История на създаването

През месец юли 1917 г. в Японския Парламент се разгорели горещи спорове по повод отбраната на страната. Американската “Тригодишна корабостроителна програма” разтревожила не на шега японските адмирали. На хартия нито един флот на можел да се противопостави на новите американски дредноути и линейни крайцери. Поради обтегнатите отношения между Японската Империя от една страна и САЩ и Австралийския доминион от друга, японското политическо ръководство било разтревожено за безопасността на страната и нейните позиции в Азия и Пасифика. В тази напрегната обстановка вице-адмирал Томосабуро Като предложил документ с тригодишна давност, който предвиждал строежа на осем линкора и четири линейни крайцера с 410 мм артилерия. В началото депутатите одобрили поръчката на три нови линкора, но адмиралите по собствена инициатива решили да се строят и два линейни крайцера - “Амаги” и “Акаги'. В края на 1917 г. била предложена нова корабостроителна програма – “8-6”, за да се узаконят поръчаните линейни крайцери. В средата на 1918 г. Парламента одобрил строежът на новите линейни крайцери и по своя инициатива поръчал още два. От Генералния Морски Щаб честно заявили, че новите кораби се нуждаят от преработване, поради което първите два кораба могат да бъдат заложени не по-рано от 1920 г. На четирите линейни крайцера от типа “Амаги” (“Амаги”, “Акаги”, “Атаго” и “Такао”) се възлагало да играят роля на авангард на флота в решаващото сражение, което било планирано да се проведе в Южния Тихи океан. Според проекта корабите трябвало да имат стандартно водоизместване 42 300 т. и пълно 47 500 т. Размерите на кораба били 274,1х30,8х9,8 м. Бронирането на кораба предполагало главния броневи пояс да бъде с дебелина 254 мм, като в края изтънявал до 203 мм и завършвал с 280 мм траверси, които под броневата палуба били с дебелина 229 мм. Броневият пояс имал 15° наклон навън. Главната бронева палуба била с дебелина 102 мм, като над машинните, котелните отделения и погребите дебелината и достигала до 140 мм и завършвала със 101 мм скос. Кулите от главния калибър били традиционно силно бронирани. Челната плоча била с дебелина 356 мм, а покрива 190 мм. Рубката също получила силно брониране – 356 мм страни и 76 мм покрив. Предполагало се корабите да бъдат въоръжени с 10 от новите 410/45 мм оръдия тип 3 модел 40 разположени в 5 кули. Противоминната артилерия включвала 16 едностволни 140/50 мм оръдия разположени в каземати, а зенитната артилерия била представена от 4 от новите едностволни 120/50 мм оръдия разположени около първия комин. Въоръжението допълвали 8 надводни торпедни апарата с калибър 610 мм за новите торпеда тип 8 модел 1. Проектната скорост на корабите била 30 възела.

Линеен крайцер "Акаги"

Корабите били заложени на стапелите на Морския арсенал в Куре – “Амаги” на 16.12.1920 г., а “Акаги” на 06.12.1920 г. По време на Вашингтонската морска конференция Япония претъпяла дипломатическо поражение и била принудена да се откаже от строителството на новите кораби. Строежът на линейните крайцери бил спрян на 05.02.1922 г. при готовност на корпусите 35-40%, а през средата на 1923 г. “Амаги” и на 19.09.1923 г. “Акаги” строежът на корабите продължил, но вече като самолетоносачи. На 01.09.1923 г. по време на Токийското земетресение корпусът на “Амаги” получил тежки повреди. Корабът бил изключен от корабостроителната програма и през 1924 г. нарязан за скрап. “Акаги” бил спуснат на вода на 22.04.1925 г., а през 1927 г. бил зачислен в списъците на Обединения флот. “Атаго” и “Такао” били заложени на 22.11 и 19.12.1921 г. съответно и отказани след решение на Вашингтонската морска конференция в ниска степен на готовност на корпусите.

По проекта за преоборудване на първите два от корабите от типа “Амаги” в самолетоносачи решили да запазят стария корпус и механизми. Дебелината на главният броневи пояс била намалена до 152 мм, като запазили наклона му. Бронирането на хангарната палуба било ограничено до 19-25 мм, като единствено в района на котелните и машинните отделения дебелината достигала до 32-51 мм. Полетните палуби били две подобно на тези у английските самолетоносачи “Глориес” и “Корейджес” – една главна за бомбардировачите и една на бака по-къса за изтребителите, заедно с допълнителна площадка за тях. Въоръжението било ограничено според изискванията на Вашингтонската конференция – две кули с по две 200/50 мм оръдия и 6 едностволни от същия калибър разположен в каземати на кърмата. Зенитното въоръжение било представено от шест двустволни кули за 120/45 мм универсални оръдия и 11 двустволни 13 мм картечници.

"Акаги" при спускането му на вода.

Модернизации

По време на доработването на кораба през 1929-1932 г. на десния му борд в предната част на палубата била оборудвана малка островна надстройка за по-добро управление на летателната дейност на авиогрупата. По време на модернизацията през средата на 30-те години полетната палуба била тотално преустроена. Били премахнати двете малки палуби за изтребителите. Хангарът бил удължен напред, а главната полетна палуба била разширена, удължена и подсилена, за да може да поеме новите типове самолети. Островната надстройка била пренесена от десния на левия борд, като била разширена и модернизирана. Двата комина били обединени в един насочен надолу. По този начин трябвало да се намали задимяването на полетната палуба. Демонтирали кулите с 200 мм артилерия. Зенитните картечници били свалени и на тяхно място били монтирани новите двустволни 25 мм автоматични зенитни оръдия. Авиогрупата била превъоръжена и реформирана. През 1941 г. отново бил променен и състава на авиогрупата на 14+4 A6M2, 34+16 B5N2, 20+6 D3A1. По време на рейда в Индийския океан корабът носил 27 A6M2, 18 D3A1, 27 B5N2. По време на операция “MI” корабът носил 21 A6M2, 21 D3A1, 21 B5N2.

"Акаги" след модернизацията през 1931 г.

"Акаги" след модернизацията през 1938 г.

"Акаги" през 1942 г.

Тактико-Технически Данни на тежък самолетоносач “Акаги”

Служба

“Акаги” бил зачислен в списъците на флота на 25.03.1927 г. и влиза в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи. През ноември 1928 г. корабът е изведен в резерв, а през 1929 г. започва 4-ри годишен период на доработване. От април 1933 г. до ноември 1935 г. действа в състава а 1-ва и 2-ра дивизия самолетоносачи. След това е модернизиран в Сасебо и влиза отново в състава на действащия флот на 31.08.1938 г. От тогава постоянно действа в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи и се явява флагман на 1-ви Авионосен флот. Януари и февруари 1939 г. взема участие в Японо-Китайската война. От ноември 1940 г. до април 1941 г. преминава модернизация през която е променен състава на авиогрупата. Участва в атаката срещу Пърл Харбър, като флагман на 1-ви Авионосен флот. В състава на първата вълна вдига 36 самолета (9 A5M2, 15 B5N2, 12 D1A2), а в състава на втората – 27 самолета (9 A5M2, 18 B5N2), които нанасят удар по американските кораби в базата. През януари 1942 г. в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи взема участие в Ново Гвинейската операция, като на 21.01.42 г. самолетите на кораба атакуват цели в Рабаул и по северното крайбрежие на Нова Гвинея. На следващия ден 27 самолета (9 A5M2, 18 B5N2) атакуват Кавиенг. През месец февруари корабът в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи участва в атаката на порт Дарвин на 19.02.42 г., където в хода на първата атака 15 самолета от състава на авиогрупата вземат участие в потапянето на американския есминец DD226 “Пиъри”. На 25.02.42 г. следва нов налет над Дарвин. През месец март участва в осигуряването на десанта на о. Ява и на 05.03 самолети от състава на авиокрилото атакували Чилачап. След това се базира в бухта Старинг. Взема участие в операция “С” и на 05.04.1942 г. самолетите на кораба, заедно със самолети на “Сорю” участват в атака срещу Коломбо и потапят английския КРТ “Дорсетшър”. На 09.05 участва в атаката срещу Тринкомали и същия ден 17 пикиращи бомбардировача атакуват и потапят самолетоносача “Хермес”. След това корабът е на планов ремонт в Йокосука. Взема участие в операция “MI”, където на 05.06.1942 г. получава 2 бомбени попадения и 1 близък разрив. В следствие на детонацията на торпедата и пожарите от авиобензина корабът получава тежки повреди и на 06.06.1942 г. е потопен с торпеда от ескортиращите го есминци.