История на създаването

Построен през 1870 г. в Нюкасъл за нуждите на руското дружество РОПиТ. По време на Руско-Турската война корабът е продаден на руското правителство, което го въоръжава и зачислява в състава на Черноморския си флот. Предаден на българското правителство а 01.08.1879 г.

Модернизации

През 1880 г. е доставена луксозна мебелировка за превръщането на кораба в яхта за княз Александър Батемберг. През август 1883 г. е ремонтирана и усилена подводната част на кораба. През 1897 г. е преустроен като минен транспорт за осигуряване на миноноските.

Тактико - технически данни на параход “Опыт”

Водоизместване:
стандартно -200 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 40 м / максимална/
широчина – 12,5 м
газене - 1 м
Енергетична установка:
1 парна машина; 60 к. с.
Скорост : 10 възела
Далечина на плаване : 900 морски мили / 10 възела
Количество на горивото : 45 т въглища
Екипаж : 28 човека
Въоръжение:
главно – 2 малокалибрени оръдия
спомагателно – 1 скорострелно оръдие

Служба

Корабът служи като влекач на една баржа или транспортен кораб в състава на Флотилията, или като княжеска яхта. През септември 1883 г. преминава ремонт в Одеса. По време на Сръбско-Българската война извършва като влекач 28 рейса от Русе до пристанища в северозападна България, като превозва храни, боеприпаси и оръжие за войските. През 1887 г. е преименуван на “Симеон Велики”. През 1889 г. преминава ремонт в работилницата на Австрийското дунавско параходно дружество.
В края на 1897 г. корабът е прехвърлен във Варна и включен в Подвижната минна отбрана. По време на Междусъюзническата война корабът е подчинен на Главното командване и превозва от Русе до Видин войски, боеприпаси и снаряжение. На 02.07.191 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е направен опит да бъде изваден, но корпусът на кораба се пречупва на две.