История на създаването

Корабите са строени по проект на инженер капитан ІІ ранг Протасий Пампулов. За прототип е използван корпусът на подарената от Италия през 1934 г. на цар Борис ІІІ моторна яхта “Вяра”. В началото на 40-те години флота поставя задачата да се разработи проект на миночистачен катер за борба с мините близо до брега. Корпусите на катерите са метални. За силовата установка са използвани при първите 6 катера двигатели “Мерцедес-Бенц” и “Моторен-Верке-Манхайм”. За следващите кораби са използвани двигатели “Дойц”. Въоръжението включвало една картечница MG-34 и немски трал MPG.

Миночистачен катер проект 501 тип “МЧК”

Модернизации

В началото на 50-те години катерите получават съветски високооборотни дизели 3Д-6. В началото на 50-те години са разоръжени.

Тактико - технически данни на миночистачен катер тип “МЧК”

Водоизместване:
стандартно - 25 т.
пълно - т.
Размери:
дължина – 17,25 м / максимална/
широчина – 3 м
газене – 1 м
Енергетична установка:
1 дизел “Motoren Werke Manheim”; 120 к. с. (на МЧК 1-6)
1 дизел “Mercedes Benz”; 100 к. с. (на МЧК 1-6)
1 дизел “Deutz”; 100 к. с. (на МЧК 7-13)
Скорост : 9 или 10,5 възела в зависимост от двигателя
Далечина на плаване : морски мили / възела
Количество на горивото : т дизел
Екипаж : 8 човека
Въоръжение:
артилерийско – 1х1х7,92 мм картечница MG-34
противоминно – 1 трал MPG

Служба

До 09.09.1944 г. са завършени 6 катера с номера от 1 до 6. Катер №1 се запалва и потъва през 1944 г. На 29.09.1944 г. катери с номера 2-6 са включени в състава на ЧФ с номера КТ-941-945. На 02.08.1945 г. са върнати на България. В периода септември 1944 г. – юли 1945 г. са построени още 4 катера с номера 7-10. До края на годината са завършени още 3 катера с номера 11-13.

В средата на 1945 г. от катери №6-10 е създадена трална група във Варна, която да разминира Варненския залив. Скоро към тях са добавени и катери с тактически номера 11-13.

След връщането на МЧК №2-5 те са включени в състава на минната рота на ВМБ-Бургас в Созопол. През 1949 г. е извършена пълна роверка на фарватерите в български териториални води, с което завършва бойната дейност на миночистачите. През 1950 г. катери №8-13 са изведени от състава на минната рота на ВМБ-Варна. Един е предаден за хидрографски катер с №1900, а останалите са предадени на Групата моторни катери с номера №8722-8727. Катерите от ВМБ-Бургас също са преквалифицирани. Един с №471 е предаден на Хидрографската служба на базата. Останалите пет катера са предадени на отряда моторни катери. През 60-те години катер №3 от ВМБ-Бургас е предаден на Военноморския музей във Варна за експонат. Един е бракуван. Корабите служат като рейдови катери в двете бази до края на 80-те години когато са бракувани. Хидрографските катери са заменени с катери пр. 612 през 1985 г.