История на създаването

Бивш буксирен товаро-пътнически колесен параход на Руското Дунавско параходство „Белград”, построен през 1896 г. През Първата световна война е мобилизиран и влиза в състава на 3-тия разузнавателен отряд на руската Дунавска флотилия. След мобилизацията „Белград” е въоръжен с две 47 мм оръдия и 2 картечници. Използан е като дозорен кораб пред каравана с шлеповете и като буксир за доставката на въоръжение и припаси за сръбската армия.

Тактико - технически данни на параход „Варна”

Водоизместване:
стандартно - 273 т.
пълно - 450 т.
Размери:
дължина - 55 м / максимална/
широчина - 12 м
газене - 1,2 м
Енергетична установка:
1 парна машина; 550 к. с.
Скорост : 10 възела
Количество на горивото : т въглища
Екипаж : човека
Въоръжение: 1х37 мм оръдие
Товар: 2 т.
Пасажери: 20 човека

Служба

По време на един от рейсовете между Руската Империя и Сърбия „Белград” е пленен на 14.10.1915 г. пред Лом от парният катер „Борис”. Той заедно с парахода „Зора” е използван от командира на Ломския укрепен пункт за контрол на корабоплаването в района. „Белград” и влачените от него 5 шлепа са отведени в Лом. Времено е използван от портовото капитанство в града под името „Лом”.

Същата година на 08.11.1915 г. е предаден на Дунавската флотилия и под името „Варна” е зачислен в състава й. Превъоръжен е с едно 37 мм оръдие. Използван е като буксир и транспорт за нуждите на Българската армия. На 22.10.1918 г. в района на Русе „Варна” се натъква на мина и от взрива й получава незначителни повреди. След края на ремонта, на 15.08.1919 г. е предаден на Франция, която го предава на разположеното в Браила представителство на компанията „Societe Francaise de Navigation Danubuienne” (SFND) Paris /Braila с централа в Париж. Използван е на Дунав като буксир с название „MF.12”, а в началото на 30-те години е преименуван на „Paris”.