История на създаването

Построен е по поръчка на българското правителство в La societee de la Forges Chantieres в Марсилия. Корабът е завършен през 1883 г. и по желание на княз Александър Батемберг носи неговото име. Корабът е построен като товаро-пътнически колесен параход, който в мирно време трябва да служи като яхта на княза, а при война да може да се преустрои в транспорт или минен заградител. Пристига в България на 15.05.1883 г. Корпусът на кораба е железен, а палубате е от бук. Рангоутът се състои от фок- и грот-мачти. Машинната установка е една парна машина тип “Компаунд” и два парни котела с работно налягане от 5 атм. Корабът развива скорост от 7,6 възела по течението и 4,9 възела срещу течението. В случай на нужда е предвидено да се монтират две малокалибрени оръдия на палубата.

Параход “Александър I” при влизането му в строя

Тактико - технически данни на параход “Александър I”

Водоизместване:
стандартно - 350 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 61 м / максимална/
широчина - 13 м
газене -
Енергетична установка:
1 парна машина “Компаунд”, 2 парни котела; 55 к. с.
Скорост : 7,6 възела Далечина на плаване : 306 морски мили / 7,6 възела
Количество на горивото : 20 т въглища
Екипаж : 30 човека
Въоръжение:
главно – 2 малокалибрени оръдия

Служба

Корабът е изолзван като транспорт по време на Сръбско-Българската война и извършва 35 рейса от Русе до различни пристанища по Дунав. През 1886 г. с корабът е превозен до Рени и предаден на руските власти детронирания княз Александър Батемберг. След преврата корабът продължава да се използва като транспортен. На 02.07.191 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на Пристанищното управление в Русе, но към края на годината е бракуван, поради износване на механизмите.