Походите на българските кораби в Средиземно море и учения с 5-та Оперативна ескадра
Края на 50-те и първата половина на 60-те години за Българския ВМФ е белязан с попълване на състава му с нови кораби и усилена подготовка. Освен състава на българския флот нараства и самочувствието на българските моряци.
Следващия поход на български кораби извън Черно море е през 1965 г. По това време СССР поддържа в Средиземно море 14-та смесена ескадра. От България СКР "Дръзки", "Смели", БТЩ №21 и №22 извършват поход в Средиземно море под флага на капитан І ранг Чавдар Манолчев до Критско море. Походът е замислен и осъществен за проверка готовността на страната да изпраща кораби за служба в Средиземно море. Причина за нарасналия интерес към Средиземноморието от страна на България не е само участието на нейни кораби в Обединения Черноморски флот на страните от ОВД. Към средата на 60-те години Българското морско планиране смята, че вече не съществува опасност от временна или постоянна загуба на територия при война с Турция и Гърция. Следващата стъпка е съвместното планиране със СССР за форсиране на укрепения проливен район на Черно море. Със същата цел през 1966 г. за пръв път български военен кораб - БТЩ №22, излиза самостоятелно на бойна служба в източната част на Средиземно море за 20 дни без непосредствено осигуряване. Същата година от 22.10 до 02.11 група кораби в състав СКР "Дръзки", "Смели", БТЩ №21 и №22 излизат на поход в Средиземно море под флага на командващия ВМФ вицеадмирал Иван Добрев. Корабите преминават през Босфора и Дарданелите, Егейско море, покрай остров Евбея, северно от остров Крит, западно от остров Родос и се завръщат в България.
Първата демонстрация на нашия военноморски флаг в Египет става през 1967 г., когато БТЩ 48 и 49 под флага на капитан II ранг Йовчо Георгиев извършват визита в Александрия. Корабите демонстрират подкрепата на България за Арабските страни в Шестдневната война. На връщане корабите участват в 15-дневно плаване в Средиземно море в състава на 5-та ескадра на СССР. През 1968 г. БТЩ 48 и 49 отново извършват плаване в Средиземно море и отработване на задачи в състава на 5-та Оперативна ескадра на СССР.
През 1969 г. двата СКР "Дръзки", "Смели", БТЩ №48, №49 и базов буксир “Юпитер” под флага на капитан I ранг Йовчо Георгиев поемат на поход към египетското пристанище Александрия. След това корабите посещават сирийското пристанище Латакия по пътя към България. Корабите участват и в учение с корабите от 5-та Средиземноморска ескадра на СССР. Флотът не разполага със свой танкер за презареждане в открито море и задачата е поставена на "Юпитер". След преустройство той приема по 30 тона гориво за двата бойни кораба, което им предава в акваторията на Мраморно море. Следващите години “Юпитер” става импровизиран мореходен танкер на флота.
През 1970 г. двата СКР "Дръзки", "Смели", БТЩ №48 и №49 участват в щурманския средиземноморски поход под флага на командващия тогава ВМС контраадмирал Васил Янакиев до нос Матапан, островите Крит и Родос, полуостров Атон.
От 1971 г. до 1973 г. двата СКР "Дръзки", "Смели", БТЩ 48, 49 и базов буксир “Юпитер” извършват всяка година 15-дневно плаване в Средиземно море в състава на 5-та Средиземноморска ескадра на СССР. Отработвани са въпроси по противолодъчна отбрана участие на българските СКР в охранителните ордери.
Следващите три години българският ВМФ не демонстрира своето присъствие в Средиземно море. Следващото плаване е през 1977 г., когато "Дръзки" и "Смели", заедно с базов буксир “Юпитер” извършват плаване в Средиземно море и участват в учения с кораби от състава на 5-та Средиземноморска ескадра на СССР. По време на похода “Смели” прави посещение в Пирея. Следващите две години българските кораби отново плават единствено в Черно море.
