История на създаването

Бивши съветски малки преследвачи на подводници МО-129, МО-162, МО-210, МО-307. Предадени на България след посещение на правителствена делегация водена от министър-председателя през август 1947 г.

Катер преследвач на подводници тип МО-IV при приемането им в българския ВМФ през 1947 г.

Тактико - технически данни на катер преследвач на подводници тип “МО-IV”

NATO код:
Водоизместване:
стандартно - 52 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина – 26,9 м / максимална/
широчина – 4 м
газене – 1,29 м
Енергетична установка:
3 бензинови двигателя АВИА; 3600 к. с.
Скорост : 26 възела
Далечина на плаване : 285 морски мили / 15 възела
Количество на горивото : т бензин
Екипаж : 26 човека
Въоръжение:
главно – 2х1х45 мм
картечници – 12,7 мм ДШК
ПЛО – 2 стелажа за дълбочинни бомби; 8 големи ББ-1 или 24 малки дълбочинни бомби МГБ-20
минно – 4 мини тип “Р-1” образец 1922 г. или 2 образец 1926 г.

Служба

Корабите пристигат във Варна на 21.09.1947 г. и са включени в състава на флота. Първоначално влизат в състава на сформираната “Бригада надводни кораби” с големите преследвачи на подводници проект 122А и катерите ОД-200. През 1954 г. два от корабите са предадени на граничния отряд. Заедно с другите два кораба от този тип с бордови номера 21-24 сформират дивизион “малки преследвачи” базиран в Созопол и организационно влизащ в състава на 12-та бригада за Охрана на Водния Районсъстава на ВМБ-Бургас. През 1957 корабите са изведени от състава на флота и бракувани.