История на създаването

Заложен под името “Корфу” през 1916 г. в рамките на т. нар. “Ушаковска серия” есминци строени по програмата за усилване на Черноморския флот на Руската Империя през Първата Световна Война. През различни периоди носил името “Корфу”, “Петровски” и “Железняков”. Конструктивно представлявал модернизиран вариант на есминците от тип “Дерзки”(според други източници тип "Гаджибей", но всъщност става дума за кораби от една и съща сторителна серия). През 20-те и 30-те години преминава програми за модернизация, които основно засегнали спомагателната и зенитна артилерия на кораба.

Есминеца “Железняков” при предаването му на българския флот 1947 г.

Тактико - технически данни на ескадрен миноносец “Железняков”

Водоизместване:
стандартно – 1308 т.
пълно - 1795 т.
Размери:
дължина - 92,75 м / максимална/
широчина - 9,07 м
газене – 3,81 м
Енергетична установка:
5 котела “Торникрофт”, 2 турбини “Парсънс”; 29 000 к. с.
Скорост : 26 възела
Далечина на плаване : 1500 морски мили / 21 възела
Количество на горивото : ? т мазут
Екипаж : 172 човека
Въоръжение:
главно – 3х1х102 мм
картечници – 2х1х12,7 мм ДШК; 2х1х7,6
торпеда – 2х3х457 мм ТА
мини – 86 мини обр. 1912 г. или 46 мини тип КБ, 2 паравана К-1
ПЛО – 2 бомбомета, 16 дълбочинни бомби “БГБ”, 24 дълбочинни бомби “МГБ”

Служба

Корабът е предаден от СССР на България след посещение на министър-председателя Георги Димитров в Москва. Корабът е използван като учебен за подготовка на кадри за бързорастящия флот и рядко за патрулна служба. Първият командир на кораба е капитан ІІ ранг Христо Кукенски. Поради използването на некачествено гориво през април 1948 г. на борда на кораба избухва пожар. “Железняков” е изтеглен на буксир до Созопол, където повредите са отстранени. Постепенно подводната част на кораба обраства и скоростта пада до 15 възела. Есминецът преминава доков ремонт в Севастопол, след което продължава службата си в българския флот. На 20.03.1950 г. е заличен от списъците на флота и върнат на СССР, където като плаваща казарма “ПКЗ-62” служи до 1953 г. След това е бракуван. Нарязан е за метал 1956 г.