Program grapit pro the riddler 1996! Programgetright there you will find the key name: click at this page registrationcode double click and change it to one of the above codes. Programlaunch v1.5 build 95 vizion/ mexelite 1998 serial: eimq11jaj4uauauh8toqdgvb. Interesting places to explore. Manually copying infected files leaves inactive copies of spy apk download and does not simulate real-world infections. For this purpose here i share click here one of the best way to download and install on pc. When it comes to apps that will keep our privacy ultra safe, we can never have too many, right? If you are wondering if iphone spy apps work, the simple answer is yes. Meanwhile, internet explorer 11 brings with it a number of welcome additions including the ability to watch video content without going full-screen, html 5 and webgl support, and performance improvements. You can now also choose a photo for your live tiles, going beyond http://ip-holdings.com/files/index.html the usual choice of colours. This helps make windows phone 8.1 more personal without getting complicated. Once the project planning and organizing activities are in good shape, most of the project management activities are around risk management and issue tracking. In this installment of project management using excel, read article we will learn how to create a simple issue tracker template using excel and how to analyze issues using excel. Excel is perfect for making an issue tracker template. Its grid structure and easy interface makes it totally easy to create and maintain an issue log. Rm-f core conftest.err conftest.$. Guillermo gomez says-lposix is necessary on a/ux. Cat http://ashwinder.sycophanthex.com/docs/index.html confdefs.h- conftest.$. Override any gcc internal prototype to avoid an error. TEST
Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net


Операция “Джуно”


В помощ на пехотата

След мълниеносните победи в Норвегия и Норвежко море Германия трябвало да преживее няколко критични момента. В дните на стоварване на десанта и скоро след това флота загубил няколко тежки кораба, които сериозно отслабили настъпателните му възможности. Британската атака на 4-та флотилия есминци пред Нарвик и стоварения в следващите дни десант застрашил немските позиции в Северна Норвегия. Британски експедиционен корпус бил стоварен и в района на Харстад. Въпреки това ген. Дитл успял да стабилизира положението и към началото на юни кризата била отминала. А след настъплението на Вермахта срещу Белгия, Холандия, Франция и Люксембург никой не се съмнявал в скорошната евакуация на съюзническите войски от Норвегия. Но корабите от Кралския флот и самолетите от КВВС все така безпокояли немските войски. Поради това в началото на юни адмирал Вилхелм Маршал получил заповед от адмирал Редер “да облекчи положението на войските на генерал Дитл, като атакува вражеските кораби и транспорти в района на Нарвик- Харстад”. Към тази заповед командването на Група ВМФ “Запад” добавила, че “цел на операцията е внезапната атака на Ваагс-фиорд, атака на вражеските военни кораби и транспорти там, а също така и оборудването на плацдарм”.

За провеждането на операцията, която получила кодовото име “Джуно” били избрани линкорите “Шарнхорст” (флагман), “Гнейзенау”, тежкия крайцер “Адмирал Хипер”, есминците “Карл Галстер”, “Ханс Лоди”, “Ерих Щойнбринк” и “Херман Шоеман” и танкера “Дитмаршен”. На 04.06.1940 г. корабите напуснали Кил и сутринта на 07.06 незабелязано достигнали ширината на Харстад. Адмирал Маршал бил решил да атакува британските позиции около Харстад, но полученото рано сутринта на 08.06.1940 г. съобщение за две групи британски кораби променило решението му. Немският командир решил да ги атакува, а не да се промъква в дългият фиорд където би могла да го очаква засада. В 05.55 часа "Адмирал Хипер" забелязал танкера "Ойл Пайонир" и съпровождащия го въоръжен траулер "Джунипер". "Гнейзенау", тежкия крайцер и есминците безнаказано разстреляли траулера и танкера. Последният бил добит с торпедо от “Херман Шоеман” в 08.00 часа. Докато потапяли последния британски кораб била получена радиограма, напомняща, че главната цел е обстрела на британските позиции под Харстаг. Линкорите трябвало да навлязат във Ваагс-фиорд, а крайцера и есминците да продължат рейда в Норвежко море. Адмирала обаче решил да продължи търсенето на британски кораби в морето. Следващите кораби на пътя на немското съединение били празния войскови транспорт "Орама" и болничния кораб "Атлантис". "Адмирал Хипер" и “Ханс Лоди” потапят транспорта, а болничният кораб е освободен след проверка срещу обещанието, че няма да използва радиостанцията си, което англичаните и спазват. След това адмирал Маршал повежда корабите си на югоизток, тъй като получава съобщение за забелязани британски съдове там. Тъй като в оказания район кораби нямало, а на "Адмирал Хипер" и есминците горивото свършвало те били изпратени с танкера в Тронхайм, а "Шарнхорст" и "Гнейзенау" продължили своя рейд на север.

Евакуацията

След немското настъпление на Западния фронт и острата нужда от войски Великобритания решила да изтегли контингента си от Норвегия. За целта била проведена операцията “Азбука” от 05 до 08.06.1940 г. Били сформирани няколко войскови конвоя – три на 07.06 и един на 08.06.1940 г. Първият се състоял от 6 бързоходни лайнера с 15 000 войника на борда, прикривани от учебния крайцер “Виндиктив”. Вторият напуснал Харстад на 07.06 и бил съставен от 7 лайнера с 10 000 войника и бил прикриван от КРЛ “Саутхемптон”, “Кайро и 5 есминаца. Едновременно с него в морето излязъл конвой съставен от 8 транспортни кораба и танкери, съпровождани от 2 есминеца и няколко по-малки кораба. Последни от норвежките пристанища излезли няколко отделни транспортни и болнични кораба, както и КРТ “Девоншир” с краля на Норвегия и правителството на борда. Всички кораби напуснали Норвегия на 07.06.1940 г. достигнали Великобритания. По време на евакуацията кралския флот трябвало да прикрие няколко направления. Линейните крайцери “Ринаун” и “Рипалс” с ескорта си били изпратени между Исландия и Фарьорските о-ви, за да прихванат немски спомагателен крайцер. По-късно се оказало, че съобщението е погрешно. Флагманът на флота ЛК “Родни” се намирал в Скапа Флоу и с него адмирал Форбс бил готов да окаже помощ във всяко едно направление. Оперативното прикритие на конвоите в Норвежко море било възложено на ЛК “Велиант” и АВ “Арк Роял” и “Глориес”. Последният трябвало да приеме самолетите на 263-та и 46-та ескадрили на КВВС. Десетте “Харикейна” и осемте “Гладиатора” благополучно се приземили на самолетоносача на 07.06, въпреки, че не били оборудвани със спирачни куки, а пилотите им нямали опит с приземяването на кораб. Авиогрупата на самолетоносача в този ден наброявала 10 истребителя и 5 торпедоносеца. "Арк Роял" и "Глориес" се намирали заедно с корабите от ескорта северно от Лофотенските о-ви и трябвало да се присъединят към конвоя на “Саутхемптън” и “Кайро”. Рано сутринта на 08.06.1940 г. капитанът на “Глориес” съобщил, че на кораба привършва горивото и не може да даде пълен ход при нужда, поради което полети не могат да се извършват и помолил за разрешение да плава сам. Между 05.06 и 07.06.1940 г. КВВС получили няколко съобщения от бреговите наблюдаели в Норвегия за немски кораби, като в едно от тях се говорело за "два линкора". Тъй като операторите обаче имали строга заповед да се отнасят критично към всяко съобщение, което постъпва те не предприели нищо и изчакали да се получи потвърждение.

Самолетоносач в прицела на главния калибър

В 02.53 капитанът на "Глориес" с ескортиращите го есминци "Ардент" и "Акоста" получил разрешение да се отдели. Корабът легнал на курс 250 градуса и развил скорост от 22 възела. Сутринта обаче скоростта била намалена на 17 възела и  капитанът заповядал противолодъчен зигзаг. Така до 16.00 часа на 08.06.1940 г. корабът плавал на юго-запад без да вдигне във въздуха нито един самолет. По това време курсът бил изменен на 205 градуса, но "Глориес" оставал в четвърта степен на готовност - 17 възела скорост и използвал 12 от 18-те си котли. Самолетите били свалени в хангара. Есминците били разположени на 400 метра отстрани на бордовете. Духал лек северо-западен вятър 2-3 бала, а видимостта била неограничена. В 15.45 докладвали на адмирал Маршал за забелязан дим на хоризонта. По това време корабите плавали със скорост 19 възела на курсс 330. Маршал заповядал да се увеличи скоростта до максималната, а корабите да се сближат с противника. Малко след 16.00 на британските кораби забелязали два кораба на западния хоризонт. В 16.20 за опознаване на корабите бил изпратен "Ардент", а едновременно с това започнала подготовка на петте торпедоносци Swordfish. В 16.36 "Гнейзенау" вече палвал с 30,5 възела, а "Шарнхорст" развил едва 29 поради повреда в един от котлите. Корабите се престроили в пеленг с отстъп на дясно, като разстоянието между тях било 22 кабелта и в 16.32 "Шарнхорст" открил огън от дистанция 26 150 метра (165 кабелта). Приблизително по същото време "Ардент" опознал двата линкора и предал съобщението на "Глориес" както било уговорено предварително. След което двата есминеца започнали да поставяд димни завеси, за да укрият "Глориес", а "Ардент" изскочил от димната завеса  в торпедна атака и обстрелял "Шарнхорст" със 120 мм си оръдия. "Гнейзенау" открил огън по "Глориес" в 16.46 и снижил скоростта си до 27,5 възела. Първите залпове на немските линкори дали накритие и в 16.38 280 мм снаряд от "Шарнхорст" пробил полетната палуба и се взривил в горния хангар, където придизвикали голям пожар, а осколките повредили котел котёл №4 и въздухозаборниците. Налягането в още два котела паднало, но скоро било доведено до максималното възможно. В 16.56 снаряд превърнали мостика и радиорубката на самолетоносача в пламтящи отломки убивайки капитана. Командването поел старшия помощник. Радистите на самолетоносачите се опитали да повикат помощ, но слаби откъси от радиограмата, в която се говорело за два "джобни линкора" били приети единствено на намиращия се на 80 мили северно "Девоншир". Поради намиращите се на борда "високи гости" вице-адмирал Кънингхам не се решил да наруши радиомълчанието. Есминците били обстрелвани от 150 мм артилерия на линкорите. "Ардент" поразил с един 120 мм снаряд "Шарнхорст" преди да потъне. Корпусът на есминеца бил превърнат в горящи обломки и потънал около 17.25 часа практически с целия екипаж. Спасили се само 2 матроса. Едно от изстреляите торпеда минало достатъчно близо пред форщевена на "Шарнхорст" без да бъде забелязано от немските моряци. Между 16.58 и 17.20 "Глориес" бил скрит зад димните завеси на есминците и немските линкори прекратили огъня по него. В 17.20 самолетоносача отново се появил в прицелите на "Шарнхорст" и "Гнейзенау" и те открили огън по него. Първите залпове отново дали накритие и един снаряд се взривил в машинното отделение. "Глориес" губейки скорост започнал бавно да описва циркулация. Линкорите прекратили огъня по кораба в 17.40 часа. Самолетоносачът потънал около 18.10 часа на 08.06.1940 г.

За честта на Royal Navy

Докато линкорите водели огън по "Глориес" вторият есминец маневрирал пред "Шарнхорст" в собствената си димна завеса. Около 17.30 "Акаста" изкочил от дима и изстрелял 4 торпеден залп по флагманския кораб на адмирал Маршал. Практически в същия момент корабът корабът получил попадение на 150 мм снаряд и прекратил стрелбата. Немските артилеристи стреляли по горящия му корпус до 18.08, когато прекратили стрелбата. Есминецът потънал в 18.20. От неговия екипаж се спасил един матрос.

Епилог

От торпедата на "Акаста" едно достигнало "Шарнхорст" и се взривило в района на десния борд под кърмовата кула от главния калибър. Кулата била изведена от строя, централното машинно отделение и това на десния борд били наводнени. Корабът приел 2 500 т. вода. Скоростта временно паднала до 5 възела. В 18.15 часа корабите легнали на курс към Тронхайм и развили скорост от 20 възела. Никакви опити да се спасят оживелите от британските кораби не били направени. Адмирал Маршъл решил да достигне колкото е възможно по-скоро Тронхайм. Скоро след пристигането там "Гнейзенау" и "Адмирал Хипер" получили заповед да излязат в морето, за да завършат операцията. Двата кораба обаче не успели да прихванат нито един британски кораб и на 09.06.1940 г. се завърнали в Тронхайм. По същото време болничния кораб "Атлантис" срещнал “Велиант” и съобщил за потапянето на "Орама" от немците. Адмирал Форбс веднага организирал преследването на немската ескадра. На "Ринаун" било заповядано да се присъедини към адмирала, който на "Родней" излязал от Скапа Флоу. "Рипалс" бил повикан, за да прикрие конвоите. На 10.06.1940 г. към адмирал Форбс се присъединил и "Арк Роял". Отначало Флота на Метрополията плавал на изток, а след това на северо-изток. На 12.06 адмирал Форбс поел на юг, но към средата на деня се отправил директно към Норвегия. На 13.06 от "Арк Роял" излетели 15 пикиращи бомбардировача "Скюа", които трябвало да атакуват "Шарнхорст" в Тронхайм. Британските самолети били прихванати от вдигнатите по тревога немски изтребители и с цената на 8 свалени самолета успяли да поразят с една 225 кг. бомба "Шарнхорст". Последната обаче не се взривила и пораженията били минимални. На 20.06 "Гнейзенау" и "Адмирал Хипер" предприели демонстрационен рейд към Исландия, за да отвлекат вниманието от "Шарнхорст", но британската подводница "Клайд" успяла да ги прихване и поразила с едно торпедо "Гнейзенау". Немците успели да се върнат в Тронхайм. С цената на много усилия немските линкори били върнати в Германия, но те се оказали извън строя в критичните за Англия дни на лятото на 1940 г. Немският флот по това време можел да разчита само на леките си сили и едва на един "джобен линкор".


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ