История на създаването

Заложен още преди втората Световна Война в Николаев по проект 30 “, корабът е достороен след нея по модернизирания проект 30-К. Получава името “Озорной” и влиза в състава на съветския Черноморски флот през 1948 г. Получава средства за радиолокация, които пр. 30 изобщо нямал – радар за следене на надводната обстановка "Риф" и "Гюйс", радар за управление стрелбата на артилерията от главния калибър "Редан", радар за управление на торпедната стрелба "Редан-4";, станция за опознаване "Факел", станция за създаване на смущения, навигационная апаратура "Рым", хидроакустическа станция "Тамир-5Н", усилено било зенитное въоръжение.

Есминеца “Георги Димитров” при зачисляването му в българския военно-морски флот

Тактико - технически данни на ескадрен миноносец проект 30-К “Озорной”

NATO код: Ognevoy
Водоизместване:
стандартно - 2864 т.
пълно - 2016 т.
Размери:
дължина - 117 м / максимална/
широчина - 11 м
газене - 4,44 м
Енергетична установка:
два турбо-зъбчати агрегата тип ТВ-6; 54 000 к. с.
Скорост : 37,2 възела
Далечина на плаване : 3 950 морски мили / 14 възела
Количество на горивото : ? т дизел
Екипаж : 300 човека
Въоръжение:
главно - 2х2х130 мм тип Б-2-ЛМ
зенитна артилерия – 1х185 мм тип 92-К, 6х1х37 мм тип 70К
торпеда – 2х3х533 мм ТА тип 53-30К
мини – 52 мини тип КБ-КРАБ или 60 мини тип М-60, два параванни трала
ПЛО – 2х1 бомбомет тип БМБ-1, 2 стелажа за 36 дълбочинни бомби

Служба

След провеждането на държавните изпитания през 1949 г. е решено да бъде предаден на България за замяна на есминеца “Анатолий Железняков”. На 21.08.1949 г. с учебен кораб “Н. Й. Вапцаров” в Севастопол са прехвърлени 104 моряка, които на 24.08.1949 г. стъпват на палубата на кораба. Първоначално за капитан на кораба е определен капитан ІІ ранг Хр. Кукенски, който в последствие е заменен с капитан ІІ ранг Иван Добрев. На 23.02.1950 г. корабът пристига във ВМБ Варна, където му е присвоено името “Георги Димитров”. Зачислен е в списъците на флота на 18.04.1950 г. Есминецът е поставен на пряко подчинение на командващия флота и влиза в състава на ударните сили на флота. С него се предполагало да се нанасят артилерийско-торпедни удари по вражеските десантни съединения. От 21 до 31.01.1957 г. под флага на командващия флота контраадмирал Бранимир Орманов “Георги Димитров” превозва правителствена делегация водена от министър-председателя Антон Югов до Албания. Преди похода корабът преминава частичен ремонт в Севастопол. През август 1958 г. е осъществен щурмански поход до Одеса. На следващата година щурманския поход е по маршрута Констанца - Одеса. След него корабът е изведен в резерв и предаден на Военноморското училище. Планираната през 1961 г. модернизация не е могла да бъде осъществена. На 30.09.1960 г. корабът извършва последното си плаване като учебен-артилерийски кораб на Военноморското училище и е бракуван. До 1963 г. разоръжения корпус на есминеца стои във Варненското езеро. Потъва същата година по време на буря.

Предвиждало се е предаването на още един есминец от същия тип, който трябвало да носи името “Васил Коларов”, но до осъществяване на проекта не се стигнало.