Походът на есминеца "Георги Димитров" до Албания
След 1945 г. България започва да изгражда своя флот според новите геополитически реалности. Пред флота стои задачата да осигури безопасността на морските превози и да предотврати евентуален десант на българския бряг. В началото с помощта на съветските съветници българското планиране предвижда ограничено използване на флота за тези цели поради редица фактори. Забраната на страната да притежава подводници, торпедни катери и морска авиация са само едни от факторите. Не на последно място значение има и факта, че българския флот е малоброен, а състава му не отговаря на поставените задачи.
Първите мероприятия по усилване на флота са свързани с изваждането и ремонтирането на потопените немски кораби по нашето крайбрежие. През 1947 г. са получени от СССР нови кораби, които служат не само за усилване на флота, но са и предпоставка за изграждането на недостигащите кадри. През това време отново в СССР се подготвят първите екипажи за ударните кораби на флота – торпедните катери и подводниците.
През 1955 г. България влиза в Организацията на Варшавския договор и ролята на флота нараства още повече, тъй като към останалите му задачи се прибавя и участието в състава на Обединения Черноморски флот.
Първата демонстрация за нарасналите възможности на българския ВМФ е плаването на български военни кораби извън Черно море. През 1957 г. есминеца “Георги Димитров” посещава Албания с правителствена делегация на борда, водена от министър-председателя Антон Югов. Похода протича под флага на командващия ВМФ Бранимир Орманов и воден от капитан ІІ ранг Петър Калчев. През декември 1956 и в началото на януари 1957 г. подготовката за похода е в пълен разгар – корабът е преминал частичен ремонт в Севастопол, попълнен е ЗИП-а, подновена е боята, а екипажът преминава усилена щурманска и обща подготовка.
В 01:00 на 21.01.1957 г. “Георги Димитров” напуска пристанището на Варна и взема курс към Проливите. Сутринта есминеца нализа в Босфора. Спазен е международния протокол за навлизане в чужди териториални води – дадени са 21 изстрела на нациите и е изпратена е поздравителна телеграма до турския министър-председател. Непротоколно протича рутинната работа на турското морско разузнаване – есминецът е заснеман многократно от борда на турски катер и от брега. Въпреки това в 16:00 “Георги Димитров” напуска Мраморно море през Дарданелите и навлиза в Егейско море. Времето е ясно, макар и да духа силен вятър с вълнение на морето от 5 бала. Корабът плава с 20 възела на един котел. Около полунощ на 22/23.01.1957 г. пред пролива Доро първоначално е намален хода до “Малък напред”, а скоро след това е подадена команда “Стоп машини”, поради засоляване на котелната вода. На “Георги Димитров” е обявена бойна тревога и в аврален режим започва промиване на котела и тръбопроводите. За целта е използвана дори част от питейната вода. За около два часа критичната ситуация е преодоляна и корабът се отправя отново към Албания. След като последователно прекосява Миртойско, Критско и Йонийско море сутринта на 23.01.1957 г. “Георги Димитров” влиза в Дурес.
От 23 до 29 януари корабът е на котва в пристанището на Дурес, а през това време на екипажа са организирани спортни срещи с войниците от месния гарнизон, екскурзии из града и страната и срещи с командването на гарнизона.
На 29.01.1957 г. “Георги Димитров” се отправя към България и на 31 януари хвърля котва във Варненското пристанище. Правителствената делегация предпочита за връщане да ползва самолет. Причината за аварията в Егейско море се оказва двукратно по-голямата соленост на Средиземно море и нерегулираните за целта опреснителни установки на есминеца.
