Така боят е планиран в духа на бойните устави на имперския флот. Този план налага през целия 8-ми август да се маневрира в тесните проливи около Соломоновите о-ви под наблюдението на вражеската патрулна авиация.

През нощта американското командване решава собствените си проблеми. Всяка японска атака създава криза над пролива Слот. При последния налет 9 торпедоносеца, независимо от противодействието на палубните изтребители на адмирал Флетчер успяват да поразят един транспорт и един есминец, които потъват на другия ден. Адмирал Търнър получил доклада на патрулния В-17 и не му отдал някакво значение. В района на Рабаул се е очаквало да оперират определено число японски кораби. Донесението на подводницата, след като преминава по инстанциите, попада при командващия корабите на непосредственото охранение английския вице-адмирал Крачли, докато той закусва. Той не му отдава някакво значение, тъй като твърде слабата според него ескадра е далече-на 500 мили на северозапад.

Слънцето изгряло в 06.20 часа и 5 минути по-късно излитат разузнавателните самолети на "Аоба" и "Кинугаса". След шест часа те се завръщат и докладват на командващия, че между Тулаги и Гуадалканал има линеен кораб, 6 крайцера, 19 ескадрени миноносеца и 18 транспорта. Тези сили превъзхождат целия 8-ми флот на вице-адмирал Микава. В 10.26 японското корабно съединение попада под наблюдението на австралийски "Хъдзън". Зенитчиците на крайцерите откриват яростен преграден огън и не позволяват на самолета да се приближи достатъчно. От далече пилота "на око" определя състава на ескадрата на 3 крайцера, 3 есминеца и кой знае от къде появили се 2 бази за хидросамолети. След като загубва контакта с корабите австралийския самолет се отправя на североизток. Микава заповядва корабите да завият на юг и навлязат в тесния и опасен пролив между островите Бугенвил и Шуазел. С този маневра той се опитва да предпази корабите от очаквания налет на американските палубни самолети, които би трябвало да повика патрулния "Хъдзън". Пилота на последния докладва за контакта с японските кораби чак, след като оглежда отделения му сектор и завършва обяда си. Командира на австралийския пилот докладва в Томпсонвил, когато слънцето клони към залез. От там депешата пристига в Брисбейн при генерал Мак Артър. Той докладва в Канбера, а след кратко колебание и в Пърл-Харбър. Получавайки информацията за откритите японски кораби адмирал Нимиц незабавно информира вице-адмирал Търнър. Крачли е информиран от министерството в Канбера. Часът вече е 18.45. Информационната бъркотия причинена от безсмисленото разделяне на Пасифика между Нимиц и Мак Артър е съдено все повече да се задълбочава.

Около 16.40 "Текай" и "Аоба" вдигат още една двойка разузнавателни самолети и корабите завиват на югоизток. Микава заповядва да се увеличи скоростта до 26 възела и с прожектор съобщава на мателотите плана на предстоящия бой. В 18.40 японския адмирал предава на корабите: "Нападаме за победа в традиционната за Императорския флот нощна атака!". Малко преди 19.00 корабите навлизат в пролива Слот.

Почти по същото време вице-адмирал Флетчър уведомява подчинените му командири, че трите самолетоносача поради " недостиг на гориво и тежки загуби в авиогрупите" се оттеглят на максимална скорост. Следователно на следващия 09.08.42 г. авиационно прикритие няма да има. Търнър е поразен. Първоначалния план на операцията предполага четири дни за разтоварване на транспортите, но при проиграването на операцията при о. Коро Флетчър настоява те да се намалят на два. Всъщност сега самолетоносачите се оттеглят след 36 часа от началото на операцията. За това решение има командващия има известни основания. "Безрезултатните" атаки на 25-то Коку Сентай струват на Флетчър 21 изтребителя ( от 99 в началото ). Останалите 78 "уайлдкет"-а вице-адмирала смята, че са недостатъчни за осигуряване на надеждно прикритие на самолетоносачите от ударите на японската базова авиация. В това има известен смисъл, но маневриращите на 120 мили южно от Гуадалканал кораби са извън обсега на японските самолети. Търнър заявява, че ако Флетчър изтегли своите самолетоносачи, то той ще изтегли вечерта полуразтоварените си транспорти. Това заявление предизвиква бурния протест на ген. Вандергрифт, който се впуснал да доказва, че без останалото на транспортите оборудване неговата дивизия няма да може да задържи позициите си. Всъщност Вандергрифт, Търнър и Крачли заемат еднакво положение във военната йерархия и не са подчинени един на друг.

Радиограмите от Пърл-Харбър и "Ентърпрайз" са получени едновременно от Търнър. Оставайки без изтребително прикритие, командващия амфибийните сили приема доста чувствително съобщението на австралийския пилот за двата авиотранспорта следващи с курс на юг. Той решава, че на сутринта ще последва въздушна атака на транспортите, а впоследствие японците ще създадат летище за хидросамолетите си в някой от заливите на съседните острови. Тъй като слънцето е залязло в 18.20, а на корабите на Крачли нямат подготвени екипажи за нощни полети, Търнър не може да получи нова информация за корабното съединение на Микава. Подготвяйки се за сутрешната атака, Търнър решава, че не е заплашен от нощна атака. Още повече, че да атакуват транспортите с надводни кораби, японците трябва да извършат невъзможното. Предполагало се е, че след началото на десанта, на японците ще им трябва минимум едно денонощие да си изяснят обстановката, да приемат решение и да разработят план за контраатака. Още едно денонощие ще отиде, при особено благоприятни условия, за събиране на необходимите кораб и подготовката им за атака. Третото денонощие се отреждало на марш-маньовъра и боя.Неговото начало се е очаквало не по-рано от сутринта на третия ден от началото на американската атака. Командващият 8-ми флот не е бил от тези, които се съобразяват единствено с теоретичните разчети, без да се реши да направи чудо. И го прави. Микава изпреварва теоретичните разчети с почти 7 часа . . .

Американците продължават да се подготвят за въздушна атака. На корабите е обявена "готовност № 2", което означава, че вахтата се носи наполовина, а почиващите спят не на бойните си постове, а в спалните помещения. Бойното охранение на транспортите е организирано да ги прикрие от атака на подводници и леки торпедни сили, като същевременно образува и ордер за ПВО. Протока Слот е разделен на три независими сектора. Най-опасен се е считал южния сектор между островите Саво и Гуадалканал. Той е прикрит от КРТ "Австралия"-флагман на Крачли, "Чикаго" и "Канбера", и есминците "Патерсън" и "Бегли". Северния сектор се прикрива от КРТ "Винсенс", "Астория" и "Куинси" съпровождани от есминците "Хелм" и "Уилсън". Източния сектор се е считало за малко вероятно да бъде избран от противника, и там е изпратено съединението на контра-адмирал Скот - КРЛ "Сан-Хуан" и "Хобарт" и есминците "Монсен", и "Бюкенен". Транспортите на Търнър са разположени в средата на ордера. На запад и север от о. Саво патрулират есминците от челния дозор ( "Блю" и "Ралф Талбот" ). В 20.30 Търнър извиква Крачли и Вандергрифт на съвещание на транспорта "Маккоули". Крачли предал командването на командира на "Чикаго" капитан Бойд, и на флагманския си крайцер се отправя към рейда на Гуадалканал.

Нощта е тъмна и безлунна, а в пролива Слот вали дъжд. В 23.10 Микава вдига последната за този ден двойка разузнавателни самолети. В 23.30 завесите на дъжда закриват една от друга северната и южната патрулни групи крайцери. Самолета на "Аоба" е забелязан от "Ралф Талбот" в 23.45. На повечето кораби го приемат за свой, тъй като самолета е с включени навигационни светлини. До Търнър радиограмата на есминеца не стига тази нощ. Около полунощ завършило съвещанието на "Маккоули" и Крачли се завръща назад. За да не търси безцелно в тъмнината крайцерите си, той решава да отдели "Австралия" в отделен западен сектор.

Боят

Малко след полунощ Микава приближава о. Саво. Торпилирания от самолетите през деня транспорт още гори. Ориентирайки се по него не е трудно да се определи местоположението на противниковите кораби. Корабите се движат със скорост 26 възела в разтеглена килватерна колона - начело е "Текай", след него в следния ред са "Аоба", "Кинугаса", "Фурутака", "Како","Тенрю", "Юбари" и накрая "Юнаги". В 00.54 на 09.08.42 г. наблюдателите на "Текай" забелязват движещият се бавно на югозапад "Блю". Микава намалява скоростта и завива вляво, за да заобиколи о. Саво от север. Там обаче има още един есминец. Японските кораби обръщат обратно и описвайки дъга се връщат на предишния си курс заобикаляйки "Блю". В 01.32 корабите на Микава минават траверза на о.Саво. Само след две минути напред по курса се показва поредния есминец. Това е "Джарвис", тежко повреден след налета на японската базова авиация. В 01.36 наблюдателите на "Текай" съобщават за още два ескадрени миноносеца напред по курса. Това всъщност са крайцерите от южната група. В същия момент "Кинугаса" изстрелва торпеден залп по "Джарвис", но не улучва. От американските кораби не забелязват японските, скрити от завесите на дъжда и маскирани на фона на о. Гуадалканал. В 01.38 от "Текай" изстрелват торпеда по крайцерите и увеличавайки скоростта тръгва на сближение. Чак след 5 минути радиста на "Патерсън" панически изкрещява в ефира: "Тревога! Тревога! Странни кораби навлизат в залива!" В този момент един от японските разузнавателни самолети хвърля над транспортите осветителна бомба. Тя ясно осветила за артилеристите силуетите на "Чикаго" и "Канбера". "Текай" е само на 25 кабелта от целите, а "Аоба" на 27. Корабите откриват огън с главния калибър. На такава дистанция е почти невъзможно да се пропусне целта, а бронята не защитава кораба от снарядите. Командирът на "Патерсън" заповядва да се изстрелят торпедата, но в грохота на боя командата не е чута. "Бегли" успява да изстреля торпедата си, но в тях забравят да поставят взривателите, а и японските кораби се намират на остри кърмови курсови ъгли. Шест минути след началото на боя, в 01.44 Микава завива на север. В тъмнината "Фурутака", за да не налети на "Кинугаса" излиза от строя. След него тръгват "Тенрю" и "Юбари". Така строя се превръща в пеленг. В 01.46 "Канбера" е вече унищожена. Механизмите и артилерията на кораба е изведена от строя от 2 торпедни и 24 203 мм попадения. Австралийския кораб гори по цялата си дължина. По това време най-накрая се качва на мостика и.д. командир на сектора капитан Бойд. "Чикаго" завива, за да се отклони от торпедата насочени към десния му борд, но получава торпедо в левия. "Блю" и "Джарвис" откриват огън по завършващия колоната "Юнаги". След кратко колебание към тях се присъединява и "Чикаго". Японския есминец успява да се скрие в завесите на дъжда. Стрелбата по "Юнаги" дотолкова отвлича вниманието на капитан Бойд, че той не намира време да се свърже със северната група.

Изглежда невероятно, но корабите в северния сектор не чуват стрелбата на оръдията на 7 тежки крайцера, не виждат осветителните бомби, а взривовете на торпедата възприемат за дълбочинни бомби. Поради това те започват усилено да търсят японски подводници. В 01.48 флагмана на Микава изстрелва торпеда и открива огън по "Астория". Вахтеният офицер на американския крайцер се оказва на висота. Само 4 минути след началото на атаката залп от 203 мм оръдия накрива "Текай". Но в този момент на мостика се качва командира на кораба и заповядва да се прекрати стрелбата по свои. Японските артилеристи спечелват скъпоценни минути. Първото тежко попадение в японските кораби става в 02.05. Снаряд от "Куинси" попада в щурманската рубка на "Текай" и поврежда електрическата система лишавайки кораба от средства за свръзка. Още един невзривил се снаряд пронизва оръдейна кула от главния калибър. Запалва се "Аоба", след като снаряд попада във вече празните торпедни апарати. Един невзривил се снаряд поразява машинното отделение на "Кинугаса". Едно попадение постига "Патерсън". И това е целия американски актив. "Куинси" попада под обстрел от двата борда. В него попадат едно торпедо и няколко десетки 203 мм снаряда. Корабът се обръща и в 02.35 потъва. "Винсенс" получава три или четири торпеда и няколко десетки тежки снаряда. Крайцерът се запалва и спира. Той потъва само няколко минути след "Куинси". "Астория" и "Канбера" агонизират още няколко часа.

Няколко минути след два часа корабите на Микава заобикалят о. Саво от запад и навлизат в открито море. Превратностите на нощния бой го отвлича от транспортните кораби. Сега адмиралът трябва да реши дали е постигнал достатъчно или трябва да се върне обратно и да атакува транспортите. До разсъмване остават четири часа. За завой обратно, ново заобикаляне на острова с бой, тъй като някои американски кораби още могат да стрелят изисква минимум час. Още един трябва за унищожаването на транспортните кораби, тъй като торпедата са свършили, а 203 мм снаряди ще пробиват бордовете без да се взривяват. Още около час за маневриране и изход от боя. Така при изгрев слънце японската ескадра ще бъде максимум на 30-40 мили от о.Гуадалканал. Микава разбира се не знае за оттеглянето на американските самолетоносачи,а корабите му са беззащитни срещу удар от въздуха. Докато японския адмирал се двоумял корабите му се натъкват на повредения от "Юнаги" "Ралф Талбот". Той успява да изстреля торпеда, които минават встрани, но затвърждават мнението на Микава, че е опасно да маневрира из тесните проливи неприкрит от есминци. "Текай" застава начело на колоната и развивайки 35 възела завива на северозапад.

Епилог

Окончателният резултат от боя става ясен на следващия ден. Японската авиация потапя "Джарвис" с целия му екипаж, а американска подводница прихваща "Како" при подхождането му към Кавиенг. Корабът получава три торпеда в десния борд и потъва за около пет минути. На него загиват 70 човека. Общо вице-адмирал Микава губи един КРТ, 128 убити и 67 човека ранени. Съюзниците губят 4 КРТ и 1 есминец потопени и 1 КРТ и 1 есминец повредени. Загиват 1270 човека, а 709 са ранени. Капитан Бойд се самоубива. Следобедът на 09.08.42 г. транспортите на Търнър напускат стоянката на о. Гуадалканал полуразтоварени. Морските пехотинци на Вандергрифт трябва да се задоволят в началото с половината от боезапаса и продоволствието си. Така е положено началото на шест месечното сражение за Гуадалканал.

 

 

"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ