История на създаването

На 27.01.1897 г. в България е приет на служба лейтенант Пол Моро, който трябвало да подготви условията за пристигането на офицерите от френската военна мисия. Те трябвало да помогнат в изграждането на българския военен флот на Черно море. Промените са наложени от обтягането на отношенията между Царство България и Руската Империя след опита за преврат на група офицери-русофили срещу княз Александър Батемберг. Освен това Френската Република е била главния кредитор на България, което определило и бъдещето за комплектоване на бъдещия флот. Лейтенант Пол Моро успял да убеди Министерския съвет, че без учебен кораб бъдещия флот не може. С разрешението на българското правителство лейтенант Моро сключва на 03.05.1897 г. договор за строежа на кораба с “Societe anonyme des Chantier & Ateliers de la Gironde” в Бордо на стойност 1 460 000 лева. Допълнителен договор е сключен с фирмата “Шнайдер и сие” за въоръженеито на кораба на стойност 241 396 лева. Според договорът корабът трябвало да бъде предаден невъоръжен на българската страна, а корабната артилерия и торпедните апарати с торпедата да бъдат доставени и монтирани в България. От българска страна са изпратени двама лейтенанти, корабостроителен инженер и инженер-механик като наблюдатели на строежа.

Изборът на класът на корабът не представлявал трудност. Било решено заоснова на проекта да бъде взет класифицираният като Aviso-Torpilleur кораб “Казабланка”. В края на 19-ти век Франция строяла кораби от този тип като стационари в своите колонии, като при нужда те трябвало да могат да осигурят бойната устойчивост на флотилиите миноносци в рамките на доктрината на адм. Об. Във Франция по това време имат почти тридесет годишен опит в проектирането и строежа на крайцери ІV ранг. В България корабът се предвиждало да бъде използван като учебен. През 1899 г. назначеният за командир на Морската част капитан II ранг Пол Пишон разработва план за развитието на флота, който предвижда построяването на още 2 кораба заедно с 12 миноносеца.

Корабът е построен по традиционната тогава схема с таранен форщевен ииздигнати с една палуба полубак и ют. Брониране получили щитовете на 100 мм оръдия.корпусът и палубата на кораба не били бронирани. Артилерията била разположена така, че да се осигури максимална огнева мощ в предната полусфера. Двете 100 мм оръди били разположени на платформи в задната половина на главната палуба. На полубака били разположени двете 47 мм и едно 65 мм оръдие. На юта било поствено само едно 65 мм оръдие. Торпедните апарати били поставени на платформи, така че корабът имал двуторпеден залп към носа и по едно торпедо на борд. По едно торпедо се съхранявало в торпедните апарати. Още три се съхранявали в контейнери. Машинната установка била съставена от две вертикални парни машини. Контрактната скрост на кораба е 17 възела, но в първия час от изпитанията била регистрирана скорост от 19 възела, а в следващите три часа била поддържана скорост от 18,87 възела.

“Надежда” при влизането в строя през 1898 г.

Модернизации

Корабът пристига невъоръжен, като артилерията и торпедните апарати са монтирани през 1900 г. През 1902 г. торпедните апарати са заменени с австро-унгарски с калибър 450 мм. През 1911 г. на корабът е монтирана радиостанция “Телефункен”. За 2 месеца през 1912 г. 100 мм оръдия са свалени и използвани като част от бреговата артилерия, но след това са монтирани обратно на кораба.

Тактико - технически данни на крайцера “Надежда”

Водоизместване:
стандартно – 698,3 т.
пълно – 717 т.
Размери:
дължина - 67 м / максимална/
широчина – 9,4 м
газене – 2,2 м
Енергетична установка:
2 вертикални парни машини; 3 100к. с.
Скорост : 17 възела
Далечина на плаване : 1700 морски мили / 10,5 възела
Количество на горивото : 102 т въглища
Екипаж : 97 човека
Брониране: няма
Въоръжение:
главно – 2х1х100 мм
спомагателно – 2х1х65 мм; 2х1х47 мм
торпеда - 2х381 ТА

Служба

Корабът е заложен на в Бордо през 1897 г. Спуснат е на вода на 10.09.1898 г. Приет е на 22.10.1898 г. от капитан II ранг Пол Пишон с новосформирания български екипаж в Бордо. “Надежда” отплава от Бордо още същия ден за Лисабон, където прави първото посещение на български военен кораб в чуждо пристанище. От там се отправя към Алжир и след кратък престой там заминава за Патрас. Преминава в следващите дни през Коринтския проток и посещава Пирея. От Гърция се насочва към Дарданелите, където е спрян при Чанак кале докато дойде разрешение от Истанбул за преминаването на кораба. Такова е получено на следващия ден и корабът преминава в Черно море. На 18.11.1898 г. рано сутринта крайцерът застава пред Евксиноград, където е инспектиран от княз Фердинанд. След това заминава за Бургас и там с тържествен ритуал е включен в състава на българския военноморски флот. Същата вечер се завръща във Варна.

През май корабът прави първото си посещение в Севастопол и Одеса, където е посрещнат изключително радушно. Докуването в Севастопол е извършено безплатно по заповед на командващия руския Черноморски флот. През 1900 г. корабът получава своето въоръжение, а само след две години са заменени торпедните апарати. Следват учебни плавания до руски черноморски пристанища. На 18.03.1903 г. “Надежда” взема участие в тържествата по откриването на пристанище Бургас. От 18 до30.06.1903 г. посещава Николаев и доставя построения там по поръчка на България за Черноморския ни флот катер “Чайка”. До 1911 г. корабът активно се използва като учебен с чести палвания и учебни артилерийски стрелби. През същата година “Надежда” получава и своята радиостанция. На 23.08.1912 г. крайцерът е изпратен в Севастопол за ремонт след засядане на Анхиалската банка. Поради обявяването на началото на Първата Балканска война корабът спешно е върнат във Варна и включен в подвижната отбрана, според мобилизационният план. След началото на войната двете 100 мм оръдия са свалени и с тях е формирана брегова батарея. Самият крайцер е използван за охрана на Варненския залив. След успешната атака на миноносците срещу “Хамидие” е решено “Надежда” да се използва за прикритие на отряда и през ноември 1912 г. оръдията са върнати на кораба. При щурма на Одринската крепост “Надежда” смущава с радиостанцията си радиовръзката между обсадените и Истанбул.

При навлизането на румънските войски в България през Междусъюзническата война крайцерът е изпратен в Бургас, а след това в Севастопол, където престоява един месец. Поради невъзможността да се извършат необходимите ремонти след началото на Първта Световна война 100 мм оръдия отново са свалени от кораба, а той е използван като патрулен кораб във Варненския залив. След сключването на Бресткия договор между България и Русия е установено примирие. През това време немските войски окупират Севастопол и се появява възможност за пълноценен ремонт на крайцера. На 16.09.1918 г. “Надежда” отплава за Севастопол. След влизането на британските и френски контингенти в Севастопол ремонтът продължава. На 15.12.1918 г. под влияние на Октомврийската революция избухва въстание. Бунтът е потушен с помощта на отряд от британския флот. Екипажът на “Надежда” е върнат с английски кораб във Варна, а “Надежда” е предадена на французите в Севастопол. През 1919 г. са направени опити да се осигури ремонт и докуване на крайцера в България, но поради липсата на достатъчно финансови средства правителството се отказва да реализира проекта.

При отстъплението на интервентите от Севастопол те разрушават машините на кораба. През 1924 г. все още има седения, че “Надежда” се намира в Севастопол и малко по-късно флотското командване се опитва да убеди съглаженската наблюдаваща комисия, че корабът е учебен и не попада под забраните на Ньойския договор. Молбите за завръщането на “Надежда” са отклонени от съглашенските представители. След установяване на дипломатически отношения между България и СССР по искане на флотското командване българското правителство прави постъпки за връщането на “Надежда” в България, за да бъде превърната в музей, но състоянието на кораба е такова, че е решено да бъде бракуван. Нарязан е за метал в края на 30-те години