История на създаването

Построен през 1876 г. в Англия по поръчка на Балтийския флот. Вземат участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предадени са на България на 31.07.1879 г. в Русе.

Тактико - технически данни на катер “Бавария”

Водоизместване:
стандартно - 43 т.
пълно – т.
Размери:
дължина – 14,7 м / максимална/
широчина – 3,38 м
газене – 1,8 м
Енергетична установка:
1 парна машина; ? к. с.
Скорост : ? възела
Далечина на плаване : морски мили /  възела
Количество на горивото : ? т въглища
Екипаж : ? човека
Въоръжение:
артилерийско – 2 скорострелни оръдия
Товароподемност – 3 т припаси или 60 бойци

Служба

Катерите влизат в българската Флотилия и Морска част със същите имена. Първоначално са базирани в Русе. По време на Сръбско-Българската война 1885 г. формират специален отряд предаден на подчинение на коменданта на Видинската крепост. “Фардинг” е базиран в Лом, а “Мотала” и “Бавария” са разположени във Видин. Катерите са използвани като патрулни, а “Мотала” и за осигуряване съобщенията на обсадената Видинска крепост чрез писма и телеграми през Калафат. През ноември 1885 г. от “Мотала” забелязват ветроход със загасени светлини, който се промъква край румънския бряг. След кратка престрелка корабът е пленен и се оказва, че е сръбски ветроход пренасящ припаси за разположените на десния фланг сръбски войски. При един от следващите патрули от “Мотала” забелязват промъкващ се край пристанището самоходен понтон. След кратко преследване понтона е пленен. На него се намирала сръбска разузнавателна група.

През 1887 г. катерите са преименувани както следва – “Бавария” става “Борис”, “Мотала” става “Стефан Караджа”, а “Фардинг” – “Любен Каравелов”. През 1889 г. “Стефан Караджа” е прехвърлен по железницата от Русе във Варна, но скоро е върнат обратно. На 19.08.1909 г. катерите са предадени на понтонната дружина в гр. Никопол за изучаване на плавателния път по река Дунав. През 1913 г. са върнати в състава на Дунавската флотилия. При навлизането на румънските войски катерите са потопени от техните екипажи в устието на река Русенски лом, за да не попаднат в ръцете на неприятеля. По-късно същата година са извадени, почистени и ремонтирани.

През 1914 г. катерът “Любен Каравелов” е заличен от списъците на флотилията и продаден на частно лице. След ремонт му е монтиран бензинов двигател с мощност 70 к. с. и под името “Христо Ботев” катерът е използван като буксир.

През Първата световна война “Борис” и “Стефан Караджа” са използвани за дозор и разузнаване. Не са участвали в сражения с противника.

След войната са предадени на Русенското пристанищно управление, а през 1920 г. влизат в състава на Дунавската полицейска служба. През 1933 г. катерите преминават основен ремонт. След него “Борис” е преименуван на “Раковски”. През 1938 г. катерите са бракувани поради износване на корпусите и механизмите.