История на създаването

Корабът работи влекач на Дунава и последователно сменя няколко собственика, като носи имената “Юлия” и “Екатерина”. Купен е от руското правителство през април 1877 г. за нуждите на Дунавската флотилия и е зачислен в списъците й под името “Взрив”. По време на войната е използван като влекач, минен заградител, военен транспорт и кораб-база за минните катери.

Модернизации

През 1881 г. военното командване изпраща кораба на ремонт в будапещенската корабостроителница “Шьонихен”. Там е ремонтиран фундамента за парната машина, двата котела са заменени с един, а колелата с нови. Подменена е палубата на кораба, ремонтирани са долапите и фалшборда.

Тактико - технически данни на параход “Взрив”

Водоизместване:
стандартно - 250 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 33 м / максимална/
широчина - 6 м
газене – 1,2 м
Енергетична установка:
1 парна машина, 2 парни котела; 60 к. с.
Скорост : 8,1 възела
Далечина на плаване : ? морски мили / ? възела
Количество на горивото : 5 т въглища
Екипаж : 26 човека

Служба

Предаден на българското правителство на 01.08.1879 г. През 1881 г. преминава модернизация в корабостроителницата “Шьонихен”. По време на Сръбско-Българската война корабът прави 10 рейса от Русе до Никопол, Оряхово, Лом и Арчар за доставяне на войските в северозападна България подкрепления, продоволствие и боеприпаси. На 17.05.1887 г. корабът е преименуван на “Асен”. На 30.06.1891 г. корабът е заличен от списъците на Флотилията като негоден и корпусът и механизмите са използвани за построяването на ветроход със стъкмяване по тип “бригантина”.