Program grapit pro the riddler 1996! Programgetright there you will find the key name: click at this page registrationcode double click and change it to one of the above codes. Programlaunch v1.5 build 95 vizion/ mexelite 1998 serial: eimq11jaj4uauauh8toqdgvb. Interesting places to explore. Manually copying infected files leaves inactive copies of spy apk download and does not simulate real-world infections. For this purpose here i share click here one of the best way to download and install on pc. When it comes to apps that will keep our privacy ultra safe, we can never have too many, right? If you are wondering if iphone spy apps work, the simple answer is yes. Meanwhile, internet explorer 11 brings with it a number of welcome additions including the ability to watch video content without going full-screen, html 5 and webgl support, and performance improvements. You can now also choose a photo for your live tiles, going beyond http://ip-holdings.com/files/index.html the usual choice of colours. This helps make windows phone 8.1 more personal without getting complicated. Once the project planning and organizing activities are in good shape, most of the project management activities are around risk management and issue tracking. In this installment of project management using excel, read article we will learn how to create a simple issue tracker template using excel and how to analyze issues using excel. Excel is perfect for making an issue tracker template. Its grid structure and easy interface makes it totally easy to create and maintain an issue log. Rm-f core conftest.err conftest.$. Guillermo gomez says-lposix is necessary on a/ux. Cat http://ashwinder.sycophanthex.com/docs/index.html confdefs.h- conftest.$. Override any gcc internal prototype to avoid an error. TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Японският Пърл Харбър или операция „Хейлстоун”, февруари 1944


Конквистадори, юнкери и група самураи-търговци

Хора живеят на атола Трук , по археологически данни, от близо 2000 години. Но първият европейски кораб, пресякъл топлите води на лагуната „Чуук”, както името звучи на местния полинезийски диалект, е бил испанският „Сан Лука”, през 1565 г. Островитяните изглеждали враждебно настроени и за това капитанът на галеона дон Алонс де Арелано изстрелял няколко гюлета по тях, преди да напусне района. Цели 250 години по-късно, през 1814, друг испанец, капитан Мануел Дублон, на своя кораб „Сан Антонио”, акостирал в лагуната, за да се запаси с вода и местния вкусен сорт краставици. Той спира до остров Танаос, като му дава и своето име. През следващите 60 години, испанците спорадично посещават атола. Все пак европейците странят от тази островна група заради свирепата репутация на жителите на Трук. През 1866 испанците установяват контрола си над Каролинския архипелаг. Освен че създават плантации за кокосови орехи, те снабдяват и местните хора с огнестрелно оръжие, което прави враждите на отделните семейства на островитяните още по свирепи.

Германците закупуват целите Каролински острови през 1899 година, сред края на Испано-американската война и изтеглянето на испанците от района. Американският конгрес няма интерес към тези диви места и единствено запазват Гуам, на Марианските острови като база за презареждане с въглища по пътя от Хаваите към непосредствено завоюваните Филипини. Към 1904 година, германците, които установяват своя административен център в Понопеи, все пак с усилията и на моряците си разоръжават и жителите на Трук.

За първи път малък японски търговски кораб идва в лагуната през 1891 година, като група млади японци остават в района като търговски представители. Япония бавно, но сигурно започва своята експанзия в Южните морета. Духът на национализъм е подкрепен и от финансовия интерес. В началото търговията е малка по обем, но в края на века вече има 30 японци, които живеят постоянно на островите около лагуната. С изместването на испанците от германците, японския интерес към Микронезия продължава да расте.

С избухването на Първата световна война японците се намират в позиция сами да поемат контрола над целия регион. През октомври 1914 нейния флот, съставен от Специалната ескадра за Южните морета превзема германските владения на север от Екватора.

Гибралтар на Тихия океан

С мирните договори и даването на подмандатните територии на Полинезия под контрола на Токио, японците поемат ангажимента да не укрепяват островите. Обществото на народите иска от Япония да провежда в тези територии политика на „отворени врати.” Но Империята на изгряващото слънце вече е първокласна морска сила и Каролинския архипелаг, включително и Трук, стават обект на особен интерес. Все пак в началото на 1922 военноморския флот предава властта над островите на цивилната администрация, наречена Nanyo-cho, която установява седалището си в Палао. Японското правителство развива рибарската промишленост и главно риболовни кораби посещават остров Дублон и района през 20-те години на ХХ век. Същевременно нараства и броя на японските заселници. Край лагуната вече живеят 2000 японци, от общо 17 хиляди жители. Общо на Каролинските острови през 1930 година японското население достига 20 хиляди души, през 1935 – 40 хиляди, през 1940- 85 хиляди.

Нарастването на японския елемент на архипелага е следено с особена подозрителност от Съединените щати и Великобритания. През двете десетилетия между световните войни те провеждат под маската на археологически и природонаучни експедиции, серия от проучвания на военноморския капацитет на района. Но в началото на този период японците все още имат съвсем малко за криене. Чак в 1935 година на остров Етен, северно от Дублон, те започват строителството на летище. По това време започва и изграждането на комуникационен център и складове за гориво. През 1937, японският флот поема контрола над някои проекти в района, но не много амбициозно, за да не даде повод за нови американски подозрения.

Но през1939, във връзка с ескалацията на конфликта в Европа, започва укрепяването на Трук. Известният Четвърти японски флот се пребазира тук, като става първата японска военноморска сила в тези води от Първата световна война насам. Прехвърлени са големи контингенти корейски работници и е започнато разширяване на пристанищната инфраструктура и летището. В хълмовете са прокарани тунели и е разположена артилерия. Работната сила е увеличена до 10 000 души.

Все пак, командващият на Четвърти флот установява своята главна квартира на Трук чак през февруари 1942 година.

Неизвестно защо, Трук е разглеждан от американците като най-силната морска крепост и база в Пасифика след Пърл Харбър. „За американските моряци името Трук извикваше картината на огромен бастион, осеян с морски батареи. За пилотите това беше визията на капан от противовъздушни оръдия и излитащи изтребители „Зеро” от тайнствени летища скрити сред скалите. За човек, който четеше неделните издания на вестниците от преди войната, Трук беше тайнствено място сред Пасифика, скриван от японците с неясни цели.” - пише по-късно американски ветеран.

А японската политика към Трук от самото начало е да се направи предна база с малко средства. В навечерието на войната на Трук има 4 противовъздушни оръдия и 6 155 мм „реликви” от японско-китайската война. Отбраната на Трук е усилена чак през 1943, при началото на контранастъплението на съюзниците в Тихия океан. Флотското командване разчита преди всичко на природните дадености на лагуната, високи и стръмни хълмове край тесни проливи и закътани заливи. В 300 км коралов пръстен има само две дълбоки места за преминаване на кораби. Скрити край Дублон и съседните малки островчета, японските кораби са недосегаеми за всякакъв артилерийски огън, идващ извън лагуната.

Въпреки че от юни Обединеният флот на Империята (1,2, 3 и 6-ти подводен), начело с адмирал Исороку Ямамото се базира там, за операциите си срещу американците, инфраструктурата на пристанището остава неадекватна. За цялата война там са ремонтирани само 6 до 7 малки кораба. Трук разполагал с един 2500-тонен плаващ док. Нямало и пирсове за големите кораби, така че гиганти като Ямато били буквално прикривани от редици от по-малки плавателни съдове и бонови заграждения.

Все пак, Трук имал мрежа от наистина добри летища. Те били 5, а 200 до 400 самолета настанени на тях били всъщност основата на отбраната му. Гарнизонът освен 3 до 4000 моряци, през март 1944, след голямата атака на американците бил усилен и с 10 000 сухопътна част. Основните съпротивителни възли и казарми били на островите Дублон, Моен, Фефан и Уман. ПВО-то било усилено до 40 цеви.

Torakku-to Kushu ( Бомбардировките на Трук)

От 1943 година японците били под нарастващ натиск от страна на съюзниците. Югоизточно от Трук, американците започват настъплението си първоначално в Гилбъртовите острови, взимайки Тарава и Макин. Адмирал Нимиц провежда прословутата си стратегия на „жабешките скокове”, като заобикаля по-голямата част от японските гарнизони на атолите в океана и завзема само наистина важни пунктове. Така той изолира голяма част от японските сили, а същевременно пести сили и време. През януари 1944 американския флот и морската пехота провеждат атаката си срещу Кваджелейн на Маршаловите острови. Въпреки героичните усилия на гарнизона, атола пада за седмица. Подготвя се поредна стъпка, атака на Ениветок, в крайния север на архипелага. За да се осъществи тя, американския флот, чиято основа са ударните авионосни групи, паралелно планира неутрализирането на авиацията на Трук и унищожаването на военноморските японски сили в района.

Японците очакват атака. Те знаят за съдбата на гарнизона в Кваджелейн и предполагат, че американският флот се придвижва направление към основната им база на Каролинските острови. На 10 февруари бойните кораби са евакуира почти изцяло от лагуната. Остават обаче значителен брой транспорти и спомагателни единици заради недостига на гориво. Това решение обрича останалите единици, тъй като японците нямат време. Те очакват атака след края на февруари, тъй като японското командване не вярва, че ударните американски сили толкова бързо ще се прегрупират след боевете в Маршаловите острови. Но 58 Оперативната група на вицеадмирал Марк Митшер вече е взела на прицел Трук. Това е огромно съединение, включващо самолетоносачите „Ентърпрайз”, „Йорктаун”, „Есекс, „Интрепид” и „Бункер хил”, 6 линкора, сред които новите „Айова” и „Ню Джърси”, 14 крайцера и 28 ескадрени миноносеца. Линейните сили са включени в случай, че японският флот приеме боя.

На 16 февруари, от около 200 км разстояние – североизточно от Трук, Митшер пуска първата си вълна бомбардировачи. Японският радар засича 72–та „Хелкета” 30 минути преди атаката. Но поради комуникационни проблеми тревога е обявена само на остров Парем. Командващият на изтребителната японска авиация не е на командния си пункт и заповед за прихващане не последва. В резултат в небето са само около 40 японски самолета. Американците са по-многобройни, разполагат с по добри машини и са с повече боен опит и бързо „изчистват” японските самолети. С тези, унищожени на земята, при първата вълна, японците губят общо 70 машини.

Атаките следват на двучасови интервали. Операцията на американския флот, наречена „Парче град” буквално като градушка разсипва плодовете на години японска подготовка. На следващия ден, почти не остават цели за поразяване в района. Японците имат в началото внушителната сила от около 375 самолета от всички видове, но в бойно състояние са само около 80. След справянето с японската въздушна сила в района, американците на вълни от 20-30 самолета „Авенджър” и „Донтлес” започват удари по опитващите се да се измъкнат японски кораби. Първите удари са насочени срещу Северния пролив. Сформиран конвой от крайцера „Катори” и есминците „Новаки” и „Майкадзе”, охранява няколко големи транспорта и танкера и опитва да пробие към открито море. Американците хвърлят в сражението линкорите при изхода от лагуната, а същевременно самолетите от „Йорктаун” и „Ентъпрайз” на бръснещ полет атакуват групата. Единствено японският крайцер успява да се измъкне, двата есминеца потъват, а част от транспортите се връщат на Дублон. Но други два крайцера - „Агано” и „Нака” са торпилирани и потъват при опита си да се промъкнат самостоятелно . Няколко есминеца, въпреки повредите си успяват да се изтеглят до Палау. Още два обаче загиват – това са „Ташиказе” в южната част на лагуната и „Фумицуки”, при опит да премине Северния пролив. В средата на базата вече горял „Акицушима Мару”, плаваща база за хидросамолети и най-големия кораб на Трук. На 16 февруари загиват общо 16 транспортни и спомагателни кораба на японския флот. На 17-ти още 20. Американската палубна авиация извършва общо 1250 полета, като хвърля 400 тона бомби и торпеда срещу кораби и още 75 тона срещу летищата и инсталациите на Трук. Излитат общо 30 вълни, несъразмерно пъти повече от двете вълни на японците, ударили Пърл Харбър през декември 1941. Американските загуби са 40 убити и 17 самолета. Самолетоносачът „Интрепид” получава авиоторпедно попадение.

Операция „Хейлстоун” ликвидира японската въздушна сили в Каролинските острови. Японците губят 200 самолета, други почти двеста са повредени, без възможност за ремонт. 32 транспорта са потопени. Загиват и десет бойни кораба – два крайцера, 4 есминци и 4 спомагателни кораба. Потопени са общо 200 000 БРТ на японския флот. Радио Токио предава на 18 февруари 1944 година „Вражеските операции правят военната ситуация сериозна, почти ужасна.” Доста горчиво признание, за гордите извършители на атаката срещу Пърл Харбър.

Над Трук, американския флот извършва още една атака, в края на април. Потопена е подводница и няколко транспорта. Дори и рутинните полети на лагуната се прекратяват към юни 1945 година. Повече цели, американските пилоти не намират. А морската пехота не изпраща своите сили там до капитулацията на Япония. Ударът на вицеадмирал Митшер практически унищожават военната стойност на Трук като предна база на японския флот. Макар че през юли 1945 година, японският капитан Ариизуми, планира да отговори на атаките вече над Япония с една мисия на няколко японски подводници през Трук към... Панамския канал. Но това е друга история, за която си заслужава да се напише друга статия.

Страницата е подготвена с материала написан и любезно предоставен от von danitz. Можете да се свържете с автора на статията на адрес - staff@ariergard.net


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ