История на проекта

Подготвяйки се за война в района на Тихия океанЯпонския Генерален Щаб отделил особено внимание на десантните операции. В бъдещите сражения за изграждане на “Велика Азия” армейските съединения трябвало да овладеят не само територии в континентален Китай, но и на многочислените острови в Полинезия и Холандските Източни Индии. За тази цел през 1935 г. фирмата “Харима” проектирала и построила първият в историята десантен кораб – “Шинсю Мару”. При него за пръв път десанта се помествал в специални катери вътре в корпуса на кораба.

Опитът от сраженията в Атлантика през 1939-1940 г. показал универсалността на британските “мак-шипове”. Японският Главен Морски Щаб вече бил започнал програма по превръщането на много от построените по т. нар. “Сенчеста програма” гражданските и военни кораби в леки и ескортни самолетоносачи. Нежеланието на японската армия да разчита единствено на Обединения флот при поддържането на десантните операции и собствените си доставки на гориво довело до стартирането в началото на 1941 г. на програма за преоборудването на граждански кораби в щурмови авионосещи десантни кораби и танкери-самолетоносачи. Те трябвало да осигурят непосредствената поддръжка и снабдяване на армейските гарнизони на територията на Тихия океан, а също да играят ролята на авиотранспорти при подсилването на авиобазите по периферията на защитния периметър на Империята.

През юни 1941 г. японската армия закупила два недостроени пътнически кораба, строящи се на стапелите на фирмата “Харима” в различна степен на готовност. “Акицу Мару” бил заложен на 17.09.1939 г. и спуснат на вода на 25.09.1941 г. Почти по същото време бил заложен и спуснат на вода и “Нигицу Мару”. Двата кораба наподобявали самолетоносачи по своята компоновка. Хангар не бил предвиден. Самолетите били разположени на открита платформа под полетната палуба. Надстройките били преработени и над тях била настелена дървена палуба на нивото на бившата лодъчна палуба, а в кърмовата й част имало люк, през който самолетите били вдигани с кран. В носовата и кърмова част полетната палуба била поддържана с пилони. При нужда самолетите можели да излитат от палубата, но кранът на кърмата не позволявал кацането върху нея. Същият кран бил предназначен за разтоварване на техниката, тежкото въоръжение и снаряжение. Енергетичната установка останала непроменена, като димът от котлите бил отвеждан в единствен комин на десния борд, който при нужда можел да се отвежда в хоризонтално положение. Като десантен кораб “Акицу Мару” и втория кораб в серията били проектирани да носят до 20 десантни катери, които били спускани на вода през специални кърмови портове, подобни на тези на “Шинсю Мару”. В този случай корабите не носели самолети. На десният борд била поставена островна надстройка. Въоръжението се състояло от 2 75 мм зенитни оръдия и 10 75 мм армейски оръдия върху преработени лафети, разположени на платформи без прикритие. По други данни зенитните оръдия били с калибър 76 мм. Предвиждало се авиогрупата да се състои от 20 Ki-76.

“Акицу Мару” след влизането в строя през 1942 г.

Модернизация

След като Обединения флот понесъл тежки загуби в сраженията било решено двата кораба да се предадат на флота и да бъдат преустроени като ескортни самолетоносачи. През юни 1942 г. състава на авиогрупата бил променен на 12 A6M5 и 8 Ki-76. Предвиждало се да бъде демонтиран кранът на кърмата, което да позволи кацането на самолети на палубата. Поради натовареността на кораборемонтните заводи предвидената модернизация не била осъществена.

Тактико-Технически Данни на Щурмови Авионосен Десантен Кораб тип “Акицу Мару”

Служба

“Акицу Мару”

Корабът бил приетна служба на 30.04.1942 г. и само след два месеца бил предаден на Обединения флот. Според някои източници на “Акицу Мару” в средата на 1942 г., преди да бъде предаден на флота, са преминавали част от войсковите изпитания на разработвания от армията хеликоптер Ка-1. Използван е като авиотранспорт между Метрополията и базите от Отбранителния периметър. На 15.11.1944 г. е потопен от американската подводница ”Куинфиш” в Корейския проток.

“Нигицу Мару”

Корабът бил приет на служба през  март 1942 г. и само след три месеца бил предаден на Обединения флот. Използван е като авиотранспорт между Метрополията и базите от Отбранителния периметър. На 12.01.1944 г. е потопен от американската подводница “Хейк”.