Параход “Голубчик”
История на създаването
Построен през 1858 г. в Нюкасъл за нуждите на руското дружество РОПиТ. По време на Руско-Турската война корабът е продаден на руското правителство, което го въоръжава и зачислява в състава на Черноморския си флот, а в последствие е включен в състава на Дунавската флотилия.
Модернизации
През 1898 г. е подменен котелът на кораба.
Параход “Голубчик”при приемането му в състава на Флотилия и Морска част
Тактико - технически данни на параход “Голубчик”
Водоизместване:
стандартно - 265 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 40 м / максимална/
широчина - 10 м
газене – 1,1-1,5 м
Енергетична установка:
1 парна машина “Компаунд”, 1 парен котел; 75 к. с.
Скорост : 8,1 възела
Далечина на плаване : 810 морски мили / 8,1 възела
Количество на горивото : 5 т въглища
Екипаж : 28 човека
Въоръжение:
главно - 4 малокалибрени оръдия
Служба
На 03.06.1880 г. е предаден от Руското правителство за замяна на шхуна
“Келасура” и зачислен в състава на Флотилията и става неин флагман. Използван е като транспортен кораб. През 1883 г. е изпратен с парахода “Опит” за ремонт в Одеса. По време на Сръбско-Българската война корабът прави 45 рейса от Русе до
Видин и други пристанища в северозападна България. От декември 1886 г. до февруари 1887 г. е включен в новосъздадения Търговски транспортен флот и превозва пътници от Силистра до Видин. През 1887 г. е преименуван на “Крум”.
През 1889 г. преминава ремонт и е подменен котелът му в Австро-Унгарското дунавско параходно дружество. На 02.07.191 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на Пристанищното управление в Русе, но към края на годината е бракуван, поради износване на механизмите.
|