История на създаването

Гафелната винтова шхуна “Каласура” е построена в Англия през 1859 г. в корабостроителницата “H. Pitcher – Northfleet”.

Тактико - технически данни на шхуна “Келасура”

Водоизместване:
стандартно - 289 т.
пълно - 326 т.
Размери:
дължина – 39,4 м / максимална/
широчина – 6,17 м
газене – 2,6-3,45 м
Енергетична установка:
1 парна машина; 240 к. с.
Скорост : 10 възела под пара
Далечина на плаване : морски мили / възела
Количество на горивото : ? т въглища
Екипаж : 11 човека екипаж и 38 практиканти
Въоръжение:
главно - 4 малокалибрени оръдия

Служба

Първоначално е зачислена в списъците на Балтийския флот. През август 1874 г. заменя в Средиземноморската ескадра шхуната "Соук-Су". Поради отзоваването на ескадрата на контра-адмирал Бутаков 2-ри на 29.04.1877 г., "Келасура" остава разоръжена и без екипаж в Неапол. След Руско-Турската война от 1877-1878 г. "Келасура" е преведена в Севастопол и зачислена в състава на Черноморския флот. На 28.09.1879 г. корабът отплавал от Николаев, за да бъде предаден на новосформираната Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. През Сулина, "Келасура" хвърлила котва в Рени, където вероятно е предадена на България. Шхуната остава да зимува в Рени. Поради голямото си газене "Келасура" не могла да бъде използвана за плаване по река Дунав, каквито били първоначалните планове. За това още зимата на 1879 г. било решено да я заменят с парахода "Голубчик". На 24.03.1880 г. се отправя към Николаев, като на 30.03.1880 г. хвърлила котва в Одеса. Там шхуната е посетена от българи от околните села, които поднесли подаръци на екипажа. На 21.04.1880 г. започва предаването на "Келасура" Русия в Николаев. Самата процедура отнела няколко дни. По искане на командващия Флотилията и Морска част капитан-лейтенант Конкеевич е заменена с парахода “Голубчик”.